Министърът на финансите Асен Василев обяви пред депутатите от няколко

...
Министърът на финансите Асен Василев обяви пред депутатите от няколко
Коментари Харесай

Асен Василев обясни защо с мерки в бюджета не може да се укроти инфлацията

Министърът на финансите Асен Василев разгласи пред депутатите от няколко комисии в Народното събрание, че не може с ограничения в бюджета да се подтисне инфлацията. На взаимно съвещание и с присъединяване на разнообразни организации депутатите преглеждат на първо четене държавния бюджет, както и този на здравната каса и на държавното публично обезпечаване. Проектите се гледат на взаимно съвещание на бюджетната, икономическата и обществената парламентарна комисия.

Проектът за държавния бюджет получи утвърждението на бюджетната и на обществената комисия, само че не и на икономическата, тъй като членовете й закъсняха за гласуването поради среща с президента на Украйна Володимир Зеленски. Председателстващият съвещанието Петър Чобанов, Движение за права и свободи, обаче не се съгласи да се направи прегласуване и разгласи отмора преди да се гледат бюджетите на здравната каса и на публичното обезпечаване.

Василев уточни, че инфлацията в България идва по линия на цените на силата и на храните, които са борсови артикули. " Ако желаеме да понижим инфлационния напън по тези линии или други търгуеми артикули, ние би трябвало да свием потреблението до степен да се отрази на агрегатното ползване на целия Европейски Съюз. Бидейки 1% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, доста е мъчно това да стане ", разгласи той.

Според него не е допустимо " да се направи нещо с бюджета за инфлацията " до момента в който тя не се трансферира върху нетъргуемите услуги. Отбеляза, че въпреки всичко инфлацията в България е втората най-ниска в Източна Европа, а е по-висока от междинната в Европейски Съюз е, че България е бедна и по тази причина поскъпналите най-вече артикули тежат повече на потребителската й кошница.

Любомир Дацов от Фискалния съвет разяснява, че заложеният бюджетен недостиг от 3% е прекомерно огромен и с него на процедура се подкрепя инфлацията. " Дефицитът сега демонстрира, че имаме проциклична, а не антициклична политика ", акцентира той.

Според него, в случай че за тази година подобен % е допустим, тъй като се счита за преходна, то за идващите е недопустим, тъй като ще подхранва инфлацията. " Имаме и структурни проблеми, а ние от самото начало нямаме антиинфлационна политика нито в този момент, нито е заложена за идващите две години ", разяснява някогашният зам.-финансов министър.

Посочи, че събираемостта на налозите към полугодието е по-висока с разнообразни проценти по отношение на предходната година като се изключи тези от Данък добавена стойност. При този налог има спад от 2% на годишна база. Посочи, че доколкото този налог зависи от чистото ползване и при инфлация би трябвало и при него да има растеж. " Но той е надолу, което значи, че или има пропуски в събирането, или в декларирането, или и двете ", заключи той.

Каза, че е получил уверението на Национална агенция за приходите и Агенция " Митници ", че ще могат да си свършат работата без никого да репресират, с цел да се движи събирането на Данък добавена стойност с темпа на крайното чисто ползване на страната.

Макрорамката в бюджета не е изменяна по отношение на тази, планувана от тази на служебния кабинет, напомни и пред депутатите Асен Василев като стимулира това с късите периоди, в които би трябвало да се одобри бюджет за годината. Увеличени са приходите и са махнати част от разноските, сподели Асен Василев по време на дебатите в бюджетната комисия на проектобюджета.

По време на полемиките още веднъж бе издигнат въпросът дали България би трябвало да отговори на критериите и да влезе в еврозоната вместо да харчи повече за обществени и други разноски. Тезата на Българска социалистическа партия по въпроса с образци от по-развити страни още веднъж отбрани Румен Гечев. Дебат за еврозоната ще има, само че приемането на еврото е един от факторите за растеж на стопанската система, отговори Василев. Членството в еврозоната ще отстрани сред 1 и 2 милиарда лв. годишно транзакционни разноски за стопанската система. Това са изгубени пари по превалутиране. Видяхме че в Хърватия доста паднаха лихвите по заемите и това дава опция да се вършат повече вложения, сподели министърът.

За да имаме растеж на Брутният вътрешен продукт от 6-8 %, би трябвало да се извършва финансовата стратегия. В деня, в който Министерството на финансите получи искане за спомагателни финансови разноски, ще знам, че нашата стопанска система и администрация може да влага в машини и инфраструктура. Силно се надявам да получим такова искане - казусът за растежа на Брутният вътрешен продукт не е, че няма пари за финансови разноски, а че администрациите не могат да си извършват финансовите си стратегии, сподели Василев.

В плана, който предлага, са заложени финансови разноски единствено за планове, които са в ход или за които е оповестена социална поръчка и има късмет да се изпълнят в границите на годината.

Ние сме заложили финансова стратегия от над 8 милиарда лв. и в случай че тя се извърши, това ще е добре за стопанската система на страната. През последите 10-15 години се залагат средства за финансови разноски, само че има най-малко 20 % несъблюдение на тази стратегия, уточни Василев.
Източник: econ.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР