Минималната заплата става поне 50% от средната от 1 януари 2023 година?
Минималната заплата ще се пресмята по формула от 1 януари, а няма да се дефинира административно от страната. Социалното министерство показа три разновидността на бизнеса и синдикатите.
Първият вариант е минималната работна заплата да е 50% от междинната за страната за миналата година. През март междинната заплата у нас стигна 1668 лева и в случай че остане на това ниво значи, че минималната ще е 834 лева Това е условна сума, тъй като не се знае какъв ще е размерът ѝ за 2022 г.
Според втория вариант минималната работна заплата ще се дефинира в интервала сред 49-51% от междинната работна заплата за миналата година. Тук обаче ще се вземат поради покупателната дарба на минималната заплата , растежът на междинната, като се регистрира изменението на покритието на груповото трудово договаряне, заетостта, продуктивността и медианната работна заплата.
Третият вариант е установяване на минималната заплата като 50% от междинната за миналата година, или 45% от СРЗ за миналата година, според от икономическия напредък. Това значи, че при растеж на Брутният вътрешен продукт размерът на минималната се дефинира като 50% от междинната за миналата година. При спад на Брутният вътрешен продукт през миналата година или негативен растеж на Брутният вътрешен продукт две поредни тримесечия през настоящата година минималната заплата ще се дефинира в долната граница от 45%, само че не по-малко от цената на минималната заплата за настоящата година.
Министърът на труда и обществената политика предлага размер на МРЗ въз основа на оценка на влияние, като определящи фактори са знаци, свързани с покупателна дарба, покритие на груповото трудово договаряне, продуктивност на труда и медианната работна заплата.
Всички оферти са в духа на бъдещата европейска инструкция за обективни приходи, съгласно която минималната заплата би трябвало да е 50% от междинната или 60% от медианната.
Медианната заплата се взема автоматизирано като число, откакто се прегледат от най-високото до най-ниското равнище на възнаграждение. Тя разделя заплатите на два диапазона, до момента в който във образуването на междинната вземат участие всички работни заплати.
Предложението на общественото министерство ни се предлага по извънредно прибързан метод, като бързането се стимулира с намиращата се в напреднал, само че напълно не приключен тип инструкция за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават по-малко от два месеца, като въобще не е несъмнено какъв ще е окончателният ѝ текст, се споделя в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според тях по-рационално е минималната заплата да е 60% от медианната. Тя е по-адекватна и не се въздейства нито от минималната заплата , нито от групите с високи приходи, които покачват междинната брутна работна заплата по диспропорционален метод, споделят още от АИКБ.
Те обръщат внимание, че разновидността минималната заплата да е половината от междинната е неточен. Причината е, че междинната работна заплата е брутна, а минималната месечна заплата не е. Този факт беше приет по време на срещата, като даже и синдикалните ни сътрудници от КНСБ признават, че съществува методологически проблем, споделят още от АИКБ.
Обръщат внимание, че върху заплатите се начислява и клас прослужено време. И оферират вид или за отпадането му, или междинната заплата да се дефинира съгласно друга големина, в която не са включени спомагателните хонорари, в това число и “класът ".
Според тях, в случай че въпреки всичко се вземе решение минималната заплата да е половината от междинната, то тя би трябвало да е настрана за всяка една икономическа активност.
Синдикатите упорстват за по-високи темпове на повдигането на минималната заплата. Според КНСБ растежът на приходите би трябвало да бъде приоритет за идващ кабинет, като преди всичко би трябвало да има растеж на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година и да е най-малко 800 лева
В момента над 800 хиляди българи получават минималната работна заплата от 710 лева
Тя се е вдигнала единствено с 440 лева за 11 година - от 270 лева през 2011 година Средно на година повдигането е било с 34,55 лева, а рекордният скок от цели 60 лева бе през април 2022 година С по 50 лева Тя се е вдигала през 2019-а и 2020 година
Минималната заплата у нас е най-ниска и в целия Европейски Съюз. Тя е 6,4 пъти по-ниска от тази в Люксембург, където стига 2313 евро. При всички разновидности още веднъж ще останем на дъното в класацията. В 21 страни в съюза има въведена със закон минимална заплата , а в 6 (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) най-ниското възнаграждение се дефинира по браншове след договаряния сред бизнес и синдикати.
Минимална заплата у нас има от 1936 година, а от 1945 година се дефинира административно от Министерския съвет, напомня 24 часа. Тази процедура продължава и в този момент, като решението взема държавното управление без значение от мнението на бизнеса и синдикатите, макар че я съгласува в тристранката. През годините разнообразни държавни управления са се опитвали да вкарат формула за изчислението ѝ. В края на 2017 година общественото министерство разгласява предложение за формула, в която влизат настоящата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за растежа на междинната.
През 2020 година даже се подписа тристранно съглашение сред страната, синдикатите и бизнеса. Според него минималната заплата трябваше да е друга за всеки отрасъл. Всяка година профсъюзите и работодателите пък да договарят минималното възнаграждение по браншове, а страната няма да го дефинира административно. Така щеше да отпадне и определянето от страната на минималните равнища на обезпечаване за браншовете. Заради пандемията обаче тези договаряния забуксуваха, а след това настоящето държавно управление в оставка одобри новия бюджет през април.
Първият вариант е минималната работна заплата да е 50% от междинната за страната за миналата година. През март междинната заплата у нас стигна 1668 лева и в случай че остане на това ниво значи, че минималната ще е 834 лева Това е условна сума, тъй като не се знае какъв ще е размерът ѝ за 2022 г.
Според втория вариант минималната работна заплата ще се дефинира в интервала сред 49-51% от междинната работна заплата за миналата година. Тук обаче ще се вземат поради покупателната дарба на минималната заплата , растежът на междинната, като се регистрира изменението на покритието на груповото трудово договаряне, заетостта, продуктивността и медианната работна заплата.
Третият вариант е установяване на минималната заплата като 50% от междинната за миналата година, или 45% от СРЗ за миналата година, според от икономическия напредък. Това значи, че при растеж на Брутният вътрешен продукт размерът на минималната се дефинира като 50% от междинната за миналата година. При спад на Брутният вътрешен продукт през миналата година или негативен растеж на Брутният вътрешен продукт две поредни тримесечия през настоящата година минималната заплата ще се дефинира в долната граница от 45%, само че не по-малко от цената на минималната заплата за настоящата година.
Министърът на труда и обществената политика предлага размер на МРЗ въз основа на оценка на влияние, като определящи фактори са знаци, свързани с покупателна дарба, покритие на груповото трудово договаряне, продуктивност на труда и медианната работна заплата.
Всички оферти са в духа на бъдещата европейска инструкция за обективни приходи, съгласно която минималната заплата би трябвало да е 50% от междинната или 60% от медианната.
Медианната заплата се взема автоматизирано като число, откакто се прегледат от най-високото до най-ниското равнище на възнаграждение. Тя разделя заплатите на два диапазона, до момента в който във образуването на междинната вземат участие всички работни заплати.
Предложението на общественото министерство ни се предлага по извънредно прибързан метод, като бързането се стимулира с намиращата се в напреднал, само че напълно не приключен тип инструкция за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават по-малко от два месеца, като въобще не е несъмнено какъв ще е окончателният ѝ текст, се споделя в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според тях по-рационално е минималната заплата да е 60% от медианната. Тя е по-адекватна и не се въздейства нито от минималната заплата , нито от групите с високи приходи, които покачват междинната брутна работна заплата по диспропорционален метод, споделят още от АИКБ.
Те обръщат внимание, че разновидността минималната заплата да е половината от междинната е неточен. Причината е, че междинната работна заплата е брутна, а минималната месечна заплата не е. Този факт беше приет по време на срещата, като даже и синдикалните ни сътрудници от КНСБ признават, че съществува методологически проблем, споделят още от АИКБ.
Обръщат внимание, че върху заплатите се начислява и клас прослужено време. И оферират вид или за отпадането му, или междинната заплата да се дефинира съгласно друга големина, в която не са включени спомагателните хонорари, в това число и “класът ".
Според тях, в случай че въпреки всичко се вземе решение минималната заплата да е половината от междинната, то тя би трябвало да е настрана за всяка една икономическа активност.
Синдикатите упорстват за по-високи темпове на повдигането на минималната заплата. Според КНСБ растежът на приходите би трябвало да бъде приоритет за идващ кабинет, като преди всичко би трябвало да има растеж на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година и да е най-малко 800 лева
В момента над 800 хиляди българи получават минималната работна заплата от 710 лева
Тя се е вдигнала единствено с 440 лева за 11 година - от 270 лева през 2011 година Средно на година повдигането е било с 34,55 лева, а рекордният скок от цели 60 лева бе през април 2022 година С по 50 лева Тя се е вдигала през 2019-а и 2020 година
Минималната заплата у нас е най-ниска и в целия Европейски Съюз. Тя е 6,4 пъти по-ниска от тази в Люксембург, където стига 2313 евро. При всички разновидности още веднъж ще останем на дъното в класацията. В 21 страни в съюза има въведена със закон минимална заплата , а в 6 (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) най-ниското възнаграждение се дефинира по браншове след договаряния сред бизнес и синдикати.
Минимална заплата у нас има от 1936 година, а от 1945 година се дефинира административно от Министерския съвет, напомня 24 часа. Тази процедура продължава и в този момент, като решението взема държавното управление без значение от мнението на бизнеса и синдикатите, макар че я съгласува в тристранката. През годините разнообразни държавни управления са се опитвали да вкарат формула за изчислението ѝ. В края на 2017 година общественото министерство разгласява предложение за формула, в която влизат настоящата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за растежа на междинната.
През 2020 година даже се подписа тристранно съглашение сред страната, синдикатите и бизнеса. Според него минималната заплата трябваше да е друга за всеки отрасъл. Всяка година профсъюзите и работодателите пък да договарят минималното възнаграждение по браншове, а страната няма да го дефинира административно. Така щеше да отпадне и определянето от страната на минималните равнища на обезпечаване за браншовете. Заради пандемията обаче тези договаряния забуксуваха, а след това настоящето държавно управление в оставка одобри новия бюджет през април.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ