Спор за бюджета: Синдикати и работодатели за цената на живота в България
Минималната работна заплата е много под това число. Ние имаме Брутният вътрешен продукт, само че има една страна, която мери брутното благополучие, т.е. какъв брой са щастливите хора в тази страна и какъв брой вървят по улиците и не се усмихват. При нас по-скоро доста хора не се усмихват, те са смачкани от тежестта на живота. Ако в огромните градове въпреки всичко има някаква работа, има някакви по-нормални приходи, то отвън огромните градове ситуацията е трагично.
Това съобщи в ефира на „ Здравей, България ” Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ „ Подкрепа “.
„ Към момента растежът е действителен, тъй като съответно при минималната работна заплата, ясно е че е 20% на фона на – нарастване 1,7 на продуктивността и 6,3 инфлация. Тоест все още имаме действително нарастване. То е такова по сбърканата формула, която беше призната в Кодекса на труда – половината от осигурителния приход. Но не би трябвало да бъде по този начин. Това е заплата, тъй като би трябвало да се създаде, в противоположен случай идва момента, в който идва сметката. Тази сметка някой би трябвало да я поеме ”, уточни Ивелин Желязков, шеф „ Тристранно съдействие “ в Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според Желязков може някои от административните ограничения в сектора да се подобрят. „ В закона за счетоводството е възприета така наречен счетоводна европейска инструкция. Праговете за наложителен одит на предприятията в България са 4 пъти по-високи от допустимото от години. Това натоварва компаниите с непотребни разноски, в случай че бъдат спестени те – могат да бъдат вложени ”, добави той.
„ Производителността на труда зависи главно от работодателя, не от служащия. Той създава толкоз, колкото му разрешава средата, в която той съществува. Производителността на труда се мери с едни индикатори, които нямат нищо общо с това, което е заплата ”, уточни Кацарчев.
novini.bg
