Красимир Вълчев: Учебните програми са прекалено амбициозни
Министърът на образованието възнамерява промени в образователния проект от 2026 - 2027 година, а цялостната промяна ще отнеме 4-5 години
Образователната система в България има потребност от съществени промени в образователните стратегии и метода на оценяване на учениците. Това стана ясно от изявлението на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „ Защо, господин министър " по bTV.
„ Нашата система, погледната през образователните стратегии, е прекомерно амбициозна в даването на познания - има базови познания, без които не може и те образуват умения, само че има и прекомерно доста фактология ", показа министър Вълчев пред малкия екран. Според него е доста по-важно учениците да осмислят, да свързват познания, да мислят задълбочено и да развиват креативност.
Промени в образователния проект
Министерството на образованието към този момент е разгласило идея за нужните промени в просветителната система. Предвижда се по-бързата смяна в образователния проект да бъде въведена от образователната 2026-2027 година, до момента в който цялостната промяна в образователните стратегии ще изисква сред четири и пет години за реализация.
„ Тъй като смяната в образователните стратегии ще отнеме повече време, ще създадем по-бърза смяна в образователния проект, тъй че да понижим малко упоритостта за високопрофилирана и профилирана подготовка от една страна и за чуждоезиково образование ", изясни Вълчев.
Министърът означи, че чуждоезиковото образование сега заема прекомерно огромна част от образователния проект. „ Ако погледнем образователния проект сега, виждаме, че нашата система е подчинена на това да дадем добра чуждоезикова подготовка на децата. Те би трябвало да учат непознати езици, само че сякаш прекомерно залитнахме ", уточни той. По думите му българските възпитаници се оправят доста по-добре с непознатите езици отпреди 25 години, само че за сметка на това демонстрират доста по-слаби резултати по математика и естествени науки.
Причини за неприятните резултати на PISA
Министър Вълчев свързва слабото показване на българските възпитаници в интернационалното проучване PISA точно с проблемите в образователните стратегии и проект. „ Беше свалено наличие в долните часове, станаха още по-амбициозни образователните стратегии ", разяснява той.
Красимир Вълчев акцентира, че математиката и естествените науки изискват повече време за асимилиране. „ В най-голяма степен, в случай че изтървеш нещо, по-късно не можеш да го компенсираш ", изясни просветителният министър.
Външното оценяване и матурите
По отношение на външното оценяване след седми клас, министърът сложи въпроса за преосмисляне на цялостната просветителна конструкция. „ Често водим спор дали да отпаднат външните оценения след четвърти и десети клас. Седми клас е обвързван с кандидатстване. За да преосмислим кандидатстването след седми клас, би трябвало да преосмислим просветителната конструкция - уместно ли е децата толкоз рано да профилират ", съобщи Вълчев.
Образователното министерство ще апелира решението на Върховния административен съд, което дава опция на зрелостниците да апелират оценките си от матурите. „ Ако влезе в действие решението за обжалване, това би означавало всеки един от нас, който не е удовлетворен от оценката си от матурата, да може да предяви искания да му бъде изменена оценката от матурите в дипломите. Това би довело до безредица в системата, до неспособност да се кандидатства ", безапелационен бе Вълчев.
Забрана на телефоните в учебните заведения
Отделна тематика в диалога бе потреблението на мобилни телефони в учебно заведение. Министър Вълчев счита, че цялостната им възбрана ще усъвършенства просветителната среда, въпреки че по-големият проблем със зловредното въздействие на телефоните съгласно него е у дома, а не в образователните заведения.
„ Това са правила, които би трябвало да се съблюдават. Ние имаме проблем със системата от наказания ", означи министърът. Като образец той уточни Гърция, където след въвеждането на възбрана за телефони в учебните заведения са наложени 16 хиляди наказания на възпитаници.
Според просветителния министър учителите в България се въздържат от налагането на наказания заради няколко аргументи, в това число нуждата от попълване на голям брой документи. Вълчев счита, че оценката за държание би била по-подходяща от строгата система от наказания, защото включва и поощряващ детайл.
„ Българското учебно заведение има проблем с дисциплината. Имаме лимитирани пълномощия на учителите да въдворят дисциплинираност. Агресията не се основава в учебно заведение, тя се демонстрира в учебно заведение ", съобщи министърът.
По отношение на заплатите в просветителния бранш Красимир Вълчев разясни, че учителските хонорари следват динамичността на междинната заплата в страната.
Образователната система в България има потребност от съществени промени в образователните стратегии и метода на оценяване на учениците. Това стана ясно от изявлението на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев в предаването „ Защо, господин министър " по bTV.
„ Нашата система, погледната през образователните стратегии, е прекомерно амбициозна в даването на познания - има базови познания, без които не може и те образуват умения, само че има и прекомерно доста фактология ", показа министър Вълчев пред малкия екран. Според него е доста по-важно учениците да осмислят, да свързват познания, да мислят задълбочено и да развиват креативност.
Промени в образователния проект
Министерството на образованието към този момент е разгласило идея за нужните промени в просветителната система. Предвижда се по-бързата смяна в образователния проект да бъде въведена от образователната 2026-2027 година, до момента в който цялостната промяна в образователните стратегии ще изисква сред четири и пет години за реализация.
„ Тъй като смяната в образователните стратегии ще отнеме повече време, ще създадем по-бърза смяна в образователния проект, тъй че да понижим малко упоритостта за високопрофилирана и профилирана подготовка от една страна и за чуждоезиково образование ", изясни Вълчев.
Министърът означи, че чуждоезиковото образование сега заема прекомерно огромна част от образователния проект. „ Ако погледнем образователния проект сега, виждаме, че нашата система е подчинена на това да дадем добра чуждоезикова подготовка на децата. Те би трябвало да учат непознати езици, само че сякаш прекомерно залитнахме ", уточни той. По думите му българските възпитаници се оправят доста по-добре с непознатите езици отпреди 25 години, само че за сметка на това демонстрират доста по-слаби резултати по математика и естествени науки.
Причини за неприятните резултати на PISA
Министър Вълчев свързва слабото показване на българските възпитаници в интернационалното проучване PISA точно с проблемите в образователните стратегии и проект. „ Беше свалено наличие в долните часове, станаха още по-амбициозни образователните стратегии ", разяснява той.
Красимир Вълчев акцентира, че математиката и естествените науки изискват повече време за асимилиране. „ В най-голяма степен, в случай че изтървеш нещо, по-късно не можеш да го компенсираш ", изясни просветителният министър.
Външното оценяване и матурите
По отношение на външното оценяване след седми клас, министърът сложи въпроса за преосмисляне на цялостната просветителна конструкция. „ Често водим спор дали да отпаднат външните оценения след четвърти и десети клас. Седми клас е обвързван с кандидатстване. За да преосмислим кандидатстването след седми клас, би трябвало да преосмислим просветителната конструкция - уместно ли е децата толкоз рано да профилират ", съобщи Вълчев.
Образователното министерство ще апелира решението на Върховния административен съд, което дава опция на зрелостниците да апелират оценките си от матурите. „ Ако влезе в действие решението за обжалване, това би означавало всеки един от нас, който не е удовлетворен от оценката си от матурата, да може да предяви искания да му бъде изменена оценката от матурите в дипломите. Това би довело до безредица в системата, до неспособност да се кандидатства ", безапелационен бе Вълчев.
Забрана на телефоните в учебните заведения
Отделна тематика в диалога бе потреблението на мобилни телефони в учебно заведение. Министър Вълчев счита, че цялостната им възбрана ще усъвършенства просветителната среда, въпреки че по-големият проблем със зловредното въздействие на телефоните съгласно него е у дома, а не в образователните заведения.
„ Това са правила, които би трябвало да се съблюдават. Ние имаме проблем със системата от наказания ", означи министърът. Като образец той уточни Гърция, където след въвеждането на възбрана за телефони в учебните заведения са наложени 16 хиляди наказания на възпитаници.
Според просветителния министър учителите в България се въздържат от налагането на наказания заради няколко аргументи, в това число нуждата от попълване на голям брой документи. Вълчев счита, че оценката за държание би била по-подходяща от строгата система от наказания, защото включва и поощряващ детайл.
„ Българското учебно заведение има проблем с дисциплината. Имаме лимитирани пълномощия на учителите да въдворят дисциплинираност. Агресията не се основава в учебно заведение, тя се демонстрира в учебно заведение ", съобщи министърът.
По отношение на заплатите в просветителния бранш Красимир Вълчев разясни, че учителските хонорари следват динамичността на междинната заплата в страната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ