Министър-председателят акад. Николай Денков участва в дванадесетия пленарен дебат Това

Министър-председателят акад. Николай Денков взе участие в дванадесетия пленарен спор " Това е Европа " на Европейския парламент в Страсбург. Той изнесе дълга  и скучна антируска тирада в почти празната зала на Екологичен потенциал, след което отговори на депутатски въпроси. Ето какво сподели българския министър председател:

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

За мен е чест да застана пред вас, представителите на обединена Европа, в този хубав и изпълнен със символика град. На този ден преди 105 години, броени дни след примирието, което поставя завършек на ПСВ, френските войски навлизат в Страсбург. А на утрешния ден преди 79 години военачалник Филип Льоклер и 2-ра бронирана дивизия на Френската свободна войска, подкрепени от съдружниците, освобождават Страсбург от нацистката окупация.

Страсбург е град с богата и бурна история. Бил е част от Римската империя, по-късно е бил в рамките на Франкската империя и на Свещената Римска империя, за малко е бил самостоятелен свободен град, а в последните два века е прекосявал ту във Франция, ту в Германия.

Етимологията пояснява Страсбург като град на пътищата. В предишното по тези пътища са се движели повече бойци и танкове, в сравнение с търговци и артикули, по тях са ехтели повече изстрели и стонове на ранени и умиращи хора, в сравнение с песни на пътуващи музиканти. В предишното да се намираш на кръстопът постоянно е било проклинание, а не преимущество. В предишното тези пътища са разделяли хората, през днешния ден те ги свързват. В предишното небето над Страсбург е било раздирано от злокобният писък на снаряди, изтребители и бомбардировачи, през днешния ден там летят пътнически самолети, цветни балони и шарени детски хвърчила. В предишното Страсбург е бил Ябълка на раздора, през днешния ден Страсбург е Белият гълъб на мира.

В предишното Юлий Цезар, Карл Велики, Карл Пети, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин са се опитвали да обединят Европа посредством завоевателни войни и да подчинят останалите нации със силата на оръжието. И колкото по-жестоки и безскрупулни ставали войните, толкоз по-краткотрайни били триумфите им.

Днес, за пръв път в своята многовековна история, Европа е обединена по кротичък път в пълноправен съюз на самостоятелни страни, в който съществени полезности са солидарността, свободата, демокрацията, равенството пред закона, правовата страна, зачитането на човешкото достолепие и главните права на всички жители. И в Страсбург заседавате вие, Народното събрание на обединена Европа, поръчител и страж на тези полезности.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Моята татковина е една от най-старите страни в Европа, запазила името България от основаването си през 681 година до наши дни. В своята хилядолетна история, тя е била присъединявана принудително за 167 години към Византия и за близо пет века към Османската империя. Но страната ни съумява да възкръсне, с помощта на дейците на българското Възраждане Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Георги Бенковски и доста други. Един от тях, Васил Левски, който българският народ назовава Апостолът на Свободата, е духовният подстрекател на самостоятелна европейска България.

Още през 1872 година той прокламира, че България би трябвало да бъде, изтъквам, " демократична република, в която всички народности, българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение и всички ще живеят под един общ закон, който ще се избере по вишегласието на всички народности. Да бъдем равни с другите европейски нации зависи от личните ни задружни сили. "

В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация, част от тях сполучливи, от страна на Руската империя и Съветския съюз. За страдание тези великоруски апетити не престават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хибридни офанзиви. Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата и суровинна обязаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културните връзки сред народите ни, с цел да разделят и опълчват обществото ни на русофили и евроатлантици.

Затова пълноправното участие на България в Европейски Съюз и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европейски път на развиване на родината ни. Затова би трябвало да приключим европейската си интеграция с присъединение към Шенген и Еврозоната.

Въпреки осъществявания с провокации исторически път на страната ни, България постоянно е била неразделна част освен от военните достижения на Европа (нека да припомня прекъсването на нашествието на Арабския халифат пред Константинопол от Хан Тервел през 718 г.), само че и от европейската просвета и просвещение - евентуално най-яркият образец е кирилицата, основана от св. Климент Охридски в края на IX в. въз основата на глаголицата на св. св. Кирил и Методий. Стремежът ни е модерна България също да даде своя заслужен и значителен принос в развиването на Европейски Съюз. Разбираемо е, че в множеството от последно-присъединилите се страни, изключително в по-бедните, битува настройката Европейски Съюз да се приема главно като източник на великодушни фондове, помощи и място за по-добре платена работа. Убедени сме, че този стандарт на мислене би трябвало да бъде разрушен, по тази причина позволете ми да преразказвам известната мисъл на президента Джон Ф. Кенеди: " Не питайте какво може да направи Европейски Съюз за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за Европейски Съюз. "

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

За страдание, Европейски Съюз не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му към този момент близо две години бушува опустошителна война, в която съветските агресори се пробват да пречупят порива на украинския народ да живее в самостоятелна, свободна и демократична страна. Не по-малко кръвопролитен е и възобновеният въоръжен конфликт в Близкия изток, провокиран от бруталната терористична офанзива на Хамас против цивилни жители, дами и деца и широкомащабният боен отговор на Израел, при който към този момент починаха хиляди палестинци, в това число доста дами и деца.

Перспективите за разширение на спора и превръщането му в районен не са за подценяване, изключително като се има поради нестабилната обстановка в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, както и режимите на аятоласите в Иран и на талибаните в Афганистан.

Тревожно е и ситуацията в Далечния изток, където Северна Корея продължава да провокира международната общественост с нуклеарната си стратегия за военни цели и постоянното изстрелване на ракети, способни до носят нуклеарни бойни глави. Голям риск крие и непрестанно растящото напрежение сред Китай и Тайван.

Нестабилна е и ситуацията на юг от Европа. В последните години, в няколко страни в Централна и Западна Африка - Габон, Нигер, Чад, Гвинея, Мали и Буркина Фасо, демократично определените държавни управления бяха свалени от военните. Притеснителното е, че някои от тези преврати бяха осъществени с решаващата помощ на наемници от ЧВК " Вагнер " и доведоха до идването на власт на про-руски режими. Като прибавим към това продължаващите цивилен войни в Либия, Судан и Етиопия, анархията в Сомалия и множеството терористични офанзиви в Тунис, Египет, Кения, Нигерия и други страни, виждаме една извънредно тревожна картина на неустойчивост в по-голямата част от континента.

Европейски Съюз не може да си затваря очите пред тези геополитически провокации. За да се оправи с тях Европа би трябвало да бъде мощна, а с цел да бъде мощна, би трябвало да бъде обединена. Двете съществени идеологически и политически течения в Европейски Съюз, консерватизмът и либерализмът, могат и би трябвало да се развиват не в остро опълчване, а във взаимно схващане и съдействие. Границите на нашите страни, историята и традициите на нашите нации, християнството и фамилията са консервативни полезности, от които актуалният свят продължава да има потребност.

Границите на Европа, които станаха толкоз забележими през последните години поради рецесията с мигрантите и войната в Украйна, са естествено резюме на тази консервативна полезност. Но светът се трансформира и става все по-глобален, демократичните хрумвания си пробиват път освен в стопанската система, само че и в политиката, културата и интернационалното съдействие. Правата на дамите, на малцинствата, на другите, на имигрантите към този момент са неразделна част от демократичната народна власт.

Трябва да отсеем крайностите и да се обединим към най-хубавите консервативни и демократични полезности в името на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта. Само по този начин ще си върнем доверието на жителите и ще продължим напред. Обединена и мощна Европа би трябвало да играе по-активна роля в интернационалните връзки, като авторитетен и мощен медиатор и поръчител на мира.

Едновременно с това Европейски Съюз би трябвало да укрепва връзките със стратегическите си съдружници от НАТО и да ускорява отбранителните си благоприятни условия в съдействието сред страните вътре в съюза, в това число да обмисли деликатно концепцията за основаване на единна европейска войска.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Предвид комплицираната интернационална конюнктура, разширението на Европейски Съюз придобива изключителна значимост. България постоянно е била съдбоносен покровител и труженик за приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз. В същото време имаме вяра, че страните от този сериозен за стабилността и мира в Европа район би трябвало да бъдат признати, когато изпълнят всички нужни условия. Присъединяването би трябвало да се основава на действителни достижения, които отразяват желанието на претендентите да се развият като интегрална част от европейското семейство, а не на политически сметки.

Приветстваме решението на Европейска комисия да предложи започване на договаряния за присъединение с Украйна и Молдова. Надяваме се в близко бъдеще към тази група да се включи и Грузия. Безспорно Европейски Съюз се нуждае от подсилване на институциите и увеличаване на потенциала за разширение, само че считаме, че този значим развой и работата по присъединението на нови страни би трябвало да вървят по едно и също време.

Решението отчетите за господство на закона да важат и за новоприетите страни е една добра гаранция за надзор. А и те да се усещат оценени по размер, прилагана и за страните - членки. Всички досегашни разширявания на Европейски Съюз демонстрират, че увеличението на страните-членки освен не понижава силата на съюза, в противен случай, той става все по-мощен.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Днес в Европа все по постоянно се виждат известни признаци на отмалялост от войната в Украйна и се надигат гласове срещу помощта за украинския народ и украинските бежанци. Все повече европейци си задават въпроса за какво би трябвало ние да понасяме тежестите и несгодите от една далечна война сред две страни, които не са част от Европейски Съюз. Не е ли по-добре да се създадат някои отстъпки на Путин и войната да завърши. Цитира се латинската поговорка " Pax potior bello " и нейният актуален вид: " И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война ". Но също по този начин е хубаво да си напомним една мисъл на американския мъдрец Джордж Сантаяна, представен от Уинстън Чърчил по отношение на Мюнхенското съглашение от 1938 година: " Тези, които не помнят предишното, са наказани да го повтарят. " Печално знае се по какъв начин приключиха опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки. Същото важи и през днешния ден. Войната на Путин против Украйна в действителност е война на Путин против Европа. Като оказваме помощ на Украйна, оказваме помощ на Европа. Като пазиме Украйна, пазиме Европа. Иначе на следващия ден в ситуацията на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтийските републики, след това Полша, Румъния, България и други европейски страни.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Непосредствено разследване от войните и нестабилната световна среда е и увеличаващата се имигрантска вълна. Поради огромната прелест като място за работа и живот, голямото болшинство от търсещите несъмнено леговище се насочва към Европа. Но Европейски Съюз не е в положение да одобри безграничен брой имигранти, без това да заплаши естественото действие на институциите му. Още повече, че интеграцията на огромна част от към този момент признатите имигранти върви постепенно и незадоволително, за което свидетелстват редица произшествия, набези и атентати, осъществени от радикализирани детайли, огромна част от които родени, израснали и получили образованието си в страни от Европейски Съюз.

Нуждаем се от нова тактика, която да разграничава ясно бежанците от войните от икономическите имигранти. Европейски Съюз би трябвало да направи всичко допустимо за улеснение приема на бежанците и да предприеме всички нужни ограничения за прекъсване и обезкуражаване на икономическите мигранти. Освен това, би трябвало да се откри нужният баланс сред солидарността и действителните благоприятни условия, както на обособените страни, по този начин и на Европейския съюз като цяло.

Надяваме се, че всички тези въпроси и провокации ще бъдат взети поради в Новия пакт за миграцията и убежището. В тази връзка бих желал да припомня, че България е изпълнила всички условия за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отсрочване е недопустимо и демотивиращо за нашата страна.

Разбираме, че сега самото действие на Шенгенското съглашение е изправено пред съществени проблеми и доста страни възобновяват инспекциите по границите си, само че не считаме, че това може да бъде мотив за неприемането на България и Румъния. С нашите две страни в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре предпазени, а Европа ще е по-силна.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Позволете ми най-после да ви напомня една трогателна история за войната, помощта и солидарността.

На 5 март 2022 година, броени дни след нахлуването на съветските войски в Украйна, в формалната ФБ страница на словашката гранична полиция е оповестено следното известие:

" Едно едвам 11-годишно момче от Запорожието мина пешком граничния пункт от Украйна в Словакия. С една найлонова торбичка, паспорт, завързан на врата и телефонен номер, написан на ръката. То пристигна напълно единствено, тъй като майка му трябвало да остане в Украйна. "

" Казвам се Хасан, на 11-години. Имам две сестри и трима братя, " показва се детето на изумените граничари. Четири дни продължава пътуването от вкъщи му до словашката граница, откакто майка му го изпраща до жп гарата.

" Нашето семейство има прочут опит. Ние избягахме от армията на Путин, когато живеехме в Сирия. Тогава бях на 12. Баща ни беше погубен и трябваше да се преместим в Украйна при фамилията на майка ми. И по този начин, минаха осем години и още веднъж Русия, още веднъж армията на Путин ", споделя по-големият брат Закария, студент в Словакия, чийто телефон е написан на ръката на Хасан.

" Искам да благодаря на всички словашки граничари и доброволци. Не мога да оставя майка си сама, тя е неподвижна, по тази причина заведох сина си на гарата и го качих на влака. Моля, спасете нашите украински деца и им дайте сигурност ", добавя майката на момчето, Юлия Владимировна.

" Сълзи в очите ни... Това е най-великият воин от предходната нощ, " приключва обявата на словашката гранична полиция.

Детето е пропътувало 1200 км., в началото с трен, а най-после пешком. Съвсем самичко, през деня и нощем в суровата украинска зима, гладно, премръзнало, уплашено и преследвано от воя на сирените и грохота на снарядите. В очите на граничните служители на реда може и да е имало сълзи, само че в очите на детето не. Както се вижда от оповестените фотоси, дребният воин даже пробва да се усмихне.

Уважаеми членове на Екологичен потенциал,

Започнах словото си със символиката на днешната и утрешната дата. Позволете ми да завърша с още две знакови събития, случили се на тези дати. На този ден преди 133 години е роден героят на Френската опозиция против нацистката окупация, първият министър председател на свободна следвоенна Франция, първият президент на Петата република, военачалник Шарл де Гол. А на 23 ноември 1959 година президентът де Гол произнася своята популярна тирада " От Атлантика до Урал ", в която показва увереността си, че един ден цяла Европа от Атлантическия океан до планинската верига на Урал ще бъде единна. Тогава, преди 64 години, в разгара на Студената война, когато Желязната завеса разделя Европа " от Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море ", това изказване е звучало неуместно. Още по-абсурдно звучи то през днешния ден в разгара на горещата война в Украйна, когато всеки ден умират стотици европейски мъже, дами и деца.

Но един ден, когато през днешния ден ще стане през вчерашния ден, а на следващия ден ще бъде през днешния ден, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат единствено една срамна страница от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава фантазията на Шарл де Гол ще се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде!