Миналата седмица МОН обяви проект за промени в учебните програми

Миналата седмица МОН разгласи план за промени в образователните стратегии по общообразователните образователни предмети от I до X клас, които ще влязат поетапно от тази есен до идващите три години. Те плануват отпадане на непотребния фактологически материал, преформулиране или пренасяне на тематики и понятия съгласно възрастовите особености на учениците, залага се на повече междупредметни връзки и повече проектно-базирани задания, които да образуват на практика умения и познания.

Направен е повсеместен обзор на образователните стратегии и са систематизирани резултатите. Зад предлаганите промени стоят учители, специалисти, психолози, методици, преподаватели в университети. Анкетирани са над 17 000 учители, както и възпитаници и родители.

Емилия Лазарова е възпитател по обучение. Тя има дълготраен управнически опит в тази сфера. От 2008 година до момента е шеф на II АЕГ " Томас Джеферсън " в София. В рамките на професионалната си кариера е била също шеф на 54 СОУ " Иван Рилски ", както и помощник-директор в 22 СОУ " Г. С. Раковски ". Близо пет години е хоноруван учител по методика на образованието по география в СУ " Св. Климент Охридски ", Геолого-географски факултет. В интервала 2017 година - 2021 година е консултант на министъра на образованието и науката в областта на ръководството и образуването на политики в междинното обучение.

- Какво постанова смяната в образователните стратегии и по какъв начин борят зубренето по предмети?

- Учебните стратегии в настоящия им тип, даже олекотени, не дават опция за образуване на задоволително умения. Част от тях изискват буквално запаметяване. Например в някои тематики по география и история има прекомерно доста фактология и понятия. Дословното запаметяване не носи нищо, тъй като се не помни незабавно след изпитването. Промените в образователните стратегии могат да допринесат за възстановяване на резултатите от външните оценения и матурите. Затова предвиждаме правене на обща концептуална рамка за образователни стратегии по всеки предмет, в която е значимо какъв резултат желаеме от ученика в края на годината и в стадия на просветителна степен. Ще заложим също и нужните на ученика познания и умения за реализиране на тези резултати.

Съдържанието в учебника по обособения предмет не трябва да копира буквално науката, а да дава базови познания и да образува умения. Изключително значими са компетентностите, които учениците ще могат да приложат в практиката и в живота. Затова предлагаме повече благоприятни условия за проектно-базирано образование.

Например в " Човекът и природата " има планувана нова тематика за пробна и лабораторна работа, като се употребяват интензивно междупредметните връзки. Така се включва проектно-базираното образование при дребните възпитаници и това е късмет за смяна на образованието. Идеята е да подтикваме учителите да работят по този метод и той да се наложи като жанр на работа в учебните заведения.

- Ще бъде ли рамкиран избран брой проектно-базирани задания?

- Учителят има цялостната независимост и в този момент да употребява разнообразни способи, похвати и форми в работата си. Когато това е заложено в образователните стратегии обаче, учебното заведение се развива и вкарва нововъведения. Учителят има одобрен жанр на работа и по този метод ще реализира по-добри резултати.

- В кой стадий на просветителните степени са най-големите промени, заложени в образователните стратегии?

- В начален стадий измененията са минимум. В прогимназиален стадий са свързани най-вече с отпадане на понятия, с разбъркване на тематики от клас в клас, прецизиране на познавателните нива в предстоящи резултати.

В първи гимназиален стадий за първи път се оферират промени в образователните стратегии по всички образователни предмети. Отпадат понятия с дребна практическа употреба в живота, вкарват се нови, размества се образователен материал, уточняват се познавателните нива в предстоящи резултати.

- МОН планува още една дата за изпит за седмокласниците, които не са съумели да се явят на избраната заради независещи от тях условия.

- Това е опция за възпитаници, които заради избрани здравословни (болнично лекуване, неочакван случай, обвързван със счупена ръка) или други справедливи условия, не са съумели да се явят на избраните изпитни дати. Това не са толкоз доста случаи, само че коства ли си тези деца, които са се готвили цяла година, които са живели с мисълта, че ще отидат в мечтаното от тях учебно заведение, да не могат да се явят в избрания изпитен ден и да им се присъждат 0 точки?

- Обмисля се и смяна на националното външно оценяване след 7 клас - учениците да имат избор да държат изпита без втория модул. Какви са претекстовете за тази смяна?

- Това още се разисква. Идеята е първият модул да е наложителен, а учениците да преценяват дали ще аплайват единствено с резултатите от него или ще положат и втория.

- Доста ли са тематиките, които ще отпаднат от образователното наличие?

- Не са толкоз доста, зависи от образователния предмет. Много постоянно учебниците се отъждествяват с образователните стратегии. Предложените промени в образователните стратегии са едно начало. Те не са толкоз огромни, само че са значими. Предстои да стартираме работа по визия за рамка на новите образователни стратегии, които ще бъдат по-интегрални, по-рамкови. Накрая те ще изискват като краен резултат от учениците образувани компетентности и умения, нужни за живота и за учене през целия живот. Когато е подготвена тази идея за нови образователни стратегии ще има и нови правила и критерии за нови учебници. Това обаче ще отнеме по-дълъг интервал от време.