Обичам Родината, мразя държавата!
Миналата седмица в мненията под един текст се появи баналното факсимиле: " Обичам Родината, ненавиждам страната! ". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата сред татковина и страна и за какво хората са склонни да обичат едното и да ненавиждат другото. И въобще допустимо ли е такива неща като родината и страната да бъдат обичани или ненавиждани? Изглежда анонимният основател на тази мъдрост назовава " татковина " високите сини планини, реките и златните равнини, птичките, пчеличките, розовото масло, киселото мляко, обичайно работливия и гостолюбив Българин (оня, дето си го знаете) и така нататък Докато " страна " са институциите, полицията, данъчните, депутатите, митничарите, олигарсите, мутрите и прочие мерзости. Ако в действителност е по този начин, няма какво повече да приказваме, само че то не е и всички, мисля, сме наясно по този въпрос.
По отношение на страната ситуацията на Българина - оня, дето си го знаете и дето е теоретичен от националния си стихотворец Христо Ботьов " мощно да люби и ненавижда " - е по-особено, тъй като през по-голямата част от славната му хилядолетна история страната, в която се е подвизавал, в действителност е била негов зложелател, а враговете се ненавиждат. Като включим и просъветската тоталитарна страна от 1944 до 1989, то ще забележим, че през седем века от тринайсет Българинът е живял във враждебна страна, която не е усещал като своя. И несъмнено по тази причина се е научил да прави разлика сред татковина и страна.
И тъкмо тъй като непознатата страна е била зложелател на Българина, най-славните страници от неговата история, тези, които му дават горделивост и самочувствие, са точно времената, когато се е борил за лична страна. Държавността (или царството, както са го наричали до неотдавна) е най-висшата изява на организация и битие на един народ на тази неверна земя. Не всеки народ има своя страна и тези, които са я постигнали с жертви, е прекомерно неуместно да я ненавиждат и да желаят да се отърват от нея, нали?
И ето по какъв начин стигаме до един извънредно забавен въпрос: имат ли народите душа? Вероятно. Щом назоваваме българския народ " Българина " (оня, дето си го знаете), щом споделяме: " българинът е подобен, българинът е инакъв ", то оприличаваме народа на човек, на персона, а човешките персони имат душа. Следователно душа би трябвало да имат и народите в директен или метафоричен смисъл. И в случай че народите, също като индивидите, имат душа, то тази душа би трябвало да е тяхна първа грижа, нали сте забелязали по какъв начин изключително през последните епохи патриотизмът е на върха на полезностите, а националното изменничество - най-ужасното престъпление; чудеса са правени под лозунга " В името на народа! ".
И щом душата на народа е от първостепенно значение, то народът би трябвало да реализира независимост за потребностите на душата си. Без независимост нито хората, нито народите могат да изпълнят предназначението си, тъй като са лишени от опцията за избор и затова нито могат да имат заслуга за делата си, нито да бъдат порицавани и съдени за тях. А свободата на един народ минава през негова лична самостоятелна страна. Питайте кюрдите, питайте баските. Питайте ги дали желаят лична страна и дали ще я ненавиждат, в случай че я реализиран. И дали ще имат евродепутати, които ще доносничат против страната си като някои зубрачи-натегачи. Всъщност след известно време, когато стартират да гледат на постигнатото като на нещо, което им се поставя априори, може би ще имат, по този начин е организиран индивидът.
Да имаш лична страна е такава полезност, че на всяка литургия в църквата по време на Великия вход се молим за душите на починалите за нейното реализиране. Молим се и в същото време твърдим, че ненавиждаме страната, за която е мечтаел дякон Левски, оня същия, дето си татуираме портрета му по прасците на краката си. Ама ще кажете: той не е мечтаел за такава страна, каквато ние ненавиждаме! А за каква? Мечтаел е за демократична парламентарна демократична и плуралистична република. В момента страната ни е тъкмо това и напълно различен е въпросът за качеството на хората, които населяват нейните институции. Но поради тяхното неудовлетворително качество самите институции не стават неприятни. Парламентът не става неприятен по план, в случай че депутатите са тъпаци и мошеници. Мерцедесът не е неприятен автомобил, в случай че го кара глупак.
Ако държавните институции са завладяни от некачествени персони, това не значи, че страната е нещо, което би трябвало да бъде ненавиждано и надали не отстранено за разлика от родината, която се населява от безусловно същите персони, обаче нея си я обичаме. И дано оня, който твърди, че ненавижда българската страна, да каже в рамките на коя друга страна би желал да види родината си, която другояче обича - на Турция, на Русия, на Сърбия? Защото в случай че дадена територия не попада в една страна, то сигурно ще попада в друга.
Разбира се, има хора и то не малко, които отиват да живеят в други страни. Те напущат страната, която ненавиждат. Но дружно с това напущат и родината, която обичат. А има и такива, които напущат страната и родината, без да ги ненавиждат или обичат, просто си търсят работа. Всеки си взема решение самичък. Но малко на брой, даже и от тези които обичат родината, само че ненавиждат страната, се отхвърлят от поданството си и остават свързани с омразната страна, разчитайки, в случай че не на друго, то най-малко на нейната дипломатическа поддръжка. Естествено има и такива, които се отхвърлят от всичко: от страната, от родината, от роднините, религията, от време на време дори и от пола си. У всеки човек дреме неспокойният и търсещ талант, всеки има право да изрази себе си по метод, който сметне за подобаващ. И би било отлично, в случай че след това покаже и доблестта да посрещне съответните последствия. Всеки си взема решение самичък. Но с цел да могат и народите да вземат решение и, което е по-важно, да носят отговорност за решенията си, належащо е да имат страни.
Това е ситуацията най-малко към сегашния миг.
И да не забравяме, че страните не се поставят на народите, а народите би трябвало да си ги извоюват. Ако си ги извоюват с жертви, несъмнено след това ще им е по-трудно да ги ненавиждат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, с цел да лишим от страна всички мръсни финикийци, които изобретиха парите и други нечестиви неща.
По отношение на страната ситуацията на Българина - оня, дето си го знаете и дето е теоретичен от националния си стихотворец Христо Ботьов " мощно да люби и ненавижда " - е по-особено, тъй като през по-голямата част от славната му хилядолетна история страната, в която се е подвизавал, в действителност е била негов зложелател, а враговете се ненавиждат. Като включим и просъветската тоталитарна страна от 1944 до 1989, то ще забележим, че през седем века от тринайсет Българинът е живял във враждебна страна, която не е усещал като своя. И несъмнено по тази причина се е научил да прави разлика сред татковина и страна.
И тъкмо тъй като непознатата страна е била зложелател на Българина, най-славните страници от неговата история, тези, които му дават горделивост и самочувствие, са точно времената, когато се е борил за лична страна. Държавността (или царството, както са го наричали до неотдавна) е най-висшата изява на организация и битие на един народ на тази неверна земя. Не всеки народ има своя страна и тези, които са я постигнали с жертви, е прекомерно неуместно да я ненавиждат и да желаят да се отърват от нея, нали?
И ето по какъв начин стигаме до един извънредно забавен въпрос: имат ли народите душа? Вероятно. Щом назоваваме българския народ " Българина " (оня, дето си го знаете), щом споделяме: " българинът е подобен, българинът е инакъв ", то оприличаваме народа на човек, на персона, а човешките персони имат душа. Следователно душа би трябвало да имат и народите в директен или метафоричен смисъл. И в случай че народите, също като индивидите, имат душа, то тази душа би трябвало да е тяхна първа грижа, нали сте забелязали по какъв начин изключително през последните епохи патриотизмът е на върха на полезностите, а националното изменничество - най-ужасното престъпление; чудеса са правени под лозунга " В името на народа! ".
И щом душата на народа е от първостепенно значение, то народът би трябвало да реализира независимост за потребностите на душата си. Без независимост нито хората, нито народите могат да изпълнят предназначението си, тъй като са лишени от опцията за избор и затова нито могат да имат заслуга за делата си, нито да бъдат порицавани и съдени за тях. А свободата на един народ минава през негова лична самостоятелна страна. Питайте кюрдите, питайте баските. Питайте ги дали желаят лична страна и дали ще я ненавиждат, в случай че я реализиран. И дали ще имат евродепутати, които ще доносничат против страната си като някои зубрачи-натегачи. Всъщност след известно време, когато стартират да гледат на постигнатото като на нещо, което им се поставя априори, може би ще имат, по този начин е организиран индивидът.
Да имаш лична страна е такава полезност, че на всяка литургия в църквата по време на Великия вход се молим за душите на починалите за нейното реализиране. Молим се и в същото време твърдим, че ненавиждаме страната, за която е мечтаел дякон Левски, оня същия, дето си татуираме портрета му по прасците на краката си. Ама ще кажете: той не е мечтаел за такава страна, каквато ние ненавиждаме! А за каква? Мечтаел е за демократична парламентарна демократична и плуралистична република. В момента страната ни е тъкмо това и напълно различен е въпросът за качеството на хората, които населяват нейните институции. Но поради тяхното неудовлетворително качество самите институции не стават неприятни. Парламентът не става неприятен по план, в случай че депутатите са тъпаци и мошеници. Мерцедесът не е неприятен автомобил, в случай че го кара глупак.
Ако държавните институции са завладяни от некачествени персони, това не значи, че страната е нещо, което би трябвало да бъде ненавиждано и надали не отстранено за разлика от родината, която се населява от безусловно същите персони, обаче нея си я обичаме. И дано оня, който твърди, че ненавижда българската страна, да каже в рамките на коя друга страна би желал да види родината си, която другояче обича - на Турция, на Русия, на Сърбия? Защото в случай че дадена територия не попада в една страна, то сигурно ще попада в друга.
Разбира се, има хора и то не малко, които отиват да живеят в други страни. Те напущат страната, която ненавиждат. Но дружно с това напущат и родината, която обичат. А има и такива, които напущат страната и родината, без да ги ненавиждат или обичат, просто си търсят работа. Всеки си взема решение самичък. Но малко на брой, даже и от тези които обичат родината, само че ненавиждат страната, се отхвърлят от поданството си и остават свързани с омразната страна, разчитайки, в случай че не на друго, то най-малко на нейната дипломатическа поддръжка. Естествено има и такива, които се отхвърлят от всичко: от страната, от родината, от роднините, религията, от време на време дори и от пола си. У всеки човек дреме неспокойният и търсещ талант, всеки има право да изрази себе си по метод, който сметне за подобаващ. И би било отлично, в случай че след това покаже и доблестта да посрещне съответните последствия. Всеки си взема решение самичък. Но с цел да могат и народите да вземат решение и, което е по-важно, да носят отговорност за решенията си, належащо е да имат страни.
Това е ситуацията най-малко към сегашния миг.
И да не забравяме, че страните не се поставят на народите, а народите би трябвало да си ги извоюват. Ако си ги извоюват с жертви, несъмнено след това ще им е по-трудно да ги ненавиждат. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, с цел да лишим от страна всички мръсни финикийци, които изобретиха парите и други нечестиви неща.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ