Мине се не мине и българските банки влизат в информационния

Мине се не мине и българските банки влизат в осведомителния продан с някоя отрицателна вест. Обикновено не схващат прекалено много хора, тъй като щом става въпрос за банки в България, медиите внезапно стават извънредно свенливи. Сигурно тъй като има един член в Закона за кредитните институции, член 152а: " (1) Който популяризира погрешна информация или условия за банка, с което се уронват положителното име на банката и доверието към нея, се санкционира с санкция от 2000 до 5000 лева, а при наново нарушаване - от 3000 до 10 000 лева (2) Ако нарушаването по алинея 1 е осъществено посредством средство за всеобща информация, санкцията е от 5000 до 10 000 лева, а при наново нарушаване - от 8000 до 20 000 лева (3) Ако нарушителят по алинея 1 или 2 е юридическо лице, се постанова имуществена глоба, както следва: 1. в случаите по алинея 1 - в размер от 10 000 до 30 000 лева, а при наново нарушаване - от 30 000 до 50 000 лева.; 2. в случаите по алинея 2 - в размер от 20 000 до 50 000 лева, а при наново нарушаване - от 50 000 до 150 000 лева.”. И несъмнено тъй като банките са доста огромни рекламодатели.
Когато обаче медиите си мълчат, неглижират или напълно тихичко обръщат внимание на неприятни за банки вести, тогава нещата отиват в посока едни хора да вършат каквото си пожелаят без последици. Затова и вести като тази за Мартин Петров и зачезналите му нанякъде милиони от сметките му в " УниКредит Булбанк " не трябва да се подминават и премълчават, а да се обясняват. Изясняването става най-много с въпроси – който желае, да дава отговор. Засега няма доста предпочитание за въпроси, камо ли за отговори. И въпреки всичко, дано най-малко зададем въпросите – не за друго, а тъй като другояче няма никакъв късмет да получим отговори. Като в остарелия анекдот – да пуснем най-малко фиш, с цел да може да ни помогне Господ да спечелим тотото. Та:
1. Защо историята откри път към медиите и стана обществена месеци откакто в действителност се е случила – да не би да няма предпочитание за подпомагане от страна на банката или от страна на прокуратурата, или и от двете и това да е инструмент за напън?
2. Уволнената от " УниКредит Булбанк " банкерка Ирина Ч. А., която е била персонален банкер на Мартин Петров, по какъв начин е уволнена – дисциплинарно или по взаимно единодушие?
3. Работи ли тази жена в друга банка като банкер сега и в коя банка? Ако работи - знаели ли са новите ѝ работодатели кого наемат?
4. Само Ирина Ч. А. ли е обвинена в машинация или има и други хора? Кои?
5. В какъв тъкмо интервал от време е осъществено злодеянието?
6. На прокуратурата какъв брой време ще ѝ би трябвало, с цел да повдигне публично обвиняване, откакто трудовият контракт на Ирина Ч. А. е бил преустановен преди към този момент 10 месеца и по информация на Actualno.com от " УниКредит Булбанк " една от аргументите е тъкмо абсурдът с Мартин Петров т.е. нещата са се развили още по-назад във времето?
7. Българска народна банка ще направи ли инспекция на вътрешния надзор освен в " УниКредит Булбанк ", само че във всички банки в България - по опция без да я афишира авансово, само че да заяви резултатите искрено по-късно?
Със сигурност отговорите на тези въпроси не са приятни, само че още по-неприятно е да ти изчезнат съвсем 4 млн. лв. от сметките, до момента в който смяташ, че са на несъмнено място. И е неотложно да бъде изяснено дали няма систематичен проблем. Защото е ясно, че неприятни неща постоянно може да се случат, постоянно ще се откри някой нарушител, който да желае да краде и да излъже, даже за малко, системите за сигурност – въпросът е да се уверим, че това е неприятно стичане на условия и че ще бъде наложено правораздаване, другояче нито един закон няма да помогне.
Автор: Ивайло Ачев