Министър Даниел Митов отказа без мотив достъп до досиетата на

Министър Даниел Митов отхвърли без претекст достъп до досиетата на трима мистериозно изчезнали студенти

Министърът на вътрешните работи Даниел Митов отхвърли - без да даде претекстове - достъп до архивните досиета от издирването на трима загадъчно изчезнали студенти. Случаят е от 1993 година. Интересен детайл в него обаче е, че тогава основен очевидец на полицията е било лице, което след това се издига в българската правосъдна система. С тази детайлност скритите аргументи за отхвърли на министър Митов към този момент получават по-ясни контури.

На 25 януари вечерта преди 32 години изчезват Ягодина Дафинова Тодорова и Калинка Андреева Радева. Те са студентки във Варненския свободен университет (ВСУ),,Черноризец Храбър ”. На идната заран хазяйката им – собственичка на вилата, в която девойките живеят, заварва вратата заключена извън. Вътре към момента работи електрическа отоплителна печка, а върху котлона на фурната има прясно приготвени, само че недокоснати спагети. Заключението на служителя на реда Валентин Русев, подписал се под протокола от първичния оглед, е че двете са излезли небрежно, тъй като са били по домашно облекло. Къде са отишли, с кого са се видели - остава мистерия и до през днешния ден.

Седмица по-рано - на 15 януари, по безусловно същия метод изчезва още един студент във ВСУ - Ивайло Стилиянов Станчев. И той излиза от своята вила, където е чартърен, и в никакъв случай повече не се връща. Огледът отново е изработен от служител на реда Русев. Няколко години по-късно Русев е взривен в заведение „ Ловно-рибарски мемоари “ във Варна и умира на място.
Калинка Радева (вляво) и Ягодина Тодорова.
Достъпът до архива на Министерство на вътрешните работи, където се съхранява и досието за изчезналите студенти, не е зависим на нито един държавен нормативен акт в демократична България. Няма закон, който дефинира реда за гласност на документите в това голямо и тайнствено вместилище - даже когато, както е в тази ситуация, е изтекла безспорната отминалост от 25 години на възможното осъществено закононарушение. Единственият човек в цялата страна, който по свое убеждение взема решение кой може или не да ги прегледа, е министърът на вътрешните работи Даниел Митов.

ВСУ се намира върху канара тъкмо против морето в местността Журналист, която е сред курортите Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. През 1993 година пространството към него към момента е диво, няма и диря от днешното презастрояване. Наоколо са единствено лозя и дребни вилички, в които студентите живеят чартърен.
Случаят с тримата студенти е най-загадъчната история в цялото битие на Варненския свободен университет.
Полицията провежда 6 пъти живи вериги за търсене на тримата. Обходени са горите в близост, даже античните пещери на Аладжа манастир. Проверени са всички водохранилища и водни уреди. Ангажиран е даже хеликоптер за оглед от въздуха на целия регион и бреговата линия от Албена до центъра на Варна и назад. Професионални водолази и техни сътрудници фенове вършат огледи във всички известни подводни пещери от нос Калиакра до Емине. Освен че тримата са оповестени за национално търсене, сходна молба е пратена до полицейските централи на Румъния, Турция и Гърция. Но от тях няма диря. Телата им в никакъв случай не са открити. Нито даже парче от облеклата, с които са били облечени.

Малко след изгубването на сина ѝ майката на Ивайло - Недялка Станчева, посещава баба Ванга. Тя декларира: Момчето ти е доста надалеч, само че е жив и ке се обади. Обнадеждена от чутото, в продължение на десетилетия дамата пази стаята на Ивайло в дома им недокосната - във типа, в който я е оставил преди последното тръгване за Варна.
Недялка Станчева подхваща и лично следствие на изгубването на сина си, само че не стига до истината.
Ванга е неизменим воин при доста сходни престъпни случаи. Вече се знае, че когато в тях е забъркана Държавна сигурност, петричката гадателка постоянно лъже, че изчезналите са живи. Това споделя и на околните на починалите в най-голямата самолетна злополука в историята на българското въздухоплаване - в региона на Врачанския Балкан през 1978 година. В нея умират 73 души - българи, поляци и двама араби, измежду които известни и високопоставени лица. Нещо повече – Ванга ги пуска без ред, щом схваща, че такива хора са извън и чакат среща с нея. Днес, когато знаем изрично, че зад злополуката стои Държавна сигурност и никой не е оживял, нито пък Ивайло се е обадил, единствено досието на Ванга би могло да обясни за кого е работела тя.
Името на Ванга протича в съвсем всички гръмки и загадъчни случаи от най-новата българска история, в това число и след края на комунизма. Никой досега не е съумял да се добере до нейното досие. Всички опити то да бъде открито удрят на камък.
Има непреки доказателства, че Държавна сигурност постоянно е употребила Вангелия Гущерова при всевъзможни значими случаи. За това приказва самият темперамент на българския комунистически режим, който държи да управлява безусловно всичко и не позволява никаква частна активност. Няма по какъв начин сходна робия да разреши на някой да прави публичната услуга гадание, в случай че преди този момент той не е впрегнат в тоталитарния ярем. Но още по-сериозно доказателство в интерес на зависимостите на Ванга от Държавна сигурност е, че и самата българска загадка милиция в унисон с нея интензивно внушавала на околните на жертвите на въпросната самолетна злополука версията за похищение. На роднините на починалите в нея поляци са изпращани анонимни писма с подмятания, че околните им са отвлечени, само че живи.

Според психолози, това е правено за почернените да остават кротки и да не подхващат рискови прояви. Едно е да знаеш, че обичаният ти човек е мъртъв и няма какво повече да губиш, което би ти дало сили да си самоуверен даже в изискванията на абсолютизъм. Съвсем друго е, когато са те предиздвикали да повярваш, че е жив, въпреки и в плен. Тогава държанието ти ще е доста по-обрано – с цел да не ядосаш мнимите похитители и те да не вземат да го убият.

Според психолози, това е правено за почернените да остават кротки и да не подхващат рискови прояви. Едно е да знаеш, че обичаният ти човек е мъртъв и няма какво повече да губиш, което би ти дало сили да си самоуверен даже в изискванията на абсолютизъм. Съвсем друго е, когато са те предиздвикали да повярваш, че е жив, въпреки и в плен. Тогава държанието ти ще е доста по-обрано – с цел да не ядосаш мнимите похитители и те да не вземат да го убият.

Макар през 1993 година публично комунистическата Държавна сигурност към този момент да не съществува, на процедура тя единствено е преименувана на Национална работа за сигурност. Повечето от чиновниците ѝ, в това число и тези, които хипотетично са отговаряли за Ванга, не престават да са същите.
Само министър Даниел Митов знае за какво продължава да крие документи за случай с изтекла отминалост.
За разлика от двете девойки, изгубването на Ивайло не би трябвало да е напълно тайнствено. Когато излиза от вилата си, вътре е и неговият съквартирант - също студент в „ Черноризец Храбър “. Официалната версия на полицията е, че при разпитите той твърди, че Ивайло се е качил в кола и е отпътувал с нея. Нямал концепция нито с кого, нито къде. Дали обаче това са действителните му показания, или там има доста повече, както и каква е била задачата на внушението, направено от Ванга, че той е жив, би могло да се разбере, в случай че документите по случая, които Министерство на вътрешните работи старателно крие, бъдат обнародвани. Впоследствие този единствен очевидец стартира да гради кариера в българската правосъдна система и се издига до началник на прокуратура в страната.

През 2014 година Недялка Станчева взема решение да предприеме лично следствие и посещава въпросния прокурор на работното му място: „ Когато ме видя, той замръзна и наведе гузно глава. Попитах го „ Сещаш ли се коя съм и за какво съм пристигнала “. Той отвърна с „ Да “ и спря да приказва. Аз настоявах да ми каже всичко - цялата истина. Но той  ми съобщи „ Моля ви, напуснете или ще извикам полиция “ и ме изгони “.