Георги Господинов: Миналото е опасно време
„ Миналото е рисково време.Но е и време, което, в случай че го забравим, се връща. Парадоксът е подобен “. Това показа писателят Георги Господинов, който е притежател на влиятелната премия „ Букър “.
Романът на Георги Господинов „ Времеубежище “ е въодушевил кураторката на плана за немския павилион на Венецианското биенале тази година, разгласи писателят.
Проектът е озаглавен „ Прагове “ и ще бъде клиника за предишното. Кураторката Чаала Илк потърсила контакт с него и поискала нашият публицист да предложи някакви неща за плана.
„ Тя сподели, че е чела романа и на турски, и на немски и доста харесала “ Времеубежище “, сподели Господинов.
По думите му, тя е въодушевена от това. „ Самото изложение стартира с епиграф от Time Shelter “, означи писателят. Той сподели, че не желае да приказва доста на този стадий, защото към момента се прецизират неща по плана и се разменят хрумвания.
На формалния уебсайт на немския план екипът споделя, че „ Прагове “ е взор към предишното и бъдещето от разнообразни артистични ъгли. Те разказват сегашното като място, където никой не може да остане и което съществува единствено тъй като едно нещо се е случило, а друго към момента чака.
„ За хора с биографии, характеризиращи се с миграция, темпоралното разбиране на сегашното като предел сред ретроспективата и вероятността е съчетано с фундаментално пространствено и физическо прекарване на живот в пресечната точка на разнообразни такъми “, написа в уеб страницата на „ Institut Fur Auslandsbeziehungen “.
По думите на Господинов, е доста радостно, че и българският план е обвързван с предишното. Според него, предишното е комплицирано.
„ Описано е в романа – то може да бъде рисково време. Но е и време, което, в случай че го забравим, се връща. Парадоксът е подобен “, сподели той.
България ще се показа на Венецианското биенале с плана „ Съседите “.
Инсталацията „ Съседите “ се състои от три стаи. Първата е всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които приказват с недомлъвки, или не са подготвени да приказват. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, диалект няма, безусловно всичко е доведено да абстракция и тон. Тя е за хората, които не са имали опция да приказват – умряли или нямащи мемоари. Не просто нещо, което виждаш, а преживяваш.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Живот.
