Притча за кученцето ни учи как да се отнасяме с хората
Минавайки през гората, един мъж дочул жално скимтене. Оглеждайки се, той видял, че в една яма до него е паднало кученце. Горкото изглеждало толкоз безпомощно, че мъжът се спрял и незабавно опитал да му помогне. Той спуснал ръка, с цел да хване животинчето, само че в суматохата си то го ухапало и се дръпнало.
Последвали още няколко сходни опита от страна на индивида, само че резултатът постоянно бил еднакъв. Междувременно около мъжа и кучето инцидентно предходна жена. Ставайки неволна свидетелка на случката, тя споделила:
– Човече, няма никакъв смисъл да си губиш времето с това зверче. Виж какво ти предизвиква. Остави го, ще се избави единствено!
Мъжът обаче не се отказал. Той траял да упорства и най-сетне хванал мъничето. Изтеглил го и го пуснал на независимост. А по-късно настигнал дамата и ѝ рекъл:
– Кученцето ме хапеше, тъй като го беше боязън от мен. Но аз желаех да му оказа помощ, тъй като знаех, че е в заплаха. Отнесох се с него по този начин, както бих желал някой да се отнесе с мен, когато аз съм в неволя. Ти би ли желала всички да те да подминават, когато имаш най-голяма потребност от помощ?...
