Трябва да използваме миналото си като трамплин, а не като окоп
Миналото не би трябвало да бъде място, в което да се крием. Да заравяме глава в пясъка и да се вършим, че сегашното го няма. Миналото не може да бъде съответно леговище, нито дългогодишен кей, тъй като по този метод се отдалечаваме от същинския живот.
Миналото не би трябвало да бъде и място, което да крием. Не бива да се срамим от него. Зрелите и умни хора приказват намерено за него, не се срамят от грешките си, стига да са си извадили поучения и да са осъзнали слабостите си.
Миналото би трябвало да бъде нашият трамплин. Онова, което в миналото ни е изглеждало неприятен шанс, крах или неуспех, в действителност може да се окаже насочна точка към идващ триумф. Когато се затваря една врата, не знаем какво печелим и дали не се отваря друга към същинското благополучие. Някои хора избират да имат вяра, че всичко, което се случва, си има своята причина. Нищо не е инцидентно. Всичко си има точното място и точното време. Неуспехът е по-добър преподавател от триумфа, тъй като ни дава поле за размисъл, кара ни да забавим темпото, да се вглъбим в себе си и да проучваме събитията. По този метод реализираме по-добро схващане за себе си и за света.
Томас Едисън споделя: „ Не изгубвам дух, тъй като всеки несполучлив опит, който оставям след себе си, е нова крачка напред. “
Замислете се също, че е допустимо това, което в миналото ви се е коствало като необикновен шанс и триумф, с времето да се окаже, че в действителност е нещо, което ви е довело до разочарования и несгоди след това.
Важното е да можем да си отговорим на въпроса какво печелим от обстановката, която ни се коства като неуспех. Както няма ден без само че, светлина без мрак, положително без зло, по този начин е значимо да знаем, че и триумфът идва след неуспехи, разочарования и неточности. Важното е какво остава от това и по какъв начин се оправяме с провокациите.
Не забравяйте, че най-големите победи в живота са тези, които печелим над себе си.
