Миналата седмица полският Конституционен съд реши, че Европейския съд превишава

Миналата седмица полският Конституционен съд реши, че Европейския съд надвишава правата си. Страната счита, че законите на Европейския съюз опонират на националната конституция. Със абсурда Полша може да в действителност да направи услуга на Брюксел, написа в собствен разбор Андреас Клут, заяви Bloomberg.

Като оспорва искрено правния престиж на блока, Варшава принуждава Европейски Съюз да реши дали желае да се трансформира във „ все по-тесния съюз “, за който твърди, че е, или да остане остъпчивия съюз на народи, както постоянно е подложен на критика. Съюз или клуб - по този начин или другояче Европейски Съюз ще би трябвало да направи фундаментални промени, в случай че има намерение да оцелее в дълготраен проект.

Решението от предходната седмица във Варшава беше правосъдният еквивалент на стрелбата на Конфедерацията във Форт Самтър през 1861 година по време на Американската революция. Тогава Конституционалният арбитражен съд, който е апетитен за популисткото и националистическо държавно управление, разгласи, че елементи от правото на Европейски Съюз опонират на конституцията на Полша. Или казано по-просто националните съдилища в Полша са с преимущество пред Европейския съд.

Очевидно Брюксел не може да пренебрегва протичащото се. Случаят може да отстрани хипотетичната отвесна подчиненост на Европейски Съюз, в която основаният в Люксембург Европейският съд седи на върха на висшите съдилища на 27-те държави-членки по същия метод, по който Върховният съд на Съединени американски щати има предимство пред щатските съдилища в страната.

Решението на трибунала идва след години на други нарушавания на главните европейски полезности от страна на Варшава. Подобно на своите популистки съдружници в Унгария, Полша компрометира независимостта на своите съдии и съдилища, подкопава върховенството на закона и свободата на печата, касае се зле с мигрантите и злоупотребява с правата на ЛГБТ общността.

Случаят с Полша слага значими въпроси като каква е ролята на на Европейския съд и връзката му с националните съдилища. Друг съответстващ въпрос е какво съставлява Европейският съюз.

Миналата година най-висшият съд в Германия също постанови присъда, която наподобява сложи под въпрос хипотетичното състезание на Европейския съд. Германските съдии в Карлсруе обаче използваха по-дипломатичен език. Случаят се отнасяше до покупки на облигации от Европейската централна банка, което се трансформира в гореща тематика.

Европейски Съюз не е федерация като Съединени американски щати или Германия. Не и лига от народи като Организация на обединените нации, а по скоро нещо по средата. На процедура Брюксел и 27-те страни членки споделят суверенитет. Търговските въпроси се вземат решение от Европейски Съюз, до момента в който страните сами дефинират външната си политика.

Исторически най-близкият аналог е Свещената Римска империя, която от Средновековието до 1806 година се е простирала на територията на Централна Европа. Там по същия метод Империята и съставните княжества споделят суверенитета. Еквивалентът на днешния Европейски съд да вземем за пример са били двата императорски трибунала във Виена и Шпейер. Йерархията сред тях, княжествата и съдилищата обаче не е била ясна. Така постепенно, само че несъмнено Свещената Римска империя стартира да отслабва. В последна сметка се появява Наполеон и по-късно тя се разпада.

По-добрият метод за справяне с подобен двузначен суверенитет е да се напише конституция, сходно на Съединени американски щати през 1787 година Дори това обаче не позволи казуса. В продължение на години висшите съдилища във Вирджиния и други щати оспорваха шампионата на Върховния съд на Съединени американски щати. Законът и прецедентът в последна сметка изясниха федералната архитектура, която съществува през днешния ден.

Веднъж и Европейски Съюз се опита да одобри конституция, само че през 2005 година френските и холандските гласоподаватели я отхвърлиха на референдуми. След като опитът се провали, блокът продължава да разчита на контракти сред държавите-членки. В тях обаче е ясно хоризонталното господство на Европейския съд, както и пълномощието му да преразглежда закона, приближаващ от други общоевропейски институции. В същото време в договорите липсва конкретика по отношение на неговата отвесна власт по отношение на националните съдилища.

Друга конституционна спогодба би възродила концепцията за „ все по-тесен съюз “, който допуска суверенна европейска страна като последна цел. За европейските водачи и жители това може да наподобява като непостижима цел. С течение на времето ходът може да накара други народи да последват английския образец и да изоставен съюза. Ако това се случи, Европейски Съюз би трябвало най-малко да признае, че федерацията към този момент не е последна цел.

Алтернативата би била да се отстрани етикетът „ за по-тесен съюз “ и да се уточни, че Европейски Съюз в действителност е конфедерация, в която страните-членки може да запазят суверенитета си. При този сюжет Полша, Германия и всички останали страни биха имали право да отхвърлят европейските правила, които нарушават техните национални конституции. Но тогава блокът също би трябвало да бъде удобен и, сходно на съвсем всички други клубове, да си дава правото да изключва членове, които нарушават неговите правила, като народна власт или господство на закона.

На процедура Европейски Съюз е по-вероятно са върне към нормалното си държание. Това значи, че Брюксел и Варшава ще се карат с години, а Европейски Съюз ще се опита да спре отпущането на пари като наказване. Въпреки това огромният въпрос за същността на Европейски Съюз остава неуреден.