Миналото крие истории за подвизи на хора, които не престават

Миналото крие истории за подвизи на хора, които не престават да ни изумяват и до ден сегашен. И тази на Ема Гейтууд - една елементарна фермерка от Охайо, известна още като баба Гейтууд - е тъкмо такава. През 1955 година тя изминава цялото разстояние по Пътеката на Апалачите – цели 3489 км – освен това на забележителната възраст от 67 години!

Един ден взела със себе си няколко неща в платнена чанта и просто споделила на децата и внуците си, че излиза на разходка. Никой не предполагал, че се отправяла на толкоз дълъг път. В противоположен случай евентуално са щели да се опитат да я разубедят… В края на краищата обаче фамилията ѝ научава къде се е озовала баба Гейтууд от вестниците.

Пътеката на Апалачите е несъмнено комплициран планински маршрут – единствено по себе си дистанцията е внушително (започва в Джорджия и завършва в Мейн), само че също така минава през разнообразни местности и през цели 14 щата по източното крайбрежие на Съединени американски щати.

Източник: Wikimedia Commons

Баба Гейтууд научила за пътеката от сп. „ Нешънъл джиографик “. Там пишело, че за последния сезон по нея съумели да минат единствено петима мъже. Ето за какво 67-годишната майка на 11 деца, баба на 23 внука и прабаба на 30 правнука решила да опитва и тя и да потвърди, че няма нищо невероятно.

Преходът ѝ траял цели 142 дни. За този интервал дамата, обута с най-обикновени кецове, отслабнала с цели 15 кг. Тя не разполагала нито с палатка, нито със спален чувал. Лежала върху завеса за баня и се завивала с армейско одеяло.

Екипировката ѝ била безпределно нищожна – в платнената чантичка имало яке, пуловер, шал, шапка, сапун, забрадка, пластир, антисептик, малко канче с чайна лъжичка, две пластмасови бутилки за вода, фенерче, кибрит и джобно швейцарско ножче. Тя нямала нито карта, нито компас, нито справочник. Взела със себе си малко кашкавал и ядки, а цялата останала храна си набавяла непосредствено от гората.

Източник: Wikimedia Commons

Всъщност баба Гейтууд била обожавала природата. Често казвала, че „ най-прекрасното нещо, което може да прави всеки, е да върви. Освен това е на ниска цена! " Любовта ѝ към нея се пораждала от множеството неприятни събития в живота ѝ. Когато желала да избяга, тя просто отивала в гората, с цел да потърси успокоение и усамотение. С други думи – по време на своето странствуване тя на процедура се чувствала като вкъщи си.

В края на краищата баба Гейтууд доближава крайните точки на маршрута наред, а 5 години по-късно, когато е на 75, го изминава още веднъж. Тя взе участие и в други дълги планински преходи в планините на разнообразни щати. Винаги сама и с леко съоръжение. На ден изминавала приблизително 22 благи (35,5 км).

В края на 60-те години на предишния век тя се трансформира в истински идол на туристите. В планинарството даже поражда ново направление в планинарството - горско вървене или ултралек туризъм (дълги преходи с лека екипировка).

Баба Гейтууд призовавала хората да живеят в единодушие със законите на природата и даже употребила своята извесност в битката за мир. Така да вземем за пример по време на военните дейности на Съединени американски щати в Корея и Виетнам тя постоянно произнасяла речи в университети и църкви, давала изявленията в медиите. За да помогне за реализира на помирение в уличните битки на афроамериканците в Ню Йорк, Гейтууд поканва осем главатари на банди и се качва с тях в планините за дълъг преход.

Ема посочила на хората с образци от живота си, че не е нужно доста, с цел да бъдеш благополучен и да живееш в естетика със себе си и природата. Да измине десетки хиляди километри ѝ помогнала вярата в триумфа, позитивната настройка и любовта към хората.