Дефицитът за 2022 г. - с 2 млрд. лева повече от този през 2021 г.
Министърът на финансите Асен Василев показа като редом с това, както си му е ред, ведомството му разгласява обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-а - 2024 година. В тази прогноза в действителност в разпрострат вид се съдържат претекстовете за Консолидираната фискална стратегия (КФП) и за Държавния бюджет. По тази причина тя съставлява може би най-важният мотивационен финансов документ на страната.
Първите усещания от нея са, че Бюджетът за 2022-а е конструиран въз основата на огромни упоритости, само че и е обвързван с огромни незнайни . Защо това е по този начин? На първо място да се вгледаме в структурата на Брутният вътрешен артикул. Той въплъщава това, което държавното управление чака да бъде създадено в страната, и въз основата на него се строят всички проекти за приходите и разноските на хазната.
Според средносрочната бюджетна прогноза през 2022-а Брутният вътрешен продукт ще доближи 143.02 милиарда лв., което е растеж от 12.4 милиарда лв., или с 8.67 %. След дефлирането на Брутният вътрешен продукт действителният му растеж става 4.8 %. По-важното обаче е от кое място ще пристигна този растеж. Голямата разлика във образуването на Брутният вътрешен продукт през 2021-а и 2022-а е брутообразуване на главен капитал. През 2021-а този коефициент е бил негативен - минус 6.3, а през 2022-а е плюс 11.7. И това е единственият индикатор в Брутният вътрешен продукт, който пораства. Зад него се крият проектите на държавното управление за вложения.
" Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8% през 2022 г ., движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. Те ще нарастват и заради усъвършенстване на упованията, свързани с понижение на несигурността измежду икономическите сътрудници и нарасналото търсене. Очаква се, с оглед високото повишаване на частното ползване през 2021 година и забавянето в растежа на действителния наличен приход през 2022 година, потреблението на семействата да има по-умерен ритъм на напредък . В същото време общественото ползване ще продължи да поддържа повишаването на Брутният вътрешен продукт. В сходство с предстоящите по-умерени темпове на напредък на интернационалната търговия и на икономическата интензивност в главните ни търговски сътрудници, растежът на износа на артикули ще се забави по отношение на миналата година. По-нисък ще е и темпът на повишаване на износа на услуги, само че ще остане забележителен, с оглед продължаващото възобновяване на интернационалния туризъм ", написа в средносрочната бюджетна прогноза.
Проектобюджет 2022: С 4,3 милиарда повече дълг, 4,8% растеж на стопанската система и спад на безработицата
А в дълготраен проект - през идващите 2023 и 2024 се планува в растежа на стопанската система да има известно закъснение
И тук идва забавният подробност. НПВУ е националния проект за възобновяване и резистентност, който на собствен ред би трябвало да се финансира със средства от Европейския съюз най-много по стратегиите Механизъм за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility) и по REACT-EU. За да получим по-голямата част (милиардите левове) от тези средства обаче, Европейската комисия би трябвало да утвърди националния ни проект, а това макар всички заклинания и обещания към момента не е реалност. Обръщаме внимание, че съгласно средносрочната бюджетна прогноза държавното управление възнамерява през 2022-а да получи по европейски стратегии 4.06 милиарда лв. и да похарчи по свързани с тях планове 4.41 милиарда лв. . Това са парите без тези от и за Фонд " Земеделие ". Припомняме, че значително точно върху идването и усвояването на въпросните милиарди от Европейски Съюз стъпва прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2022-а, който ще се поддържа единствено от брутообразуването на главен капитал. Което значи, че всяко едно съществено закъснение на въпросните пари от Европейски Съюз ще има доста отрицателно въздействие върху растежа на Българска работническа партия и от там върху бюджетните доходи и недостига на държавния бюджет и на Консолидираната фискална стратегия. С други думи, сбъдването на прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт е първото огромно незнайно, което може да повлияе върху сбъдването на амбициозните проекти на държавното управление за 2022-а.
Евентуалните проблеми с постигането на заложения за 2022-а Брутният вътрешен продукт може да докара до верижна поява на отрицателни за бюджета последици, свързани с приходната и разходната му част, с недостига и даже със законността му. Ще стартираме в обратна посока.
В закона за обществените финанси има едно предписание, което гласи, че разноските на КФП не може да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт. В средносрочната бюджетна прогноза има недвусмислени индикации, че спазването на това предписание може да бъде сложено под мощно подозрение. Там написа: " Разходите и вноската в бюджета на Европейски Съюз по националния бюджет в средносрочен проект демонстрират наклонност на понижение от 44,2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 43,2% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година " Това е съществено превишение на границата сложена в Закона за обществените финанси, която, апропо, е заложена в него, с цел да подсигурява финансовата непоклатимост на страната. И самото й нарушаване може да се преглежда и като посягане както и върху тази непоклатимост, по този начин и върху устойчивостта на валутния ръб. Разбира се, в самия Закон за обществените финанси има изключения от правилото за 40-те %, на които Министерството на финансите се базират.
Готова е проекторамката на Бюджет 2022
Финансовият запас за компенсиране на пенсиите е разполагаем, твърди Асен Василев
" В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 40,0% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 37,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година ", написа в средносрочната бюджетна прогноза. Интересно, в случай че има закъснение на европейските средства, дали държавното управление ще забави разноските по капиталови стратегии, като рискува да реализира планувания Брутният вътрешен продукт, от което зависят приходите в хазната, или ще извърши тези стратегии със лични средства. И в двата случая то рискува да наруши правилото за 40% на разноските от Брутният вътрешен продукт (в единият случай поради по-нисък Брутният вътрешен продукт, а във втория поради по-високи разноски със лични средства).
Отделно от това ръководещите към този момент неколкократно декларират, че ще има актуализация на бюджета в средата на годината, когато в него ще залегнат някои спомагателни политики, които сега се приготвят. А нови политики в множеството случаи значат нови (допълнителни) разноски.
При това възможните проблеми с постигането на заложения Брутният вътрешен продукт ще слагат под напън осъществяването на заложените доходи. В КФП за 2022-а те са 57.25 милиарда лв. или с 4.9 милиарда лв. повече спрямо регистрираните през 2021-а. Само данъчно осигурителните доходи са 45.02 милиарда лв. - растеж от 4.3 милиарда лв., като в тях водещи са постъпленията от Данък добавена стойност -14,78 милиарда лв., от осигурителни вноски за ДОО - 9.63 милиарда лв., от акцизи - 5.92 милиарда лв. и от налог върху приходите на физическите лица - 5.26 милиарда лв.. Евентуалните проблеми с осъществяването на заложените в средносрочната бюджетна прогноза вложения сигурно ще се отрази неподходящо върху приходната част. При сходен сюжет вярата остава в по-висока от плануваната инфлация. Но пък тя на собствен ред ще докара до публичен напън за увеличение на бюджетните разноски свързани с разнообразни ограничения за помощи и обезщетения. А под подобен напън, както се видя, ръководещите се огъват като тръстика на вятър.
Окончателно удължиха Бюджет 2021 година до март 2022 година
Той ще важи до края на март,
Говорейки за разноски в КФП за 2022-а, те са планувани в размер на 63.15 милиарда лв. - с 6.9 милиарда лв. повече от 2021-а. Ако от тази сума приспаднем вноската ни в Европейски Съюз плануваните в КФП разноски за 2022-а са 61.47 милиарда лв., което още веднъж е с 6.9 милиарда лв. повече спрямо 2021-а. От тях най-големи по традиция са разноските за обществени и здравноосигурителни заплащания -24.49 милиарда лв. (39.84% от всички разноски на КФП без вноската за ЕС). От заложените политики в Средносрочната бюджетна прогноза е ясно, че тези разноски няма по какъв начин да бъдат свити (напротив има заплаха да нараснат). Другите разноски, които не могат да бъдат свити тъй като това ще опонира на самата философия на новия бюджет това са финансовите разноски. За 2022-а те са 8.3 милиарда лв. и спрямо 2021-а са увеличени повече от два пъти. Другият незабравим растеж - с близо 3.51 милиарда лв. са разноските за прехрана и е добре държавното управление да изясни от кое място идват тези спомагателни разноски.
Разбира се, разноските се образуват от съответни политики, чиято успеваемост и целенасоченост би трябвало да бъдат обект на обособен разбор. Само ще отбележим, че съгласно средносрочната бюджетна прогноза единствено за ограничения с COVID-19 през 2022-а са заложени общо 2.27 милиарда лв.. Това е значима детайлност, тъй като тези разноски са детайл от образуването на заложения в КФП недостиг за 2022-а в размер на 5.9 милиарда лв., който е 4.1% от Брутният вътрешен продукт и е с 2 милиарда лв. повече спрямо този през 2021-а. Тук изобщо няма да приказваме за недостига на " Държавно ръководство ", който е плануван в размер на 7.83 милиарда лв. (5.5% от БВП). Ще се съсредоточим единствено върху КФП. Самото равнище на недостига от 4.1% от Брутният вътрешен продукт, заложен в КФП за 2022-а, е нарушаване на Закона за обществените финанси и от Министерството на финансите осъзнават това. В същото време в средносрочната бюджетна прогноза те оправдават това съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт. За задачата те изключват разноските за COVID-19 от бюджетното салдо за 2022-а и без тях недостига понижава до 3.63 милиарда лв. (2.5% от БВП).
" От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 2,1% от Брутният вътрешен продукт, а за годините от прогнозния интервал - негативно салдо в границите на 2,5-3,0% от Брутният вътрешен продукт ", се показва в средносрочната бюджетна прогноза. Колко комфортно. Но това пояснение не е обещано, с цел да се оправдае нарушаването на лимитите за недостига избрани в Закона за обществените финанси. Тук има и още един подробност. Самото Министерство на финансите показва, че " Активираната от Европейската комисия обща уговорка за дерогация от Пакта за непоклатимост и напредък, която разрешава на страните членки да подхващат ограничения за справяне с разпространяването на вируса, като краткотрайно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел, ще продължи своето деяние и до края на 2022 година По този метод се обезпечава еластичност на националните държавни управления да подхващат ограничения в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура, като разноските, директно свързани с превъзмогване на последствията от пандемията, се изключват при оценяване спазването на фискалните правила и ограничавания ".
Става дума за краткотрайната (до края на 2022-а) анулация (дерогация) на европейското предписание за не по-голям недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, при нарушаване на което Европейска комисия стартира против провинилата се страна процедура на свръхдефицит. От средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че през 2023-а държавното управление планува недостиг по КФП 3.3% от Брутният вътрешен продукт. И в случай че изключението от европейското предписание престане да работи от началото на 2023-а, както е планувано, страната ни ще влезе в процедура на свръхдефицит. Точно по тази причина държавното управление още занапред се пробва да направи ангажимента за изключване на антипандемичните разноски от недостига с обяснението, че те са краткотрайни. Само че тези изключения не ги взема решение нашето държавно управление, а Европейската комисия. Пък и практиката у нас демонстрира, че няма нищо по-трайно от краткотрайните ограничения изключително когато те са свързани с спомагателни приходи за избрани групи хора (добавките за пенсионерите) или с данъчни облекчения за избрани бизнеси (намаляването на Данък добавена стойност от 20% на 9% за избрани групи артикули и услуги). Така че това отношение държавното управление ще направи услуга и на себе си и всички, в случай че не вади от недостига едни или други разноски.
Първите усещания от нея са, че Бюджетът за 2022-а е конструиран въз основата на огромни упоритости, само че и е обвързван с огромни незнайни . Защо това е по този начин? На първо място да се вгледаме в структурата на Брутният вътрешен артикул. Той въплъщава това, което държавното управление чака да бъде създадено в страната, и въз основата на него се строят всички проекти за приходите и разноските на хазната.
Според средносрочната бюджетна прогноза през 2022-а Брутният вътрешен продукт ще доближи 143.02 милиарда лв., което е растеж от 12.4 милиарда лв., или с 8.67 %. След дефлирането на Брутният вътрешен продукт действителният му растеж става 4.8 %. По-важното обаче е от кое място ще пристигна този растеж. Голямата разлика във образуването на Брутният вътрешен продукт през 2021-а и 2022-а е брутообразуване на главен капитал. През 2021-а този коефициент е бил негативен - минус 6.3, а през 2022-а е плюс 11.7. И това е единственият индикатор в Брутният вътрешен продукт, който пораства. Зад него се крият проектите на държавното управление за вложения.
" Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 4,8% през 2022 г ., движен от вложенията. Публичните вложения ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще подтиква и частните вложения. Те ще нарастват и заради усъвършенстване на упованията, свързани с понижение на несигурността измежду икономическите сътрудници и нарасналото търсене. Очаква се, с оглед високото повишаване на частното ползване през 2021 година и забавянето в растежа на действителния наличен приход през 2022 година, потреблението на семействата да има по-умерен ритъм на напредък . В същото време общественото ползване ще продължи да поддържа повишаването на Брутният вътрешен продукт. В сходство с предстоящите по-умерени темпове на напредък на интернационалната търговия и на икономическата интензивност в главните ни търговски сътрудници, растежът на износа на артикули ще се забави по отношение на миналата година. По-нисък ще е и темпът на повишаване на износа на услуги, само че ще остане забележителен, с оглед продължаващото възобновяване на интернационалния туризъм ", написа в средносрочната бюджетна прогноза.
Проектобюджет 2022: С 4,3 милиарда повече дълг, 4,8% растеж на стопанската система и спад на безработицата
А в дълготраен проект - през идващите 2023 и 2024 се планува в растежа на стопанската система да има известно закъснение
И тук идва забавният подробност. НПВУ е националния проект за възобновяване и резистентност, който на собствен ред би трябвало да се финансира със средства от Европейския съюз най-много по стратегиите Механизъм за възобновяване и резистентност (Recovery and Resilience Facility) и по REACT-EU. За да получим по-голямата част (милиардите левове) от тези средства обаче, Европейската комисия би трябвало да утвърди националния ни проект, а това макар всички заклинания и обещания към момента не е реалност. Обръщаме внимание, че съгласно средносрочната бюджетна прогноза държавното управление възнамерява през 2022-а да получи по европейски стратегии 4.06 милиарда лв. и да похарчи по свързани с тях планове 4.41 милиарда лв. . Това са парите без тези от и за Фонд " Земеделие ". Припомняме, че значително точно върху идването и усвояването на въпросните милиарди от Европейски Съюз стъпва прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2022-а, който ще се поддържа единствено от брутообразуването на главен капитал. Което значи, че всяко едно съществено закъснение на въпросните пари от Европейски Съюз ще има доста отрицателно въздействие върху растежа на Българска работническа партия и от там върху бюджетните доходи и недостига на държавния бюджет и на Консолидираната фискална стратегия. С други думи, сбъдването на прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт е първото огромно незнайно, което може да повлияе върху сбъдването на амбициозните проекти на държавното управление за 2022-а.
Евентуалните проблеми с постигането на заложения за 2022-а Брутният вътрешен продукт може да докара до верижна поява на отрицателни за бюджета последици, свързани с приходната и разходната му част, с недостига и даже със законността му. Ще стартираме в обратна посока.
В закона за обществените финанси има едно предписание, което гласи, че разноските на КФП не може да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт. В средносрочната бюджетна прогноза има недвусмислени индикации, че спазването на това предписание може да бъде сложено под мощно подозрение. Там написа: " Разходите и вноската в бюджета на Европейски Съюз по националния бюджет в средносрочен проект демонстрират наклонност на понижение от 44,2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 43,2% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година " Това е съществено превишение на границата сложена в Закона за обществените финанси, която, апропо, е заложена в него, с цел да подсигурява финансовата непоклатимост на страната. И самото й нарушаване може да се преглежда и като посягане както и върху тази непоклатимост, по този начин и върху устойчивостта на валутния ръб. Разбира се, в самия Закон за обществените финанси има изключения от правилото за 40-те %, на които Министерството на финансите се базират.
Готова е проекторамката на Бюджет 2022
Финансовият запас за компенсиране на пенсиите е разполагаем, твърди Асен Василев
" В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40%-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 40,0% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година до 37,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година ", написа в средносрочната бюджетна прогноза. Интересно, в случай че има закъснение на европейските средства, дали държавното управление ще забави разноските по капиталови стратегии, като рискува да реализира планувания Брутният вътрешен продукт, от което зависят приходите в хазната, или ще извърши тези стратегии със лични средства. И в двата случая то рискува да наруши правилото за 40% на разноските от Брутният вътрешен продукт (в единият случай поради по-нисък Брутният вътрешен продукт, а във втория поради по-високи разноски със лични средства).
Отделно от това ръководещите към този момент неколкократно декларират, че ще има актуализация на бюджета в средата на годината, когато в него ще залегнат някои спомагателни политики, които сега се приготвят. А нови политики в множеството случаи значат нови (допълнителни) разноски.
При това възможните проблеми с постигането на заложения Брутният вътрешен продукт ще слагат под напън осъществяването на заложените доходи. В КФП за 2022-а те са 57.25 милиарда лв. или с 4.9 милиарда лв. повече спрямо регистрираните през 2021-а. Само данъчно осигурителните доходи са 45.02 милиарда лв. - растеж от 4.3 милиарда лв., като в тях водещи са постъпленията от Данък добавена стойност -14,78 милиарда лв., от осигурителни вноски за ДОО - 9.63 милиарда лв., от акцизи - 5.92 милиарда лв. и от налог върху приходите на физическите лица - 5.26 милиарда лв.. Евентуалните проблеми с осъществяването на заложените в средносрочната бюджетна прогноза вложения сигурно ще се отрази неподходящо върху приходната част. При сходен сюжет вярата остава в по-висока от плануваната инфлация. Но пък тя на собствен ред ще докара до публичен напън за увеличение на бюджетните разноски свързани с разнообразни ограничения за помощи и обезщетения. А под подобен напън, както се видя, ръководещите се огъват като тръстика на вятър.
Окончателно удължиха Бюджет 2021 година до март 2022 година
Той ще важи до края на март,
Говорейки за разноски в КФП за 2022-а, те са планувани в размер на 63.15 милиарда лв. - с 6.9 милиарда лв. повече от 2021-а. Ако от тази сума приспаднем вноската ни в Европейски Съюз плануваните в КФП разноски за 2022-а са 61.47 милиарда лв., което още веднъж е с 6.9 милиарда лв. повече спрямо 2021-а. От тях най-големи по традиция са разноските за обществени и здравноосигурителни заплащания -24.49 милиарда лв. (39.84% от всички разноски на КФП без вноската за ЕС). От заложените политики в Средносрочната бюджетна прогноза е ясно, че тези разноски няма по какъв начин да бъдат свити (напротив има заплаха да нараснат). Другите разноски, които не могат да бъдат свити тъй като това ще опонира на самата философия на новия бюджет това са финансовите разноски. За 2022-а те са 8.3 милиарда лв. и спрямо 2021-а са увеличени повече от два пъти. Другият незабравим растеж - с близо 3.51 милиарда лв. са разноските за прехрана и е добре държавното управление да изясни от кое място идват тези спомагателни разноски.
Разбира се, разноските се образуват от съответни политики, чиято успеваемост и целенасоченост би трябвало да бъдат обект на обособен разбор. Само ще отбележим, че съгласно средносрочната бюджетна прогноза единствено за ограничения с COVID-19 през 2022-а са заложени общо 2.27 милиарда лв.. Това е значима детайлност, тъй като тези разноски са детайл от образуването на заложения в КФП недостиг за 2022-а в размер на 5.9 милиарда лв., който е 4.1% от Брутният вътрешен продукт и е с 2 милиарда лв. повече спрямо този през 2021-а. Тук изобщо няма да приказваме за недостига на " Държавно ръководство ", който е плануван в размер на 7.83 милиарда лв. (5.5% от БВП). Ще се съсредоточим единствено върху КФП. Самото равнище на недостига от 4.1% от Брутният вътрешен продукт, заложен в КФП за 2022-а, е нарушаване на Закона за обществените финанси и от Министерството на финансите осъзнават това. В същото време в средносрочната бюджетна прогноза те оправдават това съответствие на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт. За задачата те изключват разноските за COVID-19 от бюджетното салдо за 2022-а и без тях недостига понижава до 3.63 милиарда лв. (2.5% от БВП).
" От позиция на ограничаването на фискалното предписание за недостига по КФП (без отчитане на резултата от COVID-19 мерките) за целия планиран интервал бюджетното салдо е в границите на ограничаването за недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, като за 2020 и 2021 година се следи позитивно салдо надлежно 0,2% от Брутният вътрешен продукт и 2,1% от Брутният вътрешен продукт, а за годините от прогнозния интервал - негативно салдо в границите на 2,5-3,0% от Брутният вътрешен продукт ", се показва в средносрочната бюджетна прогноза. Колко комфортно. Но това пояснение не е обещано, с цел да се оправдае нарушаването на лимитите за недостига избрани в Закона за обществените финанси. Тук има и още един подробност. Самото Министерство на финансите показва, че " Активираната от Европейската комисия обща уговорка за дерогация от Пакта за непоклатимост и напредък, която разрешава на страните членки да подхващат ограничения за справяне с разпространяването на вируса, като краткотрайно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел, ще продължи своето деяние и до края на 2022 година По този метод се обезпечава еластичност на националните държавни управления да подхващат ограничения в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура, като разноските, директно свързани с превъзмогване на последствията от пандемията, се изключват при оценяване спазването на фискалните правила и ограничавания ".
Става дума за краткотрайната (до края на 2022-а) анулация (дерогация) на европейското предписание за не по-голям недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, при нарушаване на което Европейска комисия стартира против провинилата се страна процедура на свръхдефицит. От средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че през 2023-а държавното управление планува недостиг по КФП 3.3% от Брутният вътрешен продукт. И в случай че изключението от европейското предписание престане да работи от началото на 2023-а, както е планувано, страната ни ще влезе в процедура на свръхдефицит. Точно по тази причина държавното управление още занапред се пробва да направи ангажимента за изключване на антипандемичните разноски от недостига с обяснението, че те са краткотрайни. Само че тези изключения не ги взема решение нашето държавно управление, а Европейската комисия. Пък и практиката у нас демонстрира, че няма нищо по-трайно от краткотрайните ограничения изключително когато те са свързани с спомагателни приходи за избрани групи хора (добавките за пенсионерите) или с данъчни облекчения за избрани бизнеси (намаляването на Данък добавена стойност от 20% на 9% за избрани групи артикули и услуги). Така че това отношение държавното управление ще направи услуга и на себе си и всички, в случай че не вади от недостига едни или други разноски.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ