НАСА направи тайни снимки на астероиди, преминали покрай Земята
Миналата седмица Земята бе споходена от рядко събитие: не един, а два огромни метеорита минаха на близко разстояние от нея.
Но въпреки всичко нито 2024 MK, нито 2011 UL21, както са наречени метеоритите, се приближиха задоволително, с цел да съставляват заплаха, само че и двата бяха в обсега на радарните системи за обрисуване. Затова НАСА направи няколко фотоси по този мотив.
Това са освен това от сувенири от прелитането на метеорити. Учените могат да проучат изображенията, с цел да схванат свойствата на скалите, които могат да бъдат открити наоколо до Земята - информация, която може да ни помогне да изготвим тактики за бъдещи метеорити, които един ден могат да застрашат нашата планета.
Малкото кътче от Слънчевата система, в което се намира Земята, е най-вече празно, само че не изцяло. От време на време комета или метеорит минава около нас, до момента в който обикаля към Слънцето.
По-голямата част от тях няма да съставляват проблем. Но всичко, което минава на несъмнено разстояние от Земята или е с бляскавост над избрана, се класифицира като евентуално рисково.
Това е по този начин, тъй като, макар че настоящата им траектория може да е естествена, може да се случи нещо ненадейно, да вземем за пример конфликт с различен обект, който да ги изтласка на курс към Земята. Това не е евентуално, само че не е и невероятно.
Както 2024 MK, по този начин и 2011 UL21 бяха в категорията на евентуално опасните; за наш шанс, никакви непредвидени странности не ги отклониха от курса в наша посока.
2011 UL21 прелетя около Земята на 27 юни на разстояние 6,6 милиона километра, което е към 17 пъти повече от дистанцията сред Земята и Луната.
По-малко от два дни по-късно се появи и 2024 MK. На 29 юни той прелетя на минимално разстояние от 295 000 км (184 000 мили). Това е доста по-близо, към три четвърти от дистанцията сред Земята и Луната.
Изобразяването на такива обекти не е напълно елементарно, даже когато те са относително близо и са класифицирани като " огромни " метеорити. Те към момента са много дребни и не са доста ярки.
Ето за какво НАСА употребява огромен радарен телескоп, който предава радиовълни в космоса и получава противоположен сигнал, от който учените могат да конструират изображения.
Тъй като 2024 MK беше доста по-близо - такава непосредственост за прехвръкване на метеорит се случва единствено на няколко десетилетия.
НАСА употребява един телескоп, с цел да предава радиовълните, и втори, с цел да ги приема, вследствие на което се получиха изображения на 2024 МК, които включват освен формата на метеорита, само че и неравности, вдлъбнатини, камъни и хребети.
Астероидът е с диаметър към 150 метра и има издължена форма с доста плоски равнини. При придвижването си в пространството той също се клати.
Открит е едвам на 16 юни, а орбиталният му път е изменен от земната гравитация, тъй че наблюденията разрешават на учените да схванат какво ще прави 2024 MK в бъдеще. Те разкриха, че в обозримо бъдеще тя ще стои безвредно настрана от пътя ни. Пфу.
" Това беше изключителна опция да изследваме физическите свойства и да получим подробни изображения на непосредствен до Земята метеорит " , споделя астрономът Ланс Бенър от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
При доста по-голямото разстояние, на което се намираше 2011 UL21, изображенията не бяха толкоз подробни, но те включваха дребна изненада. Там, придружавайки метеорита с широчина 1,5 км, астрономите видяха дребна луна на орбитално разстояние от към 3 км.
" Всъщност това е нещо, което откриваме все по-често при огромните метеорити " , споделя още Бенър.
Миналата година беше намерено, че метеоритът Динкинеш, обект в астероидния пояс, посетен от сондата на НАСА " Люси ", има дребна луна. А фамозният тест на НАСА за пренасочване на двоен метеорит, при който галактически уред беше разрушен в метеорит, беше осъществен върху Диморфос, по-малкия от двойката двойни метеорити.
" Откриваме от ден на ден двойни метеорити, тъй като опциите ни за визуализация се усъвършенстват, а това е отлична вест за планетарната отбрана и за разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система " , споделя Бенър.
" Смята се, че към две трети от метеоритите с подобен размер са бинарни системи и откриването им е изключително значимо, тъй като можем да използваме измерванията на относителните им позиции, с цел да оценим взаимните им орбити, маси и плътности, които дават основна информация за това по какъв начин може да са се образували " , заключи Бенър.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Но въпреки всичко нито 2024 MK, нито 2011 UL21, както са наречени метеоритите, се приближиха задоволително, с цел да съставляват заплаха, само че и двата бяха в обсега на радарните системи за обрисуване. Затова НАСА направи няколко фотоси по този мотив.
Това са освен това от сувенири от прелитането на метеорити. Учените могат да проучат изображенията, с цел да схванат свойствата на скалите, които могат да бъдат открити наоколо до Земята - информация, която може да ни помогне да изготвим тактики за бъдещи метеорити, които един ден могат да застрашат нашата планета.
Малкото кътче от Слънчевата система, в което се намира Земята, е най-вече празно, само че не изцяло. От време на време комета или метеорит минава около нас, до момента в който обикаля към Слънцето.
По-голямата част от тях няма да съставляват проблем. Но всичко, което минава на несъмнено разстояние от Земята или е с бляскавост над избрана, се класифицира като евентуално рисково.
Това е по този начин, тъй като, макар че настоящата им траектория може да е естествена, може да се случи нещо ненадейно, да вземем за пример конфликт с различен обект, който да ги изтласка на курс към Земята. Това не е евентуално, само че не е и невероятно.
Както 2024 MK, по този начин и 2011 UL21 бяха в категорията на евентуално опасните; за наш шанс, никакви непредвидени странности не ги отклониха от курса в наша посока.
2011 UL21 прелетя около Земята на 27 юни на разстояние 6,6 милиона километра, което е към 17 пъти повече от дистанцията сред Земята и Луната.
По-малко от два дни по-късно се появи и 2024 MK. На 29 юни той прелетя на минимално разстояние от 295 000 км (184 000 мили). Това е доста по-близо, към три четвърти от дистанцията сред Земята и Луната.
Изобразяването на такива обекти не е напълно елементарно, даже когато те са относително близо и са класифицирани като " огромни " метеорити. Те към момента са много дребни и не са доста ярки.
Ето за какво НАСА употребява огромен радарен телескоп, който предава радиовълни в космоса и получава противоположен сигнал, от който учените могат да конструират изображения.
Тъй като 2024 MK беше доста по-близо - такава непосредственост за прехвръкване на метеорит се случва единствено на няколко десетилетия.
НАСА употребява един телескоп, с цел да предава радиовълните, и втори, с цел да ги приема, вследствие на което се получиха изображения на 2024 МК, които включват освен формата на метеорита, само че и неравности, вдлъбнатини, камъни и хребети.
Астероидът е с диаметър към 150 метра и има издължена форма с доста плоски равнини. При придвижването си в пространството той също се клати.
Открит е едвам на 16 юни, а орбиталният му път е изменен от земната гравитация, тъй че наблюденията разрешават на учените да схванат какво ще прави 2024 MK в бъдеще. Те разкриха, че в обозримо бъдеще тя ще стои безвредно настрана от пътя ни. Пфу.
" Това беше изключителна опция да изследваме физическите свойства и да получим подробни изображения на непосредствен до Земята метеорит " , споделя астрономът Ланс Бенър от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА.
При доста по-голямото разстояние, на което се намираше 2011 UL21, изображенията не бяха толкоз подробни, но те включваха дребна изненада. Там, придружавайки метеорита с широчина 1,5 км, астрономите видяха дребна луна на орбитално разстояние от към 3 км.
" Всъщност това е нещо, което откриваме все по-често при огромните метеорити " , споделя още Бенър.
Миналата година беше намерено, че метеоритът Динкинеш, обект в астероидния пояс, посетен от сондата на НАСА " Люси ", има дребна луна. А фамозният тест на НАСА за пренасочване на двоен метеорит, при който галактически уред беше разрушен в метеорит, беше осъществен върху Диморфос, по-малкия от двойката двойни метеорити.
" Откриваме от ден на ден двойни метеорити, тъй като опциите ни за визуализация се усъвършенстват, а това е отлична вест за планетарната отбрана и за разбирането ни за еволюцията на Слънчевата система " , споделя Бенър.
" Смята се, че към две трети от метеоритите с подобен размер са бинарни системи и откриването им е изключително значимо, тъй като можем да използваме измерванията на относителните им позиции, с цел да оценим взаимните им орбити, маси и плътности, които дават основна информация за това по какъв начин може да са се образували " , заключи Бенър.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ