Министър Лиляна Павлова поведе дискусията за бъдещето на света на

...
Министър Лиляна Павлова поведе дискусията за бъдещето на света на
Коментари Харесай

Лиляна Павлова поведе дискусията за бъдещето на света на български

Министър Лиляна Павлова поведе полемиката за бъдещето на света на български език, оповестиха от пресцентъра на европредседателството ни.

Гордеем се с нашата писменост и по време на председателството ще приказваме и пишем на кирилица, сподели министърът за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018. Така тя откри прогнозното събитие на списание Икономист „ Светът през 2018 “ (Economist World in 2018 Gala dinner), което тази година се организира в София. Емблематичните годишни гала-вечери The World In на изданието се организират в разнообразни точки по света.

Министър Павлова показа целите на държавното управление пред участниците във форума, който събра българският и международен бизнес в зала 3 на НДК, където през идващите шест месеца ще бъдат взимани значими решения за бъдещето на Европа.

На първо място измежду целите министър Павлова сложи младежите. Като главно предизвикателство тя уточни оправянето с мигрантската рецесия и сигурността на европейските жители. Тя акцентира, че страната съумя да сложи високо в европейския дневен ред тематиката за присъединението към Европейски Съюз на Западните Балкани.

Министърът посочи пред участниците във форума от целия свят незнайните обстоятелства за България. Страната ни е втора в света по благосъстояние на минерални извори след Исландия със своите над 200 типа минерална вода, трета в Европа по артефакти след Италия и Гърция, на първото място като експортьор на лавандулово масло и производител на най-качественото розово масло. Тя означи и няколко индикатори, които вършат България една от най-стабилните европейски страни – стопански напредък от съвсем 4 %, строга фискална политика, външен дълг от 26% с наклонност за понижаване, инфлация от 1,3 % и 6 % безработица.

Убедена съм, че можем да бъдем и цифров хъб на Балканите, акцентира и министър Павлова и срещна делегатите с цифри в поддръжка на упоритостта - за 2016 година имаме 600% напредък на ИТ бранша и всяка година той основава над 300 % нови работни места, а упованията са да доближи до 5 % от Брутният вътрешен продукт през идващите години.

Искам да създадем по този начин, че Европа да се върне на сцената на международните сили в региона на високоизчислителните производителни технологии. Това съобщи от своя страна българският еврокомисар по цифрови технологии Мария Габриел, която беше специфичният посетител на форума. Трябва да работим за отключването на капацитета на бизнеса, на дребните и междинни предприятия, дефинитивно да сложим завършек на географското блокиране и до края на идната година да създадем по този начин, че бизнеса да се развива и иновира, добави тя.
Мария Габриел съобщи упоритостите на Европейски Съюз да се върне на сцената на международните сили в региона на изчислителни технологии и напомни решението да бъдат вложени 1 милиард евро в бранша до 2020 година, а още през 2019 - а Европа да има своя екзаскейл суперкомпютър. Сигурността в интернет ще е основен приоритет освен на Българското, само че и на Австрийското и последващи ръководи, сподели тя.

Комисар Габриел цитира данни, съгласно които 80 % от европейските компании не осъзнават офанзивите, а в последната година са се сблъсквали с киберинцидент. През 2018 ще създадем за първи път и механизъм за съгласуваност сред страните членки на Европейски Съюз против огромна хакерска атака, добави тя. Ще бъдат основани и мрежа от изчислителни центрове, които да се привлекат специалисти от целия континент, ще се работи интензивно и в региона на предварителната защита. За първи път се предлага и узаконяване на сигурността на продуктите на общоевропейско равнище и документите, издадени в една страна членка да се признават в останалите. Европейски Съюз ще заложи на огромни осведомителни акции във всички страни, тъй като над 95 % от хакерските атаки се дължат на човешко непознаване.

Според Мария Габриел обаче и най-хубавите законодателни текстове няма да имат значение, в случай че Европа не влага в цифровите познания и умения на хората и даването на качествени фрагменти на бизнеса. Защото 80 милиона европейци в никакъв случай не са употребявали интернет, единствено 37 % имат цифрови умения, както сочат данните, а през 2020 по-голямата част от работните места ще изискват такива умения. 2018-а ще е година на готовност на всички, заключи българският еврокомисар за цифровото общество.

2018 година ще е емблематична – това резюме направи редакторът на списание „ Икономист “ Джон Андрюс, който ловко водеше полемиката със задаване на провокативни въпроси към участниците. „ Тази година ще сме доста по-добре отпреди 10 години. И това ще стана допустимо и с помощта на научните открития, изключително в медицината, някой от които ще бъдат употребявани за решение на международните проблеми “, добави той. Може да имаме ваксина срещи маларията, може да има прогрес в изкуствения разсъдък, само че може да има и нуклеарна война, провокирана от инцидентен туит, предвижда Джон Андрюс.

2018 ще е годината, в която чакаме зимните олимпийски игри в Южна Кория и международната купа по футбол в Русия. Това ще са нови времена за международния спорт и политика, означи той. Очакват се промени в водачеството на международни сили като Япония и Саудитска Арабия, Близкият Изток може да стане рисково огнище, предвижда той.

В годината на кучето хората ще са лоялни, само че и упорити. Ще бъдем под въздействието на „ тръмпизма “ и „ макронизма “, сред двата полюса на държание на новите водачи - от заравянето на главата в пясъка до необятно отворения свят. Ще решаваме проблеми с корупция и катаклизми, предвижда Джон Андрюс. Изводът, който направи е, че светът не е благополучен и замърсява моретата и океаните. А „ щастливите “ страни се развиват най-бързо – Бутан и Джибути са в първите 10 страни по напредък от 2007 година насам. Настоящата година ще премине и в старания за спасяването на Големия бариерен риф и акциите да обръщаме повече внимание на природата.

Двучасовата полемика за това какво ни чака през и след 2018 година беше прекъсвана от къси филми, които посочваха хубостта на българската природа, на обичаите при розобер, на историята на основаването на кирилицата. /novini.bg
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР