Икономист: Инфлационният бонус намалява, а миналата година не се събраха заложените приходи от ДДС
Министърът на финансите Асен Василев очерта първо пред депутатите от Бюджетната комисия, а по-късно и пред публицисти главните параметри на проектобюджет 2023. Какво демонстрира план-сметката на страната - изявление в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с доц. доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК и учител в УНСС
Доц. Ножаров, съобразиха ли, съгласно вас, властимащите параметрите на бюджета с нужните потребности на обществото и на страната?
Те се пробват да покрият потребностите на всяка една от частите на обществото - и на обществените сътрудници, т.е. синдикати, семейства, работещи от една страна, въпреки това работодатели, вложители, бизнес, а от трета страна обособените детайли на обществената администрация също и да балансират тези ползи, да изпълнят в по-голяма част от техните претенции. Въпреки всичко, този бюджет е по-скоро обществен, в сравнение с нещо друго. Този бюджет, както е известно, идва в средата на годината, тъй като той ще се извършва 5 месеца и ще влезе в действие по-късно от средата на годината, поради, което от позиция на задачите на бизнеса той не е задоволително ефикасен. Защото бизнесът се оказва, ще е работил на база заложен риск в капиталовите си проекти 8 месеца през годината, до момента в който бяхме без бюджет, то надали огромна част ще си промени проектите, рискът, който е заложен по-скоро в капиталовите проекти, макар че в този момент има бюджет за остатъка от годината. Защо това е значимо? Това е значимо, тъй като това ще се отрази на растежа на Брутният вътрешен продукт през идната година, т.е. вложенията през тази година, частните вложения ще останат още веднъж на равнището към 20% от брутния вътрешен артикул. И идната година, макар, че в поправената макроикономическа бюджетна прогноза е заложен напредък, който е малко над 3%, надали ще се сбъдне.
И то да кажем до 2025 година.
До 2025 година а за какво бюджетът е обществен, дано да посочим известното осъвременяване от 10-12%. Освен индексирането на пенсиите с 12% и на учителските заплати със 125% от междинната заплата, има заложено нарастване на минималната заплата и на медицинските сестри и лекари, има повече обществени заплащания, поради покачвания предел на линията на беднотия и измененията в изчисленията за общественото подкрепяне, които са основани към този момент върху линията на беднотия. Също по този начин има за персонална помощ, обществено подкрепяне, фамилни помощи за деца, което, несъмнено, прави този бюджет със обществен темперамент. От друга страна този бюджет по никакъв метод не е ориентиран в осъществяване на главната цел на един бюджет, тъй като главната цел е най-важната цел на всеки един бюджет е да докара до увеличение на икономическия напредък, т.е. догонващ стопански напредък, която е главната цел на България.
Защото би трябвало да подчертаем, че интернационалните стопански ранглисти, стопански страните не се съпоставят по мярка на минимална работна заплата или по мярка на пенсията, те се съпоставят по ритъм на стопански напредък, който се мери с БВП на човек от популацията. Затова главната цел на всеки един бюджет е да има догонващ стопански напредък, да има изпреварващ стопански напредък. Например в Англия - тъй като минималната работна заплата там е висока. Повечето квалифицирани хора отиват там, тъй като работните места са високо софтуерни, те са високо софтуерни, тъй като имаме динамично развиване на брутния вътрешен артикул, а не високо обществено подкрепяне. Тоест, главната цел на един бюджет в този бюджет не е изпълнена, да осъществя през идващите години, не приказваме за тази, тъй като всеки един бюджет служи като основа за стопански напредък през идващите години, догонващ стопански напредък, който за България би трябвало да е над 6%, т.е. в нито една от годините, в това число и до 2026 година
И, в случай че може да обобщим до този миг, макрорамката планува напредък на брутния вътрешен артикул от 1,8% за 2024 година и 2025 година, както и вие казахте, растежът се усилва до малко над 3%. Можеше ли обаче, планът на бюджета да бъде изработен по различен метод, по какъв начин наподобяват политическите решения през днешния ден - реалистична ли е визията за план-сметката на страната. Според вас, откакто вие подчертахте, че тя не отразява главен акцент за един бюджет.
Това, което на пръв взор прави усещане е, че балансирането на бюджета с 3% бюджетен недостиг от една страна се прави на база на планувана по-висока събираемост на доходи от налози и от Данък добавена стойност, като за това обаче, има известно подозрение дали ще се осъществя, тъй като плануваната по-висока събираемост от Данък добавена стойност е 1,7 милиарда лева, а предходната година събраха към 670 млн. лева по-малко от плануваното. Ние в този момент предвиждаме още повече, при по-нисък ритъм на инфлацията, т.е. инфлационният бонус тази година понижава, а предходната година не се събраха заложените доходи от Данък добавена стойност. Сега ги завишаваме още повече, което прави подозрително тяхното събиране, защото предходната година, още един път да повторя с 670 млн. лева по-малко от планирането и отново не ги събрахме, а инфлацията беше доста по-голям % от в този момент плануваната инфлация, в този същия бюджет е 8,7%, т.е. въобще не е двуцифрена.
Тоест, тук методът трябваше да бъде различен, в тази ситуация?
Що се отнася до завишаване на контрола, това няма по какъв начин внезапно да стане в третата част на годината. Това ненапълно се изяснява със завишаване на контрола, само че в третата част на годината, когато ще работи този бюджет, т.е. той ще работи за към 5 месеца, няма по какъв начин внезапно да се завиши контролът и то при напълно ново държавно управление, в което занапред навлизат зам.-министри и министри и така нататък, другите управителни длъжности във функционалности. Трябва някакъв временен интервал от 2-3 месеца и внезапно излиза, че контролът ще стане по-добър за тези няколко месеца, които ще останат до края на годината. Това ненапълно буди въпроси, в действителност до каква степен ще бъде изпълнена тази по-висока приходна част.
Иначе, що се отнася до намаляването на разноските това звучи ненапълно реалистично, намаляването на разноските и бих споделил, че обективно. Например, понижението на средства за прехрана на ведомства, да там бяха планувани средства и за тази година при цените на сила, да кажем, каквито бяха предходната година. Ясно, че тази година на интернационалните пазари в България цените на сила, както и на други консумативи за прехрана на ведомства са доста по-ниски, по този начин, че оттова доста вярно е понижен малко повече от 1 милиарда лева Тоест, в разходната част нещата са реалистични, само че в приходната, като умозаключение, изпитвам известно подозрение. Но даже и да не се осъществят тези доходи, има известни буфери в самия бюджет, по този начин, че като цяло той звучи реален, по-скоро като счетоводно упражнение, само че не води до главната цел, т.е. до догонващ стопански напредък, който да се осъществя в идващите 3 години. Тоест, този бюджет не го подтиква, даже бих споделил, че ненапълно е противоположното.
Финансовият министър чака, страната ни да получи, знаем, до края на годината втория транш по Плана за възобновяване и резистентност, защото до края на септември ще бъдат гласувани всички законови промени. Този втори транш от 1,3 милиарда лева трябваше да пристигна още през предходната година. Има ли по какъв начин нещо да се обърка в този момент още веднъж и проектите да се провалят, съгласно вас, доцент Ножаров?
Нека да разбираем, че, в случай че този транш не пристигна до края на годината, това ще се отрази на повишение на бюджетния недостиг на касова основа. Но ние, с цел да влезем в еврозоната е значим бюджетния недостиг на начислена основа, т.е. даже и тези средства да не постъпят до края на годината, бюджетният недостиг няма да надвиши условия недостиг по Маастрихтските критерии, който е на начислена основа и който ще си остане 3%. Така че няма да е съдбовно това, няма да е добре, несъмнено, в случай че не ги получим тези средства, само че няма да се отрази отрицателно на желанието на България за участие в еврозоната, както и на евентуална процедура за макроикономическите несъответствия, защото дерогацията на разпоредбите за фискална дисциплинираност сигурно изтича следващата година и действително неспазването на фискалната дисциплинираност даже и тази година би се отразило и в тази тенденция, освен на възможното участие на България в еврозоната. В умозаключение, няма да е добре тези средства да не бъдат получени, само че това няма да е съдбовно и няма да промени 3% недостиг на начислена основа.
Доц. Ножаров, имаше предложение от “Демократична България " за това, че би трябвало всички понижени Данък добавена стойност ставки да се върнат на първичните 20%, само че Асен Василев не пожела и съобщи, че “не е добре да се трансформират налози в средата на годината ". Смятате ли, че са налице смяна в събитията, които постановат установяване на налозите по нов метод.
Ами не, не, това е вярно решение, вярно е, че не е добре да се подвигат налози, първо в средата на годината, тъй като капиталовото обмисляне, и изобщо планирането на компаниите е на годишна база, това е едното. Но второто е, че плануваната инфлация е близка до двуцифрената. Правителството е възнамерявало в бюджета 8,7%, Европейската комисия 9,5%. А, когато ставките бяха свалени по време на пандемията, цените или по-голямата част на цените не паднаха. Но когато ставките се върнат на първичния им размер, т.е. се вдигнат, сигурно това би нараснало всички цени, което значи, че инфлацията ще надвиши двуцифрена и още веднъж ще се основат всички обществени проблеми. А за идната година към този момент, приказваме за 2024 година е много по-ниска, в порядъка на към 4%, там към този момент може да се приказва за смяна на данъчните ставки и това е обособен диалог.
Говорим за 2024 и 2025 година
Да, само че тази година, защото инфлацията е близо до двуцифрената, в действителност връщането на Данък добавена стойност на старите размери, приказваме във всички области, би нараснало темпа на инфлацията с няколко %, е моята прогноза, по този начин, че е доста вярно решение, което решение е отвън бизнес хоризонта и на обмисляне на компаниите, даже. И с него биха се икономисали доста малко пари, под половин милиард, т.е. към 480 млн. лева за тази година, което не си коства, внезапното нарастване на инфлацията.
Икономически видяно, харчи ли страната от ден на ден и повече? Знаем, че един сериозен % от стопанската система са разноските на самото държавно управление. Вашият взор на икономист. Защото идват терзанията на хората за корупция, има едно чувство в българите за липса на морал въобще у политиците.
Бих споделил, че този въпрос има няколко отговора, колкото и необичайно да звучи това.
Не, не звучи необичайно.
В номинални числа страната харчи от ден на ден и повече, това е правилно, само че като % от брутния вътрешен артикул стои близо до 40% и минимално надвишава 40% от разноските да бъдат към 41% да кажем, от брутния вътрешен артикул, стои си до този размер, както това стои в интернационалната процедура, дава отговор на множеството страни в света, също са близки до този размер. Държавата, което имах поради, може ли да харчи по-малко. Разбира се, тук има един огромен спор сред синдикати, работодатели, изобщо икономисти какъв брой е размерът на държавната администрация. Всъщност, съгласно мен, вярната цифра на фактически заетите бройки е 131 000 преди 143 000 щата, като през 2007 година те са били 84 000 за съпоставяне, оттогава популацията е намаляло с 1 млн. души, в това време държавната администрация се е нараснала доста повече. Каво се включва в тези 131 000 щата, това са държавни чиновници по централни ведомства, министерства и организации, държавни чиновници в общините, държавни чиновници в организации районни, които са подчинени на централни ведомства. Тук не се включват сигурно хора от публичния бранш, както синдикатите настояват, каквито са да кажем учители, лекари и така нататък
Истинските държавни чиновници са 131 000 действително заети бройки и както споделих, те са доста повече от тези, които са били през 2007 година, към 84 000. Необходима е промяна в държавната администрация. Да прибавим тук и още няколко числа, текучеството в държавната администрация е към 8,3%, несъмнено, ние можем да извадим от скоби някоя обособена организация и да кажем, че е повече, само че то е единствено 8%, което е доста по-ниско в сравнение с в частния бранш. И това демонстрира, че в действителност е нужна промяна.
Доц. Ножаров, съобразиха ли, съгласно вас, властимащите параметрите на бюджета с нужните потребности на обществото и на страната?
Те се пробват да покрият потребностите на всяка една от частите на обществото - и на обществените сътрудници, т.е. синдикати, семейства, работещи от една страна, въпреки това работодатели, вложители, бизнес, а от трета страна обособените детайли на обществената администрация също и да балансират тези ползи, да изпълнят в по-голяма част от техните претенции. Въпреки всичко, този бюджет е по-скоро обществен, в сравнение с нещо друго. Този бюджет, както е известно, идва в средата на годината, тъй като той ще се извършва 5 месеца и ще влезе в действие по-късно от средата на годината, поради, което от позиция на задачите на бизнеса той не е задоволително ефикасен. Защото бизнесът се оказва, ще е работил на база заложен риск в капиталовите си проекти 8 месеца през годината, до момента в който бяхме без бюджет, то надали огромна част ще си промени проектите, рискът, който е заложен по-скоро в капиталовите проекти, макар че в този момент има бюджет за остатъка от годината. Защо това е значимо? Това е значимо, тъй като това ще се отрази на растежа на Брутният вътрешен продукт през идната година, т.е. вложенията през тази година, частните вложения ще останат още веднъж на равнището към 20% от брутния вътрешен артикул. И идната година, макар, че в поправената макроикономическа бюджетна прогноза е заложен напредък, който е малко над 3%, надали ще се сбъдне.
И то да кажем до 2025 година.
До 2025 година а за какво бюджетът е обществен, дано да посочим известното осъвременяване от 10-12%. Освен индексирането на пенсиите с 12% и на учителските заплати със 125% от междинната заплата, има заложено нарастване на минималната заплата и на медицинските сестри и лекари, има повече обществени заплащания, поради покачвания предел на линията на беднотия и измененията в изчисленията за общественото подкрепяне, които са основани към този момент върху линията на беднотия. Също по този начин има за персонална помощ, обществено подкрепяне, фамилни помощи за деца, което, несъмнено, прави този бюджет със обществен темперамент. От друга страна този бюджет по никакъв метод не е ориентиран в осъществяване на главната цел на един бюджет, тъй като главната цел е най-важната цел на всеки един бюджет е да докара до увеличение на икономическия напредък, т.е. догонващ стопански напредък, която е главната цел на България.
Защото би трябвало да подчертаем, че интернационалните стопански ранглисти, стопански страните не се съпоставят по мярка на минимална работна заплата или по мярка на пенсията, те се съпоставят по ритъм на стопански напредък, който се мери с БВП на човек от популацията. Затова главната цел на всеки един бюджет е да има догонващ стопански напредък, да има изпреварващ стопански напредък. Например в Англия - тъй като минималната работна заплата там е висока. Повечето квалифицирани хора отиват там, тъй като работните места са високо софтуерни, те са високо софтуерни, тъй като имаме динамично развиване на брутния вътрешен артикул, а не високо обществено подкрепяне. Тоест, главната цел на един бюджет в този бюджет не е изпълнена, да осъществя през идващите години, не приказваме за тази, тъй като всеки един бюджет служи като основа за стопански напредък през идващите години, догонващ стопански напредък, който за България би трябвало да е над 6%, т.е. в нито една от годините, в това число и до 2026 година
И, в случай че може да обобщим до този миг, макрорамката планува напредък на брутния вътрешен артикул от 1,8% за 2024 година и 2025 година, както и вие казахте, растежът се усилва до малко над 3%. Можеше ли обаче, планът на бюджета да бъде изработен по различен метод, по какъв начин наподобяват политическите решения през днешния ден - реалистична ли е визията за план-сметката на страната. Според вас, откакто вие подчертахте, че тя не отразява главен акцент за един бюджет.
Това, което на пръв взор прави усещане е, че балансирането на бюджета с 3% бюджетен недостиг от една страна се прави на база на планувана по-висока събираемост на доходи от налози и от Данък добавена стойност, като за това обаче, има известно подозрение дали ще се осъществя, тъй като плануваната по-висока събираемост от Данък добавена стойност е 1,7 милиарда лева, а предходната година събраха към 670 млн. лева по-малко от плануваното. Ние в този момент предвиждаме още повече, при по-нисък ритъм на инфлацията, т.е. инфлационният бонус тази година понижава, а предходната година не се събраха заложените доходи от Данък добавена стойност. Сега ги завишаваме още повече, което прави подозрително тяхното събиране, защото предходната година, още един път да повторя с 670 млн. лева по-малко от планирането и отново не ги събрахме, а инфлацията беше доста по-голям % от в този момент плануваната инфлация, в този същия бюджет е 8,7%, т.е. въобще не е двуцифрена.
Тоест, тук методът трябваше да бъде различен, в тази ситуация?
Що се отнася до завишаване на контрола, това няма по какъв начин внезапно да стане в третата част на годината. Това ненапълно се изяснява със завишаване на контрола, само че в третата част на годината, когато ще работи този бюджет, т.е. той ще работи за към 5 месеца, няма по какъв начин внезапно да се завиши контролът и то при напълно ново държавно управление, в което занапред навлизат зам.-министри и министри и така нататък, другите управителни длъжности във функционалности. Трябва някакъв временен интервал от 2-3 месеца и внезапно излиза, че контролът ще стане по-добър за тези няколко месеца, които ще останат до края на годината. Това ненапълно буди въпроси, в действителност до каква степен ще бъде изпълнена тази по-висока приходна част.
Иначе, що се отнася до намаляването на разноските това звучи ненапълно реалистично, намаляването на разноските и бих споделил, че обективно. Например, понижението на средства за прехрана на ведомства, да там бяха планувани средства и за тази година при цените на сила, да кажем, каквито бяха предходната година. Ясно, че тази година на интернационалните пазари в България цените на сила, както и на други консумативи за прехрана на ведомства са доста по-ниски, по този начин, че оттова доста вярно е понижен малко повече от 1 милиарда лева Тоест, в разходната част нещата са реалистични, само че в приходната, като умозаключение, изпитвам известно подозрение. Но даже и да не се осъществят тези доходи, има известни буфери в самия бюджет, по този начин, че като цяло той звучи реален, по-скоро като счетоводно упражнение, само че не води до главната цел, т.е. до догонващ стопански напредък, който да се осъществя в идващите 3 години. Тоест, този бюджет не го подтиква, даже бих споделил, че ненапълно е противоположното.
Финансовият министър чака, страната ни да получи, знаем, до края на годината втория транш по Плана за възобновяване и резистентност, защото до края на септември ще бъдат гласувани всички законови промени. Този втори транш от 1,3 милиарда лева трябваше да пристигна още през предходната година. Има ли по какъв начин нещо да се обърка в този момент още веднъж и проектите да се провалят, съгласно вас, доцент Ножаров?
Нека да разбираем, че, в случай че този транш не пристигна до края на годината, това ще се отрази на повишение на бюджетния недостиг на касова основа. Но ние, с цел да влезем в еврозоната е значим бюджетния недостиг на начислена основа, т.е. даже и тези средства да не постъпят до края на годината, бюджетният недостиг няма да надвиши условия недостиг по Маастрихтските критерии, който е на начислена основа и който ще си остане 3%. Така че няма да е съдбовно това, няма да е добре, несъмнено, в случай че не ги получим тези средства, само че няма да се отрази отрицателно на желанието на България за участие в еврозоната, както и на евентуална процедура за макроикономическите несъответствия, защото дерогацията на разпоредбите за фискална дисциплинираност сигурно изтича следващата година и действително неспазването на фискалната дисциплинираност даже и тази година би се отразило и в тази тенденция, освен на възможното участие на България в еврозоната. В умозаключение, няма да е добре тези средства да не бъдат получени, само че това няма да е съдбовно и няма да промени 3% недостиг на начислена основа.
Доц. Ножаров, имаше предложение от “Демократична България " за това, че би трябвало всички понижени Данък добавена стойност ставки да се върнат на първичните 20%, само че Асен Василев не пожела и съобщи, че “не е добре да се трансформират налози в средата на годината ". Смятате ли, че са налице смяна в събитията, които постановат установяване на налозите по нов метод.
Ами не, не, това е вярно решение, вярно е, че не е добре да се подвигат налози, първо в средата на годината, тъй като капиталовото обмисляне, и изобщо планирането на компаниите е на годишна база, това е едното. Но второто е, че плануваната инфлация е близка до двуцифрената. Правителството е възнамерявало в бюджета 8,7%, Европейската комисия 9,5%. А, когато ставките бяха свалени по време на пандемията, цените или по-голямата част на цените не паднаха. Но когато ставките се върнат на първичния им размер, т.е. се вдигнат, сигурно това би нараснало всички цени, което значи, че инфлацията ще надвиши двуцифрена и още веднъж ще се основат всички обществени проблеми. А за идната година към този момент, приказваме за 2024 година е много по-ниска, в порядъка на към 4%, там към този момент може да се приказва за смяна на данъчните ставки и това е обособен диалог.
Говорим за 2024 и 2025 година
Да, само че тази година, защото инфлацията е близо до двуцифрената, в действителност връщането на Данък добавена стойност на старите размери, приказваме във всички области, би нараснало темпа на инфлацията с няколко %, е моята прогноза, по този начин, че е доста вярно решение, което решение е отвън бизнес хоризонта и на обмисляне на компаниите, даже. И с него биха се икономисали доста малко пари, под половин милиард, т.е. към 480 млн. лева за тази година, което не си коства, внезапното нарастване на инфлацията.
Икономически видяно, харчи ли страната от ден на ден и повече? Знаем, че един сериозен % от стопанската система са разноските на самото държавно управление. Вашият взор на икономист. Защото идват терзанията на хората за корупция, има едно чувство в българите за липса на морал въобще у политиците.
Бих споделил, че този въпрос има няколко отговора, колкото и необичайно да звучи това.
Не, не звучи необичайно.
В номинални числа страната харчи от ден на ден и повече, това е правилно, само че като % от брутния вътрешен артикул стои близо до 40% и минимално надвишава 40% от разноските да бъдат към 41% да кажем, от брутния вътрешен артикул, стои си до този размер, както това стои в интернационалната процедура, дава отговор на множеството страни в света, също са близки до този размер. Държавата, което имах поради, може ли да харчи по-малко. Разбира се, тук има един огромен спор сред синдикати, работодатели, изобщо икономисти какъв брой е размерът на държавната администрация. Всъщност, съгласно мен, вярната цифра на фактически заетите бройки е 131 000 преди 143 000 щата, като през 2007 година те са били 84 000 за съпоставяне, оттогава популацията е намаляло с 1 млн. души, в това време държавната администрация се е нараснала доста повече. Каво се включва в тези 131 000 щата, това са държавни чиновници по централни ведомства, министерства и организации, държавни чиновници в общините, държавни чиновници в организации районни, които са подчинени на централни ведомства. Тук не се включват сигурно хора от публичния бранш, както синдикатите настояват, каквито са да кажем учители, лекари и така нататък
Истинските държавни чиновници са 131 000 действително заети бройки и както споделих, те са доста повече от тези, които са били през 2007 година, към 84 000. Необходима е промяна в държавната администрация. Да прибавим тук и още няколко числа, текучеството в държавната администрация е към 8,3%, несъмнено, ние можем да извадим от скоби някоя обособена организация и да кажем, че е повече, само че то е единствено 8%, което е доста по-ниско в сравнение с в частния бранш. И това демонстрира, че в действителност е нужна промяна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ