Мине се не мине и в вземе, че се появи

Мине се не мине и в вземе, че се появи някой глас против чуждиците и заемките в българския език. И факт. През последните години британски думи изкусно си проправят път в езика ни. Всички изпращаме " SMS-и ", " chat-им " си с другари, " friend-ваме " хора в обществените мрежи, вървим на „ party ”, хапваме " bruscetti ", почиваме на " all inclusive " и така нататък Голяма илюзия обаче е, че това е нещо ново за българския език. Преди всеобщото разпространяване на интернет и на англо-американската просвета, в езика ни десетилетия наред заемките и чуждиците са навлизали от немския, френския и от съветския. Езикът, от който сме взели най-вече обаче е различен - турския.

Животът в границите на Османската империя е донесъл в българския богат букет от турцизми, а също по този начин и не доста дребен брой българизми и други славизми в актуалния турски език. Но знаем ли какво в действителност значат те?

Обичате ли шкембе супа?

 Много от турцизмите (или османизмите, както считат за по-правилно някои лингвисти) в българския през днешния ден се възприемат като остарели форми, само че други към момента се употреяват и до през днешния ден. Някои от тях са повлияли на българския език толкоз мощно, че през XXI век е мъчно да си представим, че те в действителност не са български думи. Такива да вземем за пример са " чешма ", " зехтин ", " таван ", " тютюн ", " кюфте ", " юрган ", " чаршаф ", " шкембе ", " супа ", " гювеч " и други. Подобна е обстановката и в останалите езици на Балканите.

Какво значи " Хаинбоаз "?

 Макар и след Освобождението да са заменяни с български еквиваленти, огромна брой от географските наименования към момента носят (или най-малкото са познати) турските си имена. Така да вземем за пример дословното значение на името на връх Мусала е " намерено място за молебен ". Разговорното название на " Прохода на републиката " - Хаинбоаз - безусловно значи " рисков проход ". А Лудогорието все носи и турското си име - Делиорман ( " дели " - вманиачен, " орман " - " гора " ). А архаичното име на Стара планина – Балкан, откъдето идва и името на целия полуостров, в дословен превод от турски значи " планина с гъста гора ".

 Част от фамилните имена на българите през днешния ден също произлизат от турската лексика. Но рядко се замисляме какво значат те в превод. Така да вземем за пример семейството Солакови идва от " левичар ", Джамджиеви от " занаятчия, който прави прозорци " и Сарафови от " човек, който обменя пари " и така нататък А известното послание " бай " (например бай Кольо), с което към момента доста хора у нас се обръщат към по-възрастните им познати, значи " мъж " или " господин ".

Потънаха ми гемиите...

 В българския език през днешния ден място намират доста звучни думи от турски генезис, огромна част от които са остарели и на които доста младежи не знаят точното им значение. Но все пак постоянно ги употребяват в разнообразни обстановки. Тях използваме най-често в разговорната тирада, когато влагаме в смисъла в допълнение прочувствено натоварване. Нерядко използваме фразата " Потънаха ми гемиите ", когато желаеме да кажем, че сме се провалили в някое начинание - без да знаем обаче, че " гемия " на турски значи " транспортен съд ". Понякога споделяме, че се " кахърим " (че се усещаме тъжни или затруднени) или пък че сме станали " пишман " (че сме сглупили тежко). В българския има и турски думи, които използваме, само че мъчно можем да си преведем. Такава да вземем за пример е думата " кеф ", която действително няма собствен български еквивалент. С нея показваме характерното възприятие на едновременна наслада, успокоение и приятност. Тя няма еквивалент в други езици.

Важното е кяр да има

 Турски думи постоянно може да бъдат чути на българските пазари. Такива да вземем за пример са " менте " (фалшификат), " дълг " (дълг), " вересия " (заем), " кяр " (лесни пари), " кандисвам " (съгласявам се), " алъшвериш " (търговия), " съдружник " (партньор/помощник), " харч " (разход) и " подкуп " (подкуп). Често използваме турски думи, когато желаеме да обидим някого по-звучно. Например: " сляп " (сляп), " серсемин " (глупак), " балък " (наивник), " келеш " (пикльо) и " пехливанин " (хулиган). Някои турцизми имат друго значение в българския и в турския зик. Така да вземем за пример " чудак " в българския се употребява като синоним на " чудноват " или на " необикновен ", до момента в който в турския значи просто " тип " или " вид ". " Балък " в българския е изложение за " добряк ", само че в турския тази дума не значи нищо друго с изключение на " риба ". Често използваме турски чуждици, с цел да изразим отвращение и страдание, както и с цел да кажем, че се намираме в неприятна обстановка. Такива да вземем за пример са следните думи: " напън " (трудност), " зорлем " (насила), " кахър " (беда), " срам " (срам), " сакън " (недей), " побърквам се " (изумявам се), " жалко " (за съжаление) и така нататък

С благопожелание за шанс и благодат!

 Понякога в разговорната тирада поздравяваме някой " приятел " (приятел), който да вземем за пример е " авджия " (ловец), като му споделяме " евала " (браво) за сполучливия улов. На Нова година си пожелаваме " благодат " (плодородие) и " шанс " (макар в турския език тя да има смисъла на " бъдеще " ). Често си вършим " лаф " (разговор) или " мухабет " (разговор на седянка) с " комшията " (съсед). Понякога отиваме с " банда " (група) от другари на " теферич " (излед край река или на ливада), където си разменяме по някой " подбив " (смешка/шега). Други турски думи, които постоянно използваме в българския език през днешния ден и които постоянно може да бъдат срещнати даже и в медиите са още " сиреч " (тоест), " съименник " (съименник), " похват " (умение; находчивост), " напред " (право напред; втурвам се), " мераклия " (ентусиаст), " сефте " (за пръв път), " диплома " (документ); " дикиш " (шев) и доста други.

 Според някои турските заемки и чуждици e добре да бъдат избягвани, защото нарушават мелодичността на българския език. А съгласно други е таман противоположното - те му се отразяват удобно, придавайки му разноцветност и прохлада. Без значение какво е нашето персонално мнение по този въпрос, факт е, че всеки език е като жив организъм. Нови думи се появяват или заемат от други езици, след време изчезват, а на тяхно място идват нови. Така е било откогато свят светува. И може би без заемки и чуждици всеки език би бил отегчителен.

Рисунка: Станислава Ламбова от СУ ”Отец Паисий ”, гр. Кърджали. Специална премия на Световното Биенале за детски рисунки в град Канагава, Япония

Инфо: www.webcafe.bg