Работещите на новата минимална заплата ще живеят с 24 лева на ден
Минималната работна заплата у нас от 1 януари 2024 година става 933 лв. бруто, реши през днешния ден публично държавното управление. Така нарастването по отношение на актуалната минимална заплата от 780 лв., е близо 20%.
Новият метод за пресмятане размера на минималната заплата - половината от междинната брутна заплата за 12 месеца - беше признат при започване на тази година с измененията в Кодекса на труда и в този момент се ползва за първи път.
Увеличението в този момент наподобява релативно огромно, само че единствено на пръв взор. Не би трябвало да се не помни, че за разлика от други страни, у нас минималната заплата се полза в цялостен размер с всички налози.
И по този начин, при месечна минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв., налозите и осигуровките доближават общо 209 лв. . Така че в действителност чистата сума за приемане от работещия остава в размер на 724 лв.. Това значи, че на практика работещите на минимална заплата разполагат дневно с 24 лв. (при месец от 30 дни). А какво може да се купи с тези пари, всички знаем.
Сърбия подвига минималната заплата, става по-висока от тази у нас
Какви ще са минималните трудови хонорари през 2024 година?
Нека да създадем и друго, също доста показателно изчисление. Излиза, че за година получаващите МРЗ би трябвало да платят налози и осигуровки в общ размер от 2508 лв., т.е. това е сумата за година, която се удържа от тяхната брутна заплата.
От друга страна, брутната МРЗ за година е 11 196 лева, а чистата минимална заплата за година е общо 8688 лв. . Така излиза, че получаващите най-ниски приходи у нас би трябвало да работят през годината малко над два месеца и половина, единствено с цел да платят съответните осигуровки и налози към страната.
На този декор, дали не е време да се преразгледа облагането с налози на приходите на физически лица, което някои икономисти оферират към този момент от няколко години. Според някои от предложенията, минималната заплата не би трябвало да се полза с налози, а размерът на заплатите по-високи от МРЗ би могло да се полза " стъпаловидно ", само че доста гладко.
Впрочем, в Европа съвсем няма страни, където приходите на физически лица да се таксуват с идентична ставка, като у нас.
Новият метод за пресмятане размера на минималната заплата - половината от междинната брутна заплата за 12 месеца - беше признат при започване на тази година с измененията в Кодекса на труда и в този момент се ползва за първи път.
Увеличението в този момент наподобява релативно огромно, само че единствено на пръв взор. Не би трябвало да се не помни, че за разлика от други страни, у нас минималната заплата се полза в цялостен размер с всички налози.
И по този начин, при месечна минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв., налозите и осигуровките доближават общо 209 лв. . Така че в действителност чистата сума за приемане от работещия остава в размер на 724 лв.. Това значи, че на практика работещите на минимална заплата разполагат дневно с 24 лв. (при месец от 30 дни). А какво може да се купи с тези пари, всички знаем.
Сърбия подвига минималната заплата, става по-висока от тази у нас
Какви ще са минималните трудови хонорари през 2024 година?
Нека да създадем и друго, също доста показателно изчисление. Излиза, че за година получаващите МРЗ би трябвало да платят налози и осигуровки в общ размер от 2508 лв., т.е. това е сумата за година, която се удържа от тяхната брутна заплата.
От друга страна, брутната МРЗ за година е 11 196 лева, а чистата минимална заплата за година е общо 8688 лв. . Така излиза, че получаващите най-ниски приходи у нас би трябвало да работят през годината малко над два месеца и половина, единствено с цел да платят съответните осигуровки и налози към страната.
На този декор, дали не е време да се преразгледа облагането с налози на приходите на физически лица, което някои икономисти оферират към този момент от няколко години. Според някои от предложенията, минималната заплата не би трябвало да се полза с налози, а размерът на заплатите по-високи от МРЗ би могло да се полза " стъпаловидно ", само че доста гладко.
Впрочем, в Европа съвсем няма страни, където приходите на физически лица да се таксуват с идентична ставка, като у нас.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ