Миналата седмица сърбите в Северно Косово раниха около 25 членове

...
Миналата седмица сърбите в Северно Косово раниха около 25 членове
Коментари Харесай

Путин използва хаос на Балканите, за да отвлече вниманието на Запада

Миналата седмица сърбите в Северно Косово раниха към 25 членове на мироопазващите сили на НАТО след конфликти в Северно Косово. Напрежението сред Сърбия и Косово постоянно е било високо, защото Сърбия не признава суверенитета му. Въпреки че напрежението в Косово нараства през последните месеци, това е най-жестокият конфликт до момента, написа за " Фондация за отбрана на демокрациите " доктор Ивана Страднер, консултант на фондацията и гостуващ теоретичен помощник на Jeane Kirkpatrick в American Enterprise Institute във Вашингтон, където работата й се концентрира върху съветските тактики за сигурност и военни доктрини, свързани с осведомителните интервенции, тя е работила като гост-учен в Харвардския университет и преподавател за разнообразни университети, в това число Университета на Калифорния, Бъркли, Факултет по право.

Насилието избухна в град Звечан. Преди експлоадирането на принуждение косовската полиция и мироопазващите войски на НАТО охраняваха общински здания в Звечан и три други общини в Северно Косово, защото тези региони преди малко бяха провели избори, които сръбските протестиращи бойкотираха. Сръбският президент Вучич поддържа протеста на изборите, като акцентира, че сърбите не би трябвало да толерират непозната " окупация ".

Тъй като сърбите бойкотираха изборите, имаше единствено 3,5 % изборна активност; и четирите общини в последна сметка избраха кметове от партиите на етническите албанци. Премиерът на Косово твърди, че тази ниска изборна интензивност се дължи на " заплашителната акция, дирижирана от Белград... и изнудване от страна на незаконни групи ".

Смята се, че протестиращите са били подкрепени от Белград и са отказали да одобряват изборните резултати. Вучич изрази поддръжка за протестиращите, заявявайки, че те организират " спокойно политическо въстание " в отговор на несправедливостите от " техните окупатори ".

След изборите протестиращи се пробваха да попречат на избраниците да влязат в общинските здания. След като сръбските протестиращи започнаха да нападат войските на НАТО и косовските полицейски сили, войските на НАТО трябваше да употребяват сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, с цел да спрат протестиращите да ги нападат гневно. Протестиращите " отвърнаха с мятане на камъни и други твърди предмети по тях ".

В изказване НАТО разказва по какъв начин: " Няколко бойци от италианския и унгарския контингент на КФОР (ръководени от НАТО мироопазващи сили в Косово) са били обект на непровокирани офанзиви и са получили травматични рани със счупвания и изгаряния заради детонацията на запалителни устройства. "

Протестиращите също драскаха с националистически лозунги и знаци колите на косовската полиция.

Сръбският президент Александър Вучич съобщи: " Последиците (от сблъсъците) са огромни и тежки, а единственият провинен е (министър-председателят на Косово) Албин Курти... "

Вучич твърди, че 54 сърби са били ранени и от този момент е сложил сръбската войска във " висока бойна подготвеност " и е провел среща със своя Съвет за национална сигурност, с цел да дефинира тактика, " ориентирана към подсилване на отбранителните качества на Сърбия ".

След като Франция и Германия предложиха провеждането на нови избори в четирите общини за облекчение на напрежението, президентът на Косово сподели в четвъртък, че е " подготвена да прегледа тази опция ".

Съединени американски щати упрекнаха Косово в ескалация, а американският дипломат сподели: " Действията, подхванати от държавното управление на Косово... сътвориха тази спешна атмосфера на север. "

Това беше последвано от френския президент Макрон, който също упрекна управляващите в Косово в ескалация на рецесията.

Шефът на НАТО Йенс Столенберг акцентира, че " Прищина би трябвало да понижи ескалацията и да не подхваща едностранни, дестабилизиращи стъпки ". В резултат на това Съединените щати анулираха присъединяване на Косово в продължаващите учения на НАТО Defender Europe 23.

Западните изказвания за " балансиране " са сбъдната фантазия за Белград и Москва.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че Москва " безусловно, абсолютно поддържа Сърбия ".

" Ние поддържаме сърбите ", добави той, само че Кремъл не може да има доверие на Европейски Съюз в осъществяването на споразуменията за Косово. Руският дипломат в Сърбия Александър Боцан-Харченко съобщи, че обстановката в Косово е " хибридна война " и че Западът натиска Сърбия да признае Косово.

Руският дипломат също по този начин твърди, че съперниците на сръбския президент Александър Вучич желаят да създадат " прелом в жанр Майдан ". Само няколко дни преди този момент изказване сръбският президент съобщи, че братски разследващи служби от Изтока са го предизвестили за опит за цветна гражданска война.

Директорът на сръбската разследваща организация Вулин се срещна предходната седмица с съветския секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев и разискаха руско-сръбските връзки.

Руският външен министър Сергей Лавров назова експлоадирането на принуждение " обезпокоително " и като че ли свърза виновността със Запада, заявявайки по какъв начин ", навръх мястото, където през 1999 година НАТО извърши експанзия против Югославия ".

Възниква крайният въпрос за какво Русия и Сърбия биха спечелили от ескалацията в Косово.

Русия гледа на района като на мекия стомах на Европа и Москва употребява осведомителни интервенции, с цел да разпали етническото напрежение и да насърчи митинги, да подписва оръжейни покупко-продажби, да се вгради в сериозна енергийна инфраструктура и да употребява дългогодишните религиозни и културни връзки сред Руската православна черква и Сръбската православна черква.

Усилията на Путин да тласне Сърбия и Косово до ръба и да ускори напрежението в Западните Балкани, е с цел да може да се нарежда като единствения районен медиатор и поръчител за сигурността. Като се има поради, че НАТО има мироопазваща задача в Косово, Кремъл цели да покаже, че НАТО не е благонадежден сътрудник за Косово.

Докато Москва продължава да губи на бойното поле в Украйна, Путин употребява хаоса на Балканите, с цел да отвлече вниманието на Запада.

Сръбският президент Александър Вучич има по-непосредствени стратегически ползи от намесата на Русия, доколкото хаосът в района ще му разреши да се показа като мощ за непоклатимост. Любимата тактичност на Вучич е да ескалира и по-късно да понижи напрежението и да употребява Косово като разменна монета със Запада.

Неговата последна цел е да остане на власт допустимо най-дълго. Чрез подкопаването на прозападната съпротива в Сърбия и укрепването на крайнодесните националисти, Вучич се нарежда като сдържан извършител на покупко-продажби в обектива на западния свят.

Тази тактическа маневра би трябвало да се хареса много на наблюдаващите на Кремъл, защото тя доста наподобява на политическата тактика на Путин при започване на политическата му кариера.

Освен това Вучич е изправен пред обилни провокации в своята вътрешна сфера. След две всеобщи стрелби в Сърбия през май всяка седмица има митинги против неговото държавно управление. Сега Вучич разсейва вътрешната си аудитория и стратегически употребява обстановката в Косово като политически инструмент.

Три десетилетия след кървавото раздробяване на Югославия, неотдавнашните конфликти сред Сърбия и Косово възобновиха продължаващото етническо напрежение и провокираха безпокойствие на Запада. Докато Русия и Сърбия не престават да наливат масло в огъня в Косово, обстановката е задоволително сериозна, с цел да притегли вниманието на западните водачи.

И макар че това е по едно и също време разбираемо и подходящо, те не би трябвало да разрешават главният им фокус да се отклони от Украйна, както Путин безспорно се надява, че ще стане.
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР