Минималната работна заплата трябва да стане през 2025 г. 1239

Минималната работна заплата би трябвало да стане през 2025 година 1239 лева, а междинната 2462 лева Искането е за минимална заплата 764 лева през 2022 година, а средна- 1729 лева, през 2023 г.- минималната да е 897 лева, а междинната 1945 лева, през 2024 година - 1054 лева минимална, а междинна -2188 лева Това оповестиха от КНСБ. Според синдиката това ще ни обезпечи постигането на съответствие минимална - междинна работна заплата 50 на 100 към 2025 година Очакванията са най-малко половината от наетите служащи и чиновници да получават " заплата за прехрана " към 2022-2023 година, а минималната работна заплата да доближи " заплатата за прехрана " към 2025-2026 година За постигането на тези цели КНСБ отдава извънредно значимо значение на плана на Директива за съответни минимални работни заплати в Европейски Съюз. Според КНСБ този инструмент за България ще подтиква и договарянията по изработването на транспарантен механизъм за установяване на минималната работна заплата за страната. КНСБ приканва политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на държавното управление, както и актуалните депутати в Европейския парламент, да поддържат директивата и синдикалните оферти (на КНСБ и на ЕКП) за рационализиране на нейните текстове във финалния вид. От КНСБ желаят ясни ориентири за правилата и критериите за образуване и динамичност на минималната работна заплата. Според синдиката за България това значи ускорено повишаване на минималната заплата, с оглед постигане в средносрочен проект на съответствие 50 на 100 от междинната работна заплата за страната. Успоредно с това размерът на минималната работна заплата последователно да бъде насочен към нужните средства за прехрана на живота. КНСБ упорства, до момента в който не бъде реализирано единодушие сред обществените сътрудници за договаряне на надграждащи минимални заплати по стопански действия и професионално-квалификационни групи, системата от минимални осигурителни приходи да не бъде отменяна, освен това - мощно подценените с времето прагове, неестествено гравитиращи към минималната заплата, да бъдат обновени съгласно растежа на осигурителния приход за съответните действия и групи. С оглед осъществяването на обвързващия аршин на Директивата - постигане на 70 % покритие на наемния труд с групови трудови контракти България би трябвало да извърши нужните законодателни промени и да набележи ограничения за поетапно реализиране и резистентност при реализирането на задачата, считат от КНСБ. От синдиката още веднъж желаеха възлагането на публични поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с аршин за подписан КТД, а работодателите с открити нарушавания на синдикални права и/или отвод от групово договаряне да бъдат отстранявани от присъединяване в тях. От КНСБ желаят годишно нарастване на възнагражденията на служащите и чиновниците (минимум 10 на сто), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, опазване на здравето, държавен бранш, просвета, Министерство на вътрешните работи, селско стопанство и т.н.). За организациите, работещи на терен, да се обезпечи предимствен растеж от най-малко 15 на 100 годишно, който последователно да компенсира ниските равнища на възнаграждение на труда в тях. По отношение на спомагателните хонорари по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да упорства за ограничения в две направления, първо - еднократно съответно повишение на минималните размери на тези доплащания (подобно на образеца за добавката за нощен труд) и второ - годишната им актуализация съгласно растежа на междинната работна заплата за страната. КНСБ продължава да отстоява правата на служащите и чиновниците, свързани с спомагателното заплащане за добит трудов стаж и професионален опит, договаряно като % от главната заплата по главен трудов контракт, като изисква от ръководещите да не подминава с безмълвие експанзията към това заплащане, чиято роля в изискванията на застаряваща работна мощ по разбираеми аргументи ще се покачва, декларират от КНСБ.