Минималната заплата назад с 220 евро от еврозоната
Минималната заплата обратно с 220 евро от еврозоната
Минималната заплата в България изостава с над 220 евро от най-ниското заплащане в страна от еврозоната. В България минималната заплата е 933 лева, което прави 477,04 евро на месец, а в Латвия е 700 евро, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. Минималната заплата в България е над два пъти по-малка в сравнение с в Полша и над четири пъти по-ниска в сравнение с в Германия.
В редица страни от Европейския съюз трансформират минималните заплати два пъти в годината
– от 1 януари и от 1 юли. Полша е една от тези страни. От 1 юли 2024 година минималната заплата в Полша е вдигната с 20 евро и към този момент е 997,91 евро, и то в случай, че храните там са по-евтини, в сравнение с в България. Същевременно минималната заплата в страната ни остава без смяна на равнище 477,04 евро.
За съпоставяне, в Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро.
Минималната заплата в България в границите на година е нараснала с 19,6%. Но има страни, в които нарастването на най-ниските хонорари е още по-голямо, демонстрират данните на Евростат, които обгръщат и направените промени във възнагражденията от 1 юли 2024 година
В Полша и Румъния минималната заплата в границите на година е повишена с 23 на 100.
И в двете страни най-ниските заплати бяха увеличени два пъти през актуалната година. В резултат в границите на година минималната заплата в Полша нараства с близо 187 евро, а в Румъния със 139 евро. Същевременно минималната заплата в България е единствено със 78 евро по-висока в сравнение с през предходната година по това време.
Така разликата сред заплатите у нас и в тези страни продължава да нараства.
Хърватия също ни изпреварва по растеж на заплатите. За година минималната заплата там е повишена с 20 на 100, или със 140 евро, като доближава 840 евро.
Минималната заплата в България остава най-ниската измежду страните от Европейски Съюз.
Погледнато не в проценти, а в безспорна сума, минималната заплата в 10 страни от Европейски Съюз е увеличена с повече в сравнение с при нас в границите на година. Така действително вместо да доближаваме приходите в тези страни изоставаме още повече.
Например в Ирландия нарастването на минималната заплата за година е над 236 евро,
като доближава 2146,30 евро. В Нидерландия минималната заплата за година е повишена със 139 евро, а в Белгия със 115 евро. За хората е значимо освен %, с който са вдигнати заплатите, а и нарастването на безспорната сума, която получават.
Най-висока е минималната заплата в Люксембург – 2570,93 евро,
като за година тя е вдигната с 62,69 евро. На второ място по най-висока минимална заплата е Ирландия, а по-късно са Нидерландия с 2134 евро и Белгия с 2070 евро.
От страните от Европейски Съюз най-близо до нас по нарастване на минималните хонорари е Латвия.
Там най-ниските заплати за година са вдигнати с 80 евро до 700 евро. Най-близо до нас по мярка на минималната заплата измежду страните от Европейски Съюз са Унгария с 675 евро, Латвия и Румъния с 743 евро на месец.
Минималните заплати в редица страни от Европа, които не са членки на Европейски Съюз, също са по-високи,
в сравнение с в България. Например минималната заплата в Черна гора е 532 евро, в Сърбия е 544 евро, а в Турция е 568 евро.
Ако вземем поради цените в страните от Европейски Съюз и покупателната дарба на минималната заплата,
България още веднъж е на последно място. През юли минималната заплата в Люксембург е 5,4 пъти по-висока в сравнение с в България, демонстрират данните на Евростат. Като отчетем равнището на цените и покупателната дарба се оказва, че минималната заплата в Люксембург е 2,4 пъти по-висока, а в Германия е 2,3 пъти по-висока в сравнение с в България.
Минималната заплата в България за интервал от 10 години е повишена с малко над 303 евро,
демонстрират данни на Евростат. През юли 2014 година минималната заплата в страната ни е 340 лева, а в този момент е 933 лева Но в съвсем всички страни от Европейския съюз нарастването е по-голямо.
Най-голям е растежът на минималната заплата в Ирландия – с 684 евро за интервал от 10 години.
На второ място е Люксембург с нарастване с 650 евро, а по-късно са Нидерландия с 639 евро и Литва с 634 евро. Във всяка от тези страни нарастването на възнагражденията като безспорна сума е над два пъти по-голямо в сравнение с в България.
Значително по-голямо в сравнение с при нас е нарастването на минималните заплати в множеството страни
от Европейски Съюз. Например за интервал от 10 години минималната заплата в Полша е повишена с 594 евро, в Испания с 570 евро, в Белгия с 569 евро, а в Румъния с 538 евро. Единствено в Гърция, която претърпя дългова рецесия, и в Малта нарастването на минималните заплати е по-малко, в сравнение с у нас.
В резултат разликата сред най-ниските хонорари в България и в стопански по-развитите страни вместо да понижава, действително нараства.
Заплатите в България са най-ниски спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Но работното време на българите е по-дълго в сравнение с служащите в съвсем всички страни-членки, демонстрират данни на Евростат.
Действителното седмично работно време за хората на възраст сред 20 и 64 години
приблизително за страните от Европейски Съюз е 36,1 часа, а в България е 39 часа. Само в три страни от Европейски Съюз работят по дълго време през седмицата – в Гърция (39,8 часа), Румъния (39,5 часа) и Полша (39,3 часа).
В Германия междинната дълготрайност на работната седмица е 34 часа, което е с 5 часа по-малко, в сравнение с в България.
Във Франция работят приблизително по 36 часа, което е с три часа по-малко от наличието
на работното място на българите. Най-кратка е работната седмица в Нидерландия – 32,2 часа, а по-късно е Австрия с 33,6 часа. Оказва се, че в стопански по-развитите страни хората могат да поддържат по-висок стандарт на живот като работят по-малко време.
От Евростат разпространиха и данни за равнище на задоволство на хората
от персоналните си взаимоотношения. По канара от 0 (изобщо не съм доволен) до 10 (напълно удовлетворен) жителите на страните от Европейски Съюз правят оценка удовлетворението от персоналните си взаимоотношения приблизително на 7,8. Най-високи оценки за задоволеност от персоналните взаимоотношения дават хората в Малта, Австрия и Словения – и трите с 8,6.
В България хората дават най-ниска оценка за персоналните взаимоотношения
– единствено 6 по десетобалната система. Веднага пред нас са Хърватия (с оценка 7,2) и Гърция (7,3). От Евростат не вършат разбор за връзката сред взаимоотношенията на хората, продължителността на работния ден и равнището на заплатите. Но редица разбори демонстрират, че хората търсят по-добър баланс сред работата и персоналния живот.
Храната в България е по-скъпа в сравнение с в Полша и Румъния,
макар че минималните заплати в тези страни са по-високи, демонстрират данни на Евростат. В България цените на храните са 86,5% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Същевременно в Полша цените на храните са едвам 75,8%, а в Румъния са 72,7% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Оказва се, че храните в България са с близо 19% по-скъпи в сравнение с в Румъния
и с 14% по-скъпи в сравнение с в Полша. А минималната заплата в България е с 35% по-ниска в сравнение с в Румъния и с 52% под равнището в Полша. Това е повода хората с минимална заплата у нас да могат да купят доста по-малко храни, в сравнение с жителите на Полша и Румъния.
Любопитно е, че във връзка с някои съответни храни цените в България са по-високи
даже от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Например безалкохолните в България са с 9,9% по-скъпи от междинното равнище за Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. По-евтини в сравнение с у нас са безалкохолните в редица страни с по-висок стандарт на живот, като да вземем за пример Австрия, Франция и Германия. По цени на безалкохолните България е доста покрай Люксембург.
При алкохолните питиета цените в България са доста покрай междинното равнище за Европейски Съюз
– единствено с 0,8% под междинните. Като и цените на алкохола в България са по-високи в сравнение с в Австрия, Франция и Германия.
Още по-фрапираща е обстановката при млякото, сиренето и яйцата.
Цените на тези хранителни артикули в България са с 26,9% по-високи от междинното равнище за страните от Европейски Съюз и са едни от най-високите. От страните от Европейски Съюз единствено в Гърция и Малта тези храни са по-скъпи. Млякото, сиренето и яйцата в България са по-скъпи освен по отношение на Австрия, Франция и Германия, а са по-скъпи даже от продаваните храни в Люксембург, където са най-високите заплати измежду страните от Европейски Съюз.
Но цигарите в България са най-евтините в Европейски Съюз.
Цените на цигарите в страната са над два пъти по-ниски от междинното равнище за страните от Европейския съюз.
Минималната заплата в България изостава с над 220 евро от най-ниското заплащане в страна от еврозоната. В България минималната заплата е 933 лева, което прави 477,04 евро на месец, а в Латвия е 700 евро, демонстрират данни на европейската статистическа работа Евростат. Минималната заплата в България е над два пъти по-малка в сравнение с в Полша и над четири пъти по-ниска в сравнение с в Германия.
В редица страни от Европейския съюз трансформират минималните заплати два пъти в годината
– от 1 януари и от 1 юли. Полша е една от тези страни. От 1 юли 2024 година минималната заплата в Полша е вдигната с 20 евро и към този момент е 997,91 евро, и то в случай, че храните там са по-евтини, в сравнение с в България. Същевременно минималната заплата в страната ни остава без смяна на равнище 477,04 евро.
За съпоставяне, в Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро.
Минималната заплата в България в границите на година е нараснала с 19,6%. Но има страни, в които нарастването на най-ниските хонорари е още по-голямо, демонстрират данните на Евростат, които обгръщат и направените промени във възнагражденията от 1 юли 2024 година
В Полша и Румъния минималната заплата в границите на година е повишена с 23 на 100.
И в двете страни най-ниските заплати бяха увеличени два пъти през актуалната година. В резултат в границите на година минималната заплата в Полша нараства с близо 187 евро, а в Румъния със 139 евро. Същевременно минималната заплата в България е единствено със 78 евро по-висока в сравнение с през предходната година по това време.
Така разликата сред заплатите у нас и в тези страни продължава да нараства.
Хърватия също ни изпреварва по растеж на заплатите. За година минималната заплата там е повишена с 20 на 100, или със 140 евро, като доближава 840 евро.
Минималната заплата в България остава най-ниската измежду страните от Европейски Съюз.
Погледнато не в проценти, а в безспорна сума, минималната заплата в 10 страни от Европейски Съюз е увеличена с повече в сравнение с при нас в границите на година. Така действително вместо да доближаваме приходите в тези страни изоставаме още повече.
Например в Ирландия нарастването на минималната заплата за година е над 236 евро,
като доближава 2146,30 евро. В Нидерландия минималната заплата за година е повишена със 139 евро, а в Белгия със 115 евро. За хората е значимо освен %, с който са вдигнати заплатите, а и нарастването на безспорната сума, която получават.
Най-висока е минималната заплата в Люксембург – 2570,93 евро,
като за година тя е вдигната с 62,69 евро. На второ място по най-висока минимална заплата е Ирландия, а по-късно са Нидерландия с 2134 евро и Белгия с 2070 евро.
От страните от Европейски Съюз най-близо до нас по нарастване на минималните хонорари е Латвия.
Там най-ниските заплати за година са вдигнати с 80 евро до 700 евро. Най-близо до нас по мярка на минималната заплата измежду страните от Европейски Съюз са Унгария с 675 евро, Латвия и Румъния с 743 евро на месец.
Минималните заплати в редица страни от Европа, които не са членки на Европейски Съюз, също са по-високи,
в сравнение с в България. Например минималната заплата в Черна гора е 532 евро, в Сърбия е 544 евро, а в Турция е 568 евро.
Ако вземем поради цените в страните от Европейски Съюз и покупателната дарба на минималната заплата,
България още веднъж е на последно място. През юли минималната заплата в Люксембург е 5,4 пъти по-висока в сравнение с в България, демонстрират данните на Евростат. Като отчетем равнището на цените и покупателната дарба се оказва, че минималната заплата в Люксембург е 2,4 пъти по-висока, а в Германия е 2,3 пъти по-висока в сравнение с в България.
Минималната заплата в България за интервал от 10 години е повишена с малко над 303 евро,
демонстрират данни на Евростат. През юли 2014 година минималната заплата в страната ни е 340 лева, а в този момент е 933 лева Но в съвсем всички страни от Европейския съюз нарастването е по-голямо.
Най-голям е растежът на минималната заплата в Ирландия – с 684 евро за интервал от 10 години.
На второ място е Люксембург с нарастване с 650 евро, а по-късно са Нидерландия с 639 евро и Литва с 634 евро. Във всяка от тези страни нарастването на възнагражденията като безспорна сума е над два пъти по-голямо в сравнение с в България.
Значително по-голямо в сравнение с при нас е нарастването на минималните заплати в множеството страни
от Европейски Съюз. Например за интервал от 10 години минималната заплата в Полша е повишена с 594 евро, в Испания с 570 евро, в Белгия с 569 евро, а в Румъния с 538 евро. Единствено в Гърция, която претърпя дългова рецесия, и в Малта нарастването на минималните заплати е по-малко, в сравнение с у нас.
В резултат разликата сред най-ниските хонорари в България и в стопански по-развитите страни вместо да понижава, действително нараства.
Заплатите в България са най-ниски спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Но работното време на българите е по-дълго в сравнение с служащите в съвсем всички страни-членки, демонстрират данни на Евростат.
Действителното седмично работно време за хората на възраст сред 20 и 64 години
приблизително за страните от Европейски Съюз е 36,1 часа, а в България е 39 часа. Само в три страни от Европейски Съюз работят по дълго време през седмицата – в Гърция (39,8 часа), Румъния (39,5 часа) и Полша (39,3 часа).
В Германия междинната дълготрайност на работната седмица е 34 часа, което е с 5 часа по-малко, в сравнение с в България.
Във Франция работят приблизително по 36 часа, което е с три часа по-малко от наличието
на работното място на българите. Най-кратка е работната седмица в Нидерландия – 32,2 часа, а по-късно е Австрия с 33,6 часа. Оказва се, че в стопански по-развитите страни хората могат да поддържат по-висок стандарт на живот като работят по-малко време.
От Евростат разпространиха и данни за равнище на задоволство на хората
от персоналните си взаимоотношения. По канара от 0 (изобщо не съм доволен) до 10 (напълно удовлетворен) жителите на страните от Европейски Съюз правят оценка удовлетворението от персоналните си взаимоотношения приблизително на 7,8. Най-високи оценки за задоволеност от персоналните взаимоотношения дават хората в Малта, Австрия и Словения – и трите с 8,6.
В България хората дават най-ниска оценка за персоналните взаимоотношения
– единствено 6 по десетобалната система. Веднага пред нас са Хърватия (с оценка 7,2) и Гърция (7,3). От Евростат не вършат разбор за връзката сред взаимоотношенията на хората, продължителността на работния ден и равнището на заплатите. Но редица разбори демонстрират, че хората търсят по-добър баланс сред работата и персоналния живот.
Храната в България е по-скъпа в сравнение с в Полша и Румъния,
макар че минималните заплати в тези страни са по-високи, демонстрират данни на Евростат. В България цените на храните са 86,5% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Същевременно в Полша цените на храните са едвам 75,8%, а в Румъния са 72,7% от междинното равнище за страните от Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Оказва се, че храните в България са с близо 19% по-скъпи в сравнение с в Румъния
и с 14% по-скъпи в сравнение с в Полша. А минималната заплата в България е с 35% по-ниска в сравнение с в Румъния и с 52% под равнището в Полша. Това е повода хората с минимална заплата у нас да могат да купят доста по-малко храни, в сравнение с жителите на Полша и Румъния.
Любопитно е, че във връзка с някои съответни храни цените в България са по-високи
даже от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Например безалкохолните в България са с 9,9% по-скъпи от междинното равнище за Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат. По-евтини в сравнение с у нас са безалкохолните в редица страни с по-висок стандарт на живот, като да вземем за пример Австрия, Франция и Германия. По цени на безалкохолните България е доста покрай Люксембург.
При алкохолните питиета цените в България са доста покрай междинното равнище за Европейски Съюз
– единствено с 0,8% под междинните. Като и цените на алкохола в България са по-високи в сравнение с в Австрия, Франция и Германия.
Още по-фрапираща е обстановката при млякото, сиренето и яйцата.
Цените на тези хранителни артикули в България са с 26,9% по-високи от междинното равнище за страните от Европейски Съюз и са едни от най-високите. От страните от Европейски Съюз единствено в Гърция и Малта тези храни са по-скъпи. Млякото, сиренето и яйцата в България са по-скъпи освен по отношение на Австрия, Франция и Германия, а са по-скъпи даже от продаваните храни в Люксембург, където са най-високите заплати измежду страните от Европейски Съюз.
Но цигарите в България са най-евтините в Европейски Съюз.
Цените на цигарите в страната са над два пъти по-ниски от междинното равнище за страните от Европейския съюз.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ