Притча за вълшебното копие
Минавайки през града, един влъхва решил да даде зрелище на площад, с цел да проработи прехранване. Странникът прикрепил към тоягата си нож вместо накрайник, направил си копие и почнал да демонстрира разнообразни номера. Скоро към него се събрала огромна навалица, а някои от локалните юнаци се пробвали да се мерят с него в бойното изкуство, само че както и да го нападали, с оръжие или без, той ги побеждавал елементарно, държейки копието единствено с три пръста; награждавал нападателите си с обидни удари и ги гъделичкал с острието.
Когато денят почнал да преваля и скитникът решил да приключи представлението си, от тълпата фенове излязъл един юноша и му споделил:
— Наистина нямаш еднакъв в изкуството на копието, а аз от дълго време диря преподавател, който би се съгласил да ми го преподава.
Младежът бил от богато семейство. Това ставало ясно от гордото му поведение и красивите му облекла. Докато очаквал решението на събеседника си, той показал очевидни признаци на неспокойствие и не съумял да скрие искрата на надменност, която проблясвала в присвитите му очи. Като видял, че скитникът се бави с отговора, юношата побързал да продължи речта си, обещавайки му положително възнаграждение за образованието, и му предложил да нощува в дома му дружно със прислужниците. Скитникът не желал да си навлича авторитетни врагове, само че доста желал да продължи пътя си. Затова споделил на юношата:
— Аз съм елементарен човек, а не популярен занаятчия, всичко, което видя ти, е единствено проявяване на могъществото на вълшебната мощ на това копие, — той посочил тоягата с прикрепения на нея нож и траял, — всичко, на което съм подготвен — това е умеенето да му послужвам.
В очите на младежа горящ лаком искра и издал желанието му да има вълшебното копие. С високомерен звук, в който не останала и капка почитание към скитника, юношата споделил:
— Баща ми ще купи копието от теб, а ти ще получиш за него всичко, което пожелаеш. Ако се възпротивиш, е ти го вземат принудително.
Скитникът се усмихнал и отвърнал:
