Миналата седмица си говорихме за една реклама на едни прахчета

Миналата седмица си говорихме за една реклама на едни прахчета за шмъркане, които развиват нездраво любознание и зареждат вкус към „ същинското нещо “, дето прахчето наподобява на него – шмърка се, прахче е, продава се на грам и така нататък

Помните. 

Стана дума и за още нещо – доста важно; за това, че – в случай че не беше въпросната реклама с въпросната инфлуенсърка – институциите, дето другояче доста се грижат за децата – щяха да продължат да спят бездънен и непробуден зимен сън по тематиката. 

Стана дума и за това, че месеци по-рано е говорено в публичното пространство за въпросното прахче, което тогава се популяризираше от друго лице. Понеже известността на рекламното лице беше доста по-малка, тематиката не влезе в дневния ред на никого. 

Децата ви през това време обаче си го купуваха въпросното прахче и упражняваха добре да си развиват любознанието към прахчетата за шмъркане. 

Пресолиха манджата и вкараха по-известно лице (слава Богу!), та най-сетне се разбра – от благото заспало общество и от благите заспали институции – какво се случва. 

Но преди този момент имаше някакъв твърдоглав отвод да се прогледне и да се види. Камо ли да се реагира. 

За закъснелите реакции в българските институции доста може да се приказва. Дисертации могат да се напишат. Но това не ни прави работа, тъй като и ние сме на дисекционната маса с все институциите. 

Вчера в столица.бг се появи вест за това, че някаква дама ОТНОВО е била засечена да кара в насрещното на кръгово в „ Люлин “. 

Ключовата дума е „ още веднъж “, а всички можем да си създадем обосновано съмнение ЗАЩО. Защото в историята по-нататък излиза наяве, че е бил подаден сигнал до 112, само че НИЩО не е последвало. 

По принцип във всяка страна има извършители, които не биха имали нищо срещу да се трансфорат в систематични такива. Въпросът е дали ще ги оставят да го създадат. Ако на един извършител му е комфортно (или забавно – психари има всякакви) да прави едно и също нарушаване още веднъж и още веднъж, то да очакваш от него да го спре от единствено себе си, тъй като е претърпял някакъв нравствен катарзис, си е освен загуба на време, само че и чиста нелепост. 

Не го ли спреш, нищо няма да го спре. 

И по тази причина имаме една дама, която ОТНОВО е карала в насрещното – както към този момент няколко пъти е била засичана да прави и преди. 

Гледала си в телефона, до момента в който карала в насрещното. И карала с висока скорост. 

Била е спряна от други водачи, които ѝ препречили пътя. Поне някой е взел някаква самодейност. 

Но институциите… нищо. 

Няма реакция = нарушаването продължава. 

Какво ще стане, в случай че въпросната дама се срещне с някой 19-годишен „ играч “, нашмъркан с инфлуенсърски прахчета, който малко преди този момент се е скарал с приятелката си и е решил да си избива комплексите зад кормилото (познавате породата, нали?)?

За разлика от абсурда с въпросните прахчета – дето глобиха (или най-малко по този начин казаха) компанията, дето ги продава – скандал с „ изтърваните “ по пътищата просто няма.

В новините заран просто се регистрира броя на починалите и ранените, а вечерно време, на отворени прозорци се любуваме на симфонията на форсиращи мотори на комплексарите, които очевидно ненавиждат живота – и своя, и непознатия. 

„ Състезателите “ и елементарните кухи лейки ги има по всеки бул., изключително в по-крайните елементи, ситуирани из оная зона на здрача, наречена „ из кварталите “. Има ги даже под прозорците на районните, само че патрулки не хвърчат след тях. Само – понякога – на някой дирек се появяват некролог и цветя. После изчезват и се появяват на друг дирек. Само фотографията е друга. 

Та се чудя – в случай че за прахчетата имаше потребност от огромна издънка, като рекламата на инфлуенсърката – то за реакция по тематиката с войната по пътищата… какво би трябвало да се случи? 

Защото до момента предотвратими нещастия не липсват. С всевъзможни транспортни средства – коли, мотори, рейсове. Във всевъзможни размери – от единични до десетки жертви. 

Плаша се от равнището на апатията. 

Дотолкова ли НСО и охранителите добре пазят законодателите, че на тях да не им пука за сигурността по пътищата, че да не изискват надзор, тъй като самите те персонално се усещат в сигурност (а за простолюдието не им дреме)?

Дотолкова ли към този момент е скъсана връзката сред властта/институциите и нас – простосмъртните? 

_______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.