Минималната работна заплата става 710 лв. от 1 април. Това

...
Минималната работна заплата става 710 лв. от 1 април. Това
Коментари Харесай

Справедливата работна заплата. Колко да е тя?

Минималната работна заплата става 710 лева от 1 април. Това се договориха обществените сътрудници в Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Решение, от което може би единствено страната е удовлетворена. Както нормално, синдикатите желаеха повече, работодателите – по-малко. 

Идеалът за достойната заплата

Защо неравенствата се усилват? Каква роля може да изиграе минималната заплати за понижаване на обществените и стопански неравенства? Каква е положителната система за договаряне на заплатите? Какво съставлява справедливата заплата? Въпросите са доста.

Според проф. доктор Хансьорг Хер, почетен професор в Берлинско учебно заведение по стопанска система и право „ устойчивите политики за възнаграждение и справедливите механизми за установяване на заплатите могат да допринесат за по-равноправно и проспериращо общество за всички ”. 

Ерве де Риберолес, интернационален специалист в политиките за стимулиране на чиновниците и клиентите , счита, че френското държавно управление към момента търси салдото сред за справедливото възнаграждение и покупателната дарба, изразен в „ почтена заплата ”, четири години след митингите на жълтите жилетки.  

Какво прави едно възнаграждение справедливо?

Заплата, която се възприема за „ обективна “, е тази, чието финансово изражение е съразмерно на приноса на индивида. Друг е въпросът кои критерии вършат една заплата „ обективна “.

„ Справедливата работна заплата, не съгласно работодателите, а съгласно Международната организация на труда (МОТ) е избрана в нейната спогодба №131. Тя съставлява баланс сред потребностите на служащите дружно с техните фамилии и икономическите фактори, в това число условията за икономическо развиване, равнищата на продуктивност и желанието за реализиране и поддържане на високо ниво на претовареност ”, показва пред Мениджър Нюз Мария Минчева, заместник-председател на Българска стопанска камара.

Справедливата заплата е тази, която самият чиновник смята за такава в подмяна на осъществената работа, такава, която ще насърчи служителите да влагат повече или по-малко в ежедневните си задания и да запазят настоящата си работа по-дълго време, да развият силно възприятие за ангажираност към организацията, която ги наема.

Според Светозар Гледачев, финансов анализатор и учител в ПУ „ Паисий Хилендарски ” , такава няма. „ Винаги и всичко зависи от гледната точка и постоянно за някой тя е несправедлива. Никога не може да има съвпадане на цената на направения от служащия артикул и възнаграждението му за това. Може да се получи инцидентно. Работниците постоянно считат, че от техния незаплатения труд са облагите и благосъстоянието на притежателя. Когато и двете страни: служащ и шеф са еднообразно недоволни, то значи е открит салдото в връзките ”, разяснява макроикономистът.

Три вида възнаграждение, което може да се дефинира като заслужено

Икономическият консултант на КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова показва няколко вида възнаграждение, което може да се дефинира като заслужено. Първото от тях е минимална работна заплата, която постоянно покрива или най-малко би трябвало да покрива минималните витални потребности. Няма единогласие по какъв начин следва да се образува съответният размер. Международната организация на труда дефинира две групи фактори, които следва да се вземат поради (социални и икономически), само че в каква съразмерност ще бъдат отразени те зависи от това чия преговорна мощност е по-силна – на работодателите или на служащите. Понастоящем Европейска комисия се пробва да вкара някакви ориентири и в тази връзка стремежът ни е минималната заплата да покрие най-малко 50% от междинната за страната. Като е обикновено да стигне и до 80% от нея, просто тъй като и междинната е ниска, разяснява специалистът.

Вторият вид е заплатата за прехрана (т.нар. living wage). Тя следва да обезпечава естествен метод на живот, опция за посрещане на непредвидени разноски и образуване на спестявания. „ И тук съществуват разнообразни подходи. Така да вземем за пример съществува интернационална организация, която прави дългогодишни опити да възстановява заплащането в шивашкия бранш, където заетите в подизпълнителските компании получават незабележим дял от крайната цена на стоките, които точно те създават. Поради към момента прекомерно доброволния темперамент и неналичието на надзор, резултатите са незабележими. Ако би трябвало да посочим съответен размер, тази пожелателна заплата съвсем се изравнява със междинното трудово заплащане в страната ”, показва синдикалистът.

Третият вид възнаграждение, съгласно нея, е приемането на обективен дял от резултатите от положения труд. Посочените досега размери на възнаграждение са минимуми – безспорен най-малко и обективен най-малко. Тук към този момент приказваме за трудово заплащане, което отразява ролята, приноса на служащия в индустриалния развой и го обезщетява почтено. При това равнище, служителят е равнопоставен сътрудник, а възнаграждението е разследване от извършени равностойни договаряния сред работодателя и наетите лица. Този развой всекидневно приключва със подписване на групов трудов контракт, в който е реализиран баланс на ползите на двете страни.

Кога ще стигнем междинните равнища за Европейски Съюз

Това зависи от темповете на действителна и структурна конвергенция на България към Еврозоната, споделя Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК . „ До огромна степен всичко зависи от неналичието или съществуването на екзогенни фактори, които да влияят върху бизнес цикъла, като пандемията, войната и прочие Не можем просто да напечатаме едно в допълнение количество пари и да ги раздадем, по този начин единствено ще понижим тяхната покупателна дарба и ще увеличим инфлацията. Трябва да модернизираме националната икономическа политика, да се подтикват вложенията в производства с висока добавена стойност. Увеличението на приходите би трябвало да стане по пазарен път, а не с административни наставления и регулации, които демонстрираха своята неефективност в тогавашната планова стопанска система ”, твърди специалистът.

Икономическият консултант на КТ „ Подкрепа ” Ваня Григорова пък е на мнение, че това ще стане, когато служащите осъзнаят, че могат да бъдат мощна страна в договарянията. Тя е уверена, че правдивост в границите на съответно дружество се реализира посредством групови договаряния, в които служащите дружно слагат настояванията си пред работодателя. Обичайно идващият въпрос е: „ Може ли българският шеф да заплаща европейски заплати? “ Много от тях могат, е отговорът от КТ „ Подкрепа ”.

Във всяка една страна тези, които водят стопанската система напред и вземат решение всички проблеми на обществото са бизнесмените. От тях зависи равнището на заплати, приходи, публично развиване. Много хора не го схващат, само че дано си показват за миг, в случай че имаме единствено по един Илън Мъск или Джеф Безос в България, какъв брой богати щяхме да сме? - пита финансовият анализатор Светозар Гледачев. Според него, с цел да си бизнесмен, би трябвало да инвестираш. „ За страдание и българският бизнесмен печели четири пъти по- малко от приблизително европейския. И заради това влагат по-малко ”, разяснява Гледачев. И добавя, че процентът на работните заплати по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната е 0.64% - най-голям от останалите в ЕС-27. На другият полюс е Ирландия – с 0.32 на 100. „ С други думи българският служащ взема най-голям дял от създадената продукция, като за притежателя и страната остава по-малката част. Брутният вътрешен продукт на човек на час у нас е 21.7 лева Колко от тези пари работодателят да отдели за работна заплата, облага, осигуровки и налози? ”, заключава финансистът.  

Работещите небогати

Затова по никакъв начин не е неочакван второто място на България по брой на работещите небогати в Европейски Съюз след Кипър.  По този мотив КНСБ прикани Европейския парламент да вкара " предел на достолепие " в готвената инструкция за минималната работна заплата, като по този начин подсигурява, че законово откритите минимални заплати ще обезпечат заслужен стандарт на живот. За задачата те не могат да са по-малко от 60 на 100 от националната медианна брутна заплата и 50 на 100 от националната междинна брутна работна заплата.

Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР