Минималната пенсия става 650 лева след 4 години
Минималната пенсия у нас ще се увеличи със 183 лв. до четири години и от 1 юли 2026 година към този момент ще стане 650 лв.. Това плануват калкулации на база Конвергентната стратегия на Република България 2023 – 2026 година, оповестена от Министерство на финансите. Най-голямо нарастване ще има тази година от 1 юли по швейцарското предписание, когато минималната пенсия ще стане от 467 лв. на 523 лв., или растеж от 12%.
От юли следващата година тя ще се увеличи с нови 9,6 на 100, като хората на минимална пенсия към този момент ще взимат 573,20 лв., а от лятото на 2025 година – по 616,77 лв., или със 7,6% повече. Едва 5,4 на 100 се планува да е нарастването на минималната пенсия от 1 юли 2026 година, само че тя към този момент ще бъде 650 лв.. Това са планове, направени единствено на база покачване на пенсиите съгласно швейцарското предписание, в случай че няма административни промени, които държавното управление или Народното събрание да одобряват.
Според разбора в интервала 2022–2026 година размерите на пенсиите ще набъбнат доста. Това ще докара и до покачване на брутния коефициент на заменяне на прихода от пенсията, който през предходната година доближи 51,9%. В резултат на извършените през 2022 година политики във връзка с размерите на пенсиите, през идващите няколко години брутният коефициент на заменяне на прихода се чака да доближи до към 56-57%, като това са и най-високите му стойности за целия обсъждан интервал.
В дълготраен проект обаче междинната стойност на коефициента на заменяне на прихода ще намалее до към 37%, като повода е законодателното условие за понижаване на самостоятелния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната и държавна пенсия, и такава от повсеместен пенсионен фонд (втори стълб). Коефициентът на заменяне от държавното публично обезпечаване ще бъде по-нисък за пенсионерите, които се обезпечават и в двата стълба.
Техните пенсии ще бъдат намалениспоред % на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълбпри отчитане на броя на месеците, през които човек се е осигурявал в повсеместен пенсионен фонд по отношение на общия му застрахователен стаж. Така тези хора ще получат спомагателна пенсия за напреднала възраст от повсеместен пенсионен фонд. Намалението на държавната пенсия, отпусната на дамите, родени при започване на 1960 година, които получават право на пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2023 година, е към 10 на 100. Този % обаче ще нараства, достигайки до към 25 на 100 за пенсиите, отпуснати след 2050 година, защото тези хора ще са се осигурявали за втора пенсия през целия си трудов стаж.
Важно е да се означи, че цената на понижението е друга за всеки обособен пенсионер и зависи от съответния интервал, който обгръща осигурителния му стаж, прецизират от Министерство на финансите.
Правилото за осъвременяване на пенсиите по член 100 от КСО, съгласно което осъвременяването се прави с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от хармонизирания показател на потребителските цени през миналата календарна година, също способства за понижението на коефициента на заменяне на прихода.
Рискове за пенсионната система
В Конвергентната стратегия се акцентира, че в демографски планбългарската пенсионна система е изправена пред съществени провокации. Фискалният напън върху държавната пенсионна система е най-силен при започване на интервала вследствие на измененията в размерите на пенсиите, признати с измененията в Закона за бюджета на ДОО за 2022 година, които водят до доста нарастване на пенсиите.
В дълготраен проект, резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба. Тъй като тези хораще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек, изясняват специалистите.
Прогнозите на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че популацията на страната ще продължава да понижава, като по едно и също време с това неговата възрастова конструкция ще се утежнява. Това ще докара до сензитивно повишаване на коефициента на възрастова взаимозависимост. Ако през 2021 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от към 22% през 2021 година до 30% през 2070 година.
В дълготраен проект съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще нараства. Това съответствие, наричано още (системен) коефициент на взаимозависимост, е основен знак за финансовото положение на пенсионните схеми от разходопокривен вид, какъвто е нашата. Застаряването на популацията и повишаването на междинната дълготрайност на живота от една страна, и намаляването на популацията в трудоспособна възраст от друга, оказват значително въздействие върху държавната осигурителна система в дълготраен проект.
Броят на обезпечените, надлежно и на заетите, ще пораства до 2027 година, а по-късно до 2070 година ще понижава, което е резултат от понижението на хората в трудоспособна възраст у нас, водещо от своя страна и до стесняване на работната мощ. Общият брой на пенсионерите с държавни пенсии в дълготраен проект ще понижава поради повишението на законовите условия за пенсиониране като стаж и възраст, само че и заради отрицателните демографски трендове в страната, демонстрират прогнозите. Вследствие на негативния натурален приръст обаче, относителният дял на пенсионерите от общото население на страната ще се усили от към 29% през 2021 година до 35% през 2070 година.
По-малко пенсионери
В края на 2022 година броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност е бил 1 977 400. До 2070 година се чака той да намалее до към 1 748 000. Докато при хората, получаващи пенсия за неработоспособност, се чака понижението да продължи през целия обсъждан интервал, при тези с пенсия за стаж и възраст то ще продължи до 2040 година, след което броят им ще стартира гладко да се усилва и ще ускори демографския напън върху държавната пенсионна система, считат анализаторите от Министерство на финансите.
Увеличението е вследствие на това, че в пенсионните редици ще се влеят поколенията, родени през 70-те и 80-те години на предишния век. Демографският напън след 2040 година ще се усили и заради две други аргументи - първо през 2027 година престава да нараства изискуемият застрахователен стаж за придобиване право на пенсия по общия ред. Тогава той ще доближи 37 година за дамите и 40 година за мъжете. На второ място, през 2029 година нужната възраст за придобиване право на пенсия доближава 65 години за мъжете, като продължава да пораства единствено тази за дамите (до 2037 г.), когато и мъжете и дамите ще се пенсионират на 65 години.
На този стадий не е очакван механизъм за използване на плануваното в законодателството обвързване на пенсионната възраст с измененията в междинната дълготрайност на живота след 2037 година, заради което прогнозата е създадена при допускането, че след 2037 година пенсионната възраст остава 65 години и за двата пола. Тези условия ще доведат до утежняване на съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица в дълготраен проект, считат специалистите.
През предходната година на 100 обезпечени лица у нас са съответствали 71 пенсионери с пенсии за трудова активност. Т. нар. „ вътрешносистемен коефициент на взаимозависимост “ ще понижава, като в интервала сред 2027 година и 2037 година, когато пенсионната възраст за дамите и мъжете ще се изравни на 65 години, съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще бъде към 66-67%.
Тованамаление е резултат от планувания по-малък брой новоотпуснати пенсии през тези години, в резултат на увеличението на пенсионната възраст, ограничението на ранното пенсиониране, както и заради съществуването на тласъци за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните служащи. След 2040 година под въздействието на фактори като застаряване на популацията, увеличаваща се междинна дълготрайност на живота и намаляващ брой на заетите лица, съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще стартира да нараства, достигайки 78,1% през 2070 година.
Разходите за пенсии порастват
През 2022 година разноските за пенсии доближиха 9,5% от Брутният вътрешен продукт без спомагателните суми към пенсиите и 10% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми, които не бяха планувани в Закона за бюджета на ДОО за 2022 година През тази и идната година разноските за пенсии ще надвишават 10% от Брутният вътрешен продукт, като през 2025 година и 2026 година ще доближат най-високата си стойност за целия планиран интервал от 11%. След 2026 година делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще стартира последователно да понижава, достигайки най-ниската си стойност от 9,1% в интервала 2042–2050 година, след което се чака растеж до 9,5% в края на прогнозния интервал.
Причините за понижението на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт в интервала 2027 - 2050 година са сложни и могат да бъдат систематизирани в две групи – първо понижава броят на пенсионерите и се задържа съотношението сред броя на пенсионерите и обезпечените на релативно ниски равнища – главно заради демографски аргументи и по-строгите условия за придобиване право на пенсия. Второ на разположение е изпреварващ растеж на междинния застрахователен приход по отношение на междинната пенсия, заради прилагания механизъм за осъвременяване на пенсиите и намаляването на пенсията на лицата, които са били обезпечени и за втора пенсия все още на пенсионирането си.
Влияние върху разноските за пенсии в дълготраен проект ще оказва и предоставената опция на хората, родени след 1959 година, които до август 2015 година се осигуряваха наложително в държавното публично обезпечаване (І стълб) и в повсеместен пенсионен фонд (ІІ стълб), да трансформират обезпечаването си и да преминат към обезпечаване единствено в първия дирек с увеличена осигурителна вноска. В края на 2022 година общо 93 543 българи са се отказали от втора пенсия, от които 36 721 към този момент взимат пенсия от Национален осигурителен институт в цялостен размер. Това са 1,8% от всички пенсионери с отпуснати пенсии към края на 2022 година Останалите 56 822 лица (2,2% от всички обезпечени към края на 2022 година лица) не престават да се обезпечават и да натрупат пари за втора пенсия.
От юли следващата година тя ще се увеличи с нови 9,6 на 100, като хората на минимална пенсия към този момент ще взимат 573,20 лв., а от лятото на 2025 година – по 616,77 лв., или със 7,6% повече. Едва 5,4 на 100 се планува да е нарастването на минималната пенсия от 1 юли 2026 година, само че тя към този момент ще бъде 650 лв.. Това са планове, направени единствено на база покачване на пенсиите съгласно швейцарското предписание, в случай че няма административни промени, които държавното управление или Народното събрание да одобряват.
Според разбора в интервала 2022–2026 година размерите на пенсиите ще набъбнат доста. Това ще докара и до покачване на брутния коефициент на заменяне на прихода от пенсията, който през предходната година доближи 51,9%. В резултат на извършените през 2022 година политики във връзка с размерите на пенсиите, през идващите няколко години брутният коефициент на заменяне на прихода се чака да доближи до към 56-57%, като това са и най-високите му стойности за целия обсъждан интервал.
В дълготраен проект обаче междинната стойност на коефициента на заменяне на прихода ще намалее до към 37%, като повода е законодателното условие за понижаване на самостоятелния коефициент на пенсионерите, на които ще бъде отпусната и държавна пенсия, и такава от повсеместен пенсионен фонд (втори стълб). Коефициентът на заменяне от държавното публично обезпечаване ще бъде по-нисък за пенсионерите, които се обезпечават и в двата стълба.
Техните пенсии ще бъдат намалениспоред % на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълбпри отчитане на броя на месеците, през които човек се е осигурявал в повсеместен пенсионен фонд по отношение на общия му застрахователен стаж. Така тези хора ще получат спомагателна пенсия за напреднала възраст от повсеместен пенсионен фонд. Намалението на държавната пенсия, отпусната на дамите, родени при започване на 1960 година, които получават право на пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2023 година, е към 10 на 100. Този % обаче ще нараства, достигайки до към 25 на 100 за пенсиите, отпуснати след 2050 година, защото тези хора ще са се осигурявали за втора пенсия през целия си трудов стаж.
Важно е да се означи, че цената на понижението е друга за всеки обособен пенсионер и зависи от съответния интервал, който обгръща осигурителния му стаж, прецизират от Министерство на финансите.
Правилото за осъвременяване на пенсиите по член 100 от КСО, съгласно което осъвременяването се прави с %, еднакъв на сбора от 50% от повишаването на осигурителния приход и 50% от хармонизирания показател на потребителските цени през миналата календарна година, също способства за понижението на коефициента на заменяне на прихода.
Рискове за пенсионната система
В Конвергентната стратегия се акцентира, че в демографски планбългарската пенсионна система е изправена пред съществени провокации. Фискалният напън върху държавната пенсионна система е най-силен при започване на интервала вследствие на измененията в размерите на пенсиите, признати с измененията в Закона за бюджета на ДОО за 2022 година, които водят до доста нарастване на пенсиите.
В дълготраен проект, резултатът от застаряването на популацията и предстоящата по-висока дълготрайност на живота значително ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заменяне на прихода от първия дирек за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба. Тъй като тези хораще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи значително от коефициента на заменяне, който ще бъде реализиран от втория дирек, изясняват специалистите.
Прогнозите на Национален статистически институт и на Евростат демонстрират, че популацията на страната ще продължава да понижава, като по едно и също време с това неговата възрастова конструкция ще се утежнява. Това ще докара до сензитивно повишаване на коефициента на възрастова взаимозависимост. Ако през 2021 година на 100 лица сред 15 и 64 година са съответствали 34 лица на възраст над 65 година, то през 2070 година броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще понижава и делът му от общата бройка на популацията в България ще се свие от към 64% до към 57%. От своя страна, делът на възрастното население (65+) ще нарасне от към 22% през 2021 година до 30% през 2070 година.
В дълготраен проект съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще нараства. Това съответствие, наричано още (системен) коефициент на взаимозависимост, е основен знак за финансовото положение на пенсионните схеми от разходопокривен вид, какъвто е нашата. Застаряването на популацията и повишаването на междинната дълготрайност на живота от една страна, и намаляването на популацията в трудоспособна възраст от друга, оказват значително въздействие върху държавната осигурителна система в дълготраен проект.
Броят на обезпечените, надлежно и на заетите, ще пораства до 2027 година, а по-късно до 2070 година ще понижава, което е резултат от понижението на хората в трудоспособна възраст у нас, водещо от своя страна и до стесняване на работната мощ. Общият брой на пенсионерите с държавни пенсии в дълготраен проект ще понижава поради повишението на законовите условия за пенсиониране като стаж и възраст, само че и заради отрицателните демографски трендове в страната, демонстрират прогнозите. Вследствие на негативния натурален приръст обаче, относителният дял на пенсионерите от общото население на страната ще се усили от към 29% през 2021 година до 35% през 2070 година.
По-малко пенсионери
В края на 2022 година броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност е бил 1 977 400. До 2070 година се чака той да намалее до към 1 748 000. Докато при хората, получаващи пенсия за неработоспособност, се чака понижението да продължи през целия обсъждан интервал, при тези с пенсия за стаж и възраст то ще продължи до 2040 година, след което броят им ще стартира гладко да се усилва и ще ускори демографския напън върху държавната пенсионна система, считат анализаторите от Министерство на финансите.
Увеличението е вследствие на това, че в пенсионните редици ще се влеят поколенията, родени през 70-те и 80-те години на предишния век. Демографският напън след 2040 година ще се усили и заради две други аргументи - първо през 2027 година престава да нараства изискуемият застрахователен стаж за придобиване право на пенсия по общия ред. Тогава той ще доближи 37 година за дамите и 40 година за мъжете. На второ място, през 2029 година нужната възраст за придобиване право на пенсия доближава 65 години за мъжете, като продължава да пораства единствено тази за дамите (до 2037 г.), когато и мъжете и дамите ще се пенсионират на 65 години.
На този стадий не е очакван механизъм за използване на плануваното в законодателството обвързване на пенсионната възраст с измененията в междинната дълготрайност на живота след 2037 година, заради което прогнозата е създадена при допускането, че след 2037 година пенсионната възраст остава 65 години и за двата пола. Тези условия ще доведат до утежняване на съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица в дълготраен проект, считат специалистите.
През предходната година на 100 обезпечени лица у нас са съответствали 71 пенсионери с пенсии за трудова активност. Т. нар. „ вътрешносистемен коефициент на взаимозависимост “ ще понижава, като в интервала сред 2027 година и 2037 година, когато пенсионната възраст за дамите и мъжете ще се изравни на 65 години, съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще бъде към 66-67%.
Тованамаление е резултат от планувания по-малък брой новоотпуснати пенсии през тези години, в резултат на увеличението на пенсионната възраст, ограничението на ранното пенсиониране, както и заради съществуването на тласъци за по-дълго оставане на пазара на труда на възрастните служащи. След 2040 година под въздействието на фактори като застаряване на популацията, увеличаваща се междинна дълготрайност на живота и намаляващ брой на заетите лица, съотношението сред броя на пенсионерите и броя на обезпечените лица ще стартира да нараства, достигайки 78,1% през 2070 година.
Разходите за пенсии порастват
През 2022 година разноските за пенсии доближиха 9,5% от Брутният вътрешен продукт без спомагателните суми към пенсиите и 10% от Брутният вътрешен продукт с включени спомагателни суми, които не бяха планувани в Закона за бюджета на ДОО за 2022 година През тази и идната година разноските за пенсии ще надвишават 10% от Брутният вътрешен продукт, като през 2025 година и 2026 година ще доближат най-високата си стойност за целия планиран интервал от 11%. След 2026 година делът на разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще стартира последователно да понижава, достигайки най-ниската си стойност от 9,1% в интервала 2042–2050 година, след което се чака растеж до 9,5% в края на прогнозния интервал.
Причините за понижението на разноските за пенсии като % от Брутният вътрешен продукт в интервала 2027 - 2050 година са сложни и могат да бъдат систематизирани в две групи – първо понижава броят на пенсионерите и се задържа съотношението сред броя на пенсионерите и обезпечените на релативно ниски равнища – главно заради демографски аргументи и по-строгите условия за придобиване право на пенсия. Второ на разположение е изпреварващ растеж на междинния застрахователен приход по отношение на междинната пенсия, заради прилагания механизъм за осъвременяване на пенсиите и намаляването на пенсията на лицата, които са били обезпечени и за втора пенсия все още на пенсионирането си.
Влияние върху разноските за пенсии в дълготраен проект ще оказва и предоставената опция на хората, родени след 1959 година, които до август 2015 година се осигуряваха наложително в държавното публично обезпечаване (І стълб) и в повсеместен пенсионен фонд (ІІ стълб), да трансформират обезпечаването си и да преминат към обезпечаване единствено в първия дирек с увеличена осигурителна вноска. В края на 2022 година общо 93 543 българи са се отказали от втора пенсия, от които 36 721 към този момент взимат пенсия от Национален осигурителен институт в цялостен размер. Това са 1,8% от всички пенсионери с отпуснати пенсии към края на 2022 година Останалите 56 822 лица (2,2% от всички обезпечени към края на 2022 година лица) не престават да се обезпечават и да натрупат пари за втора пенсия.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ