Не понасям новогодишните празници, защото съпругът ми, свекърва ми и други роднини стриктно спазват своите „традиции“ и ме превърнаха слуга
Миналата седмица моя другарка се обади и ме попита какви са проектите ни за Нова година. Честно казано, чаках този въпрос най-малко от някого, като манна небесна.
Това беше единствената опция най-сетне да се измъкна някъде. Уговорихме се за час и място и взехме решение да отпразнуваме празника със фамилиите си. Но това бяха единствено моите проекти. Съпругът ми, както нормално, е на напълно друго мнение.От няколко години честваме Нова година със свекърва ми и децата. Това не е празник, а някаква странна композиция от детско и „ старческо ” пиршество. Невероятно скучно! Няколко дни преди празника ние с майка му съвсем не излизаме от кухнята: подготвяме планини от храна, чистим и лъскаме жилището до искра. И на самата Нова година сядаме на масата, гледаме телевизия, чакаме поздравленията на президента и по-късно отиваме в стаите си. Това е всичко, „ празненството “.
И по този начин към този момент пет години. Съпругът ми и аз живеем дружно от пет години. Имаме наследник, ипотекиран апартамент и тъща. Това е, което най-често срещам. Родителите ми живеят надалеч и най-малко не ми се постанова да ги одобрявам за празниците. Виждаме се няколко пъти в годината – и това е задоволително. Съпругът ми работи доста, изморява се и непрекъснато му липсват пари. Веселите празници са нещо от предишното. Може би този формат устройва някого, само че аз съм пъклен изтощена от него.
Какви празници може да има с деца? Няма на кого да ги оставим. Може би на свекърва ми, само че и тя е част от нашия празник. А брачният партньор ми въобще не утвърждава други форми на празнуване на Нова година.
Но моята другарка има две деца и в никакъв случай не чества Нова година вкъщи. Тя и брачният партньор й са радостни, енергични, непрекъснато измислят нещо: Отиват някъде, канят гости… Този формат ми е доста по-близък, даже малко й изпитвам завист на фамилията, само че по един благ метод.
Тази година тя предложения мен и брачна половинка ми на нейната вила. Страхотна концепция! С наслаждение бих отишла, даже бих взела сина си с мен, тъй като и там ще има деца. Но брачният партньор ми е изрично срещу.
– Нова година е фамилен празник. Какви приятелки! – споделя той.
Разбирам доста добре, че въпросът е в свекървата. Съпругът ми не желае да я остави сама. Въпреки че самата тя не ни моли да отиваме, в противен случай, мечтае да остане уединено със себе си. Тя не би трябвало да седи на масата и да чака среднощ. Тя просто ще хапне нещо и ще си легне. Но синът й не схваща това.
– Защо би трябвало да седи сама? Това е фамилен празник! Тя обича внука си и ние я обичаме. Празнуваме Нова година единствено дружно и точка!
Тази година се пробвах да трансформира нещо. Убедих брачна половинка си, убедих го, само че той даже не искаше да чуе нищо. Каза, че ще вземе майка ми на 30 декември и тя ще бъде при нас до 2 януари. Това, споделя, даже не се разисква. Ако мамйка му не искаше да идва, това е поради нейната невзискателност. Така че просто трябваше да упорства.
Съпругът ми рядко е у дома заради работа. Може би по тази причина той толкоз цени фамилните празници. Но към този момент ми писна от това. Имам страхотна опция да отида някъде надалеч от вкъщи и в действителност желая да се възползвам от нея.
Затова си мисля: да се откажа от всичко и да потегли сама? Или това ще докара до огромен скандал? Не желая да се развеждам по-късно поради такава дреболия.
Какво бихте създали на мое място? Какво ще ми препоръчате? Какво би трябвало да направя
Редактор: Ясен Чаушев