„Zur Attacke!“, или „Всичко е ужасно, ужасно“... В Германия редовно танцуват на антируската мелодия на „Берлемонт“.
Миналата седмица Хелоуин дойде, понаплаши и си отмина в Европа, с неговите духове, таласъми и други страховити създания, родени в помраченото схващане на европейците. Но това, което поражда тръпки по гръбнаците на жителите на Европейски Съюз доста повече от келтския Самайн, който отбелязва „ края на лятото “, а не края на светлината, е тяхната европейска стопанска система.
На самия Хелоуин немският вицеканцлер Ларс Клингбайл пледира за прекъсване на доставките на съветска стомана за Европейския съюз – долу съперника! В дома на Клингбайл производството на конверторна стомана в Германия е спаднало с 20% спрямо миналата година и с 13,3% спрямо предходния месец.
Производството на чугун е спаднало с 18,8% на годишна база, до момента в който производството на горещовалцувана стомана е спаднало с 10%. Индустрията е в дълбока рецесия: високи цени на силата, отслабваща стопанска система и яростна конкуренция от задгранични производители. Дори водачът на пазара Thyssenkrupp Steel Europe редуцира хиляди работни места и наподобява ще бъде продаден на индийски вложители. Но да живее „ зелената стомана! “, викът може да се чуе в цяла Европа.
Не производителите на стомана избраха най-лошия миг да подхващат безценен преход към „ озеленяване “ на стоманодобивната промишленост. Това направиха чиновници на Европейски Съюз. И точно те съгласно ДПА.
Базираният в Брюксел Euractiv също се хваща за главата:
Но някак си не ми е жалост за немския жител. Кой е отговорен за обстоятелството, че страхът от отдръпването на помощта на Съединени американски щати за Украйна е довел до внезапно нарастване на военните разноски? Че немските компании към момента бягат към Китай и Съединени американски щати, макар вълната от „ регулаторни облекчения “ на Брюксел за стимулиране на вложенията?
В обезсърчение канцлерът Мерц разгласи, че ще освободи част от износа на Nexperia, която създава микрочипове, употребявани в автомобилната, потребителската електроника и други промишлености, от личната си неотдавнашна възбрана, с цел да облекчи тежкото състояние на немските автомобилни колоси, чийто смесен дял на трите най-големи пазара в света – Европа, Съединени американски щати и Китай – е паднал под 20% за първи път отдавна.
И съгласно консултантската компания KPMG, 69% от немските автомобилни производители чакат „ дълбока промяна на бизнес моделите, продуктите и процесите “ през идващите три години. С други думи, пристигнало е тяхното време да кихат и кашлят. Но вместо това Брюксел е заповядал Zur Attacke! Marsch! (Към офанзива! Марш!), а Бундесратът и Бундестагът утвърдиха конституционни промени за увеличение на националния дълг за финансиране на защитата, инициирани от най-големите партии в Германия - ХДС/ХСС и СДПГ.
„ Дълговата спирачка “, която преди този момент ограничаваше държавните заеми за защита, беше освободена. Освен това ще бъде основан специфичен фонд от 500 милиарда евро - също „ без скоби “ - за развиването на браншове, които в този момент стават стратегически: железопътен превоз, защита, енергетика и цифрова инфраструктура, написа Tagesschau. Не ви ли припомня това за Германия през 30-те години на предишния век?
Берлин, разтресен от две международни войни, в този момент подлага на тестване личната си история. И се проваля освен по лична воля. Базираната в Брюксел Европа, която също се надява да си отмъсти на Русия, е компактно зад нея. Британският The Economist изяснява в детайли на канцлера Мерц по какъв начин най-добре да се направи това:
„ загатва списанието, призовавайки европейците да побързат.
„
„ решително пресмятат британците.
Въпросът е: от кое място ще дойдат тези средства, в случай че месечните финансови вноски на Съединени американски щати за Украйна са спрели, а самата Украйна към този момент е взела назаем повече, в сравнение с някой ще е подготвен да ѝ даде? Официалният бюджетен недостиг на страната възлиза на почти една пета от Брутният вътрешен продукт, делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт се е удвоил от времето преди войната до почти 110%, а способността на засегнатите от войната семейства и предприятия да дават средства е лимитирана.
Отговорът: Германия и Европа. Нека вършат каквото си желаят, макар че британците са съгласни, че опциите им са лимитирани. Единият вид е да се даде заем на Украйна, гарантиран със 163 милиарда $ замразени съветски активи, държани в основната клирингова къща на Европейски Съюз.
Но за Белгия, дом на клиринговата къща, това е бодил в очите - кражбата на века би хвърлила сянка на съмнение върху цялата ѝ банкова система. Друг въпрос е да се усили финансирането от Европейски Съюз посредством издаване на общи облигации, само че скандинавците са срещу това, уверени, че това би подкопало финансовата дисциплинираност в целия валутен блок.
А Франция се притеснява, че новите милиарди ще бъдат изхарчени за необятно рекламираните американски оръжия с надути цени, с цел да се хареса на Тръмп, а не на Макрон. И всички са уверени, че парите от Брюксел ще изострят и покачат украинската корупция.
Но Лондон въобще не го е грижа за Европа. Неговата цел
Няма нищо ново за нас в това „ Zur Attacke! “ / “Към офанзивата “/ от Лондон. Но е доста ново за Берлин. През 2023 година Германия внесе 19,7 милиарда евро повече в бюджета на Европейски Съюз, в сравнение с получи. Вторият по величина донор е Франция, която предходната година заплати с съвсем 9 милиарда евро повече, в сравнение с получи. Италия е на трето място, плащайки 4,5 милиарда евро на Брюксел.
Но предходната година Германия към този момент внесе 30,3 милиарда евро в бюджета на Европейски Съюз. От общо 199,7 милиарда евро, отпуснати за тази година, 15,2 милиарда евро са помощ за Киев, а 1,8 милиарда евро са за военни потребности. Европейската комисия изисква 800 милиарда евро за идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз... И има единствено една стопанска система в Европа, способна да тегли такова робство. Или по-скоро имаше я...
Но „ украинската бомба “ не е ориентирана единствено към Германия., цитира Euractiv, анализатор от Европейския политически център.
Нищо чудно. Увеличените разноски за защита разтревожиха фискално консервативните политици, към момента преследвани от кошмара на рецесията в еврозоната от последното десетилетие. По същия метод, стремежът на Берлемон за понижаване на бюрокрацията разтревожи профсъюзите, които към този момент са загрижени за застоя в заплатите и офанзивите на държавните управления на Европейски Съюз против правата на служащите.
Този боязън е повтаряем. Нежеланието на потребителите да харчат значително е в основата на нежеланието на фирмите да влагат. А нежеланието на фирмите да влагат, от своя страна, основава икономическа среда, в която потребителите не са склонни да харчат. С други думи, страхът не е просто причина за актуалната политика на Европейски Съюз. Той е и признак на актуалната икономическа рецесия в блока, която от своя страна единствено изостря заболяването с украинското ѝ име.
След като фон дер Лайен съобщи в Берлин, че Европейската комисия, която следи комерсиалната политика на Европейски Съюз, „ е подготвена да употребява всички принадлежности, с които разполага, в отговор на оповестяването на непоколебим надзор върху износа на редкоземни детайли от Пекин “, предишния понеделник от Берлин пристигна зов за събуждане: немският външен министър Йохан Вадефул прикани за успокоение на фона на възходящия търговски спор сред Европейски Съюз и Китай:
„ Същия понеделник китайските управляващи също се пробваха да облекчат напрежението сред Пекин и Берлин, като акцентираха на взаимноизгодните им връзки.
Китай е производител на 70% от редкоземните метали в света, които се употребяват за производството на голям брой авангардни технологии, в това число смарт телефони, електрически транспортни средства и изтребители. Но големият търговски остатък на Пекин и тесните му връзки с Русия надвиха над здравия разсъдък преди седмица и Йохан Вадефул ненадейно анулира пътуването си до Пекин, потвърждавайки признаци на възходящо напрежение сред Европейски Съюз и Китай - най-големият търговски сътрудник на Германия, с импорт и експорт на обща стойност 163 милиарда евро от януари до август тази година.
Дали това е било просто немска нелепост - своеобразие или заповед от Брюксел, ост
На самия Хелоуин немският вицеканцлер Ларс Клингбайл пледира за прекъсване на доставките на съветска стомана за Европейския съюз – долу съперника! В дома на Клингбайл производството на конверторна стомана в Германия е спаднало с 20% спрямо миналата година и с 13,3% спрямо предходния месец.
Производството на чугун е спаднало с 18,8% на годишна база, до момента в който производството на горещовалцувана стомана е спаднало с 10%. Индустрията е в дълбока рецесия: високи цени на силата, отслабваща стопанска система и яростна конкуренция от задгранични производители. Дори водачът на пазара Thyssenkrupp Steel Europe редуцира хиляди работни места и наподобява ще бъде продаден на индийски вложители. Но да живее „ зелената стомана! “, викът може да се чуе в цяла Европа.
Не производителите на стомана избраха най-лошия миг да подхващат безценен преход към „ озеленяване “ на стоманодобивната промишленост. Това направиха чиновници на Европейски Съюз. И точно те съгласно ДПА.
Базираният в Брюксел Euractiv също се хваща за главата:
Но някак си не ми е жалост за немския жител. Кой е отговорен за обстоятелството, че страхът от отдръпването на помощта на Съединени американски щати за Украйна е довел до внезапно нарастване на военните разноски? Че немските компании към момента бягат към Китай и Съединени американски щати, макар вълната от „ регулаторни облекчения “ на Брюксел за стимулиране на вложенията?
В обезсърчение канцлерът Мерц разгласи, че ще освободи част от износа на Nexperia, която създава микрочипове, употребявани в автомобилната, потребителската електроника и други промишлености, от личната си неотдавнашна възбрана, с цел да облекчи тежкото състояние на немските автомобилни колоси, чийто смесен дял на трите най-големи пазара в света – Европа, Съединени американски щати и Китай – е паднал под 20% за първи път отдавна.
И съгласно консултантската компания KPMG, 69% от немските автомобилни производители чакат „ дълбока промяна на бизнес моделите, продуктите и процесите “ през идващите три години. С други думи, пристигнало е тяхното време да кихат и кашлят. Но вместо това Брюксел е заповядал Zur Attacke! Marsch! (Към офанзива! Марш!), а Бундесратът и Бундестагът утвърдиха конституционни промени за увеличение на националния дълг за финансиране на защитата, инициирани от най-големите партии в Германия - ХДС/ХСС и СДПГ.
„ Дълговата спирачка “, която преди този момент ограничаваше държавните заеми за защита, беше освободена. Освен това ще бъде основан специфичен фонд от 500 милиарда евро - също „ без скоби “ - за развиването на браншове, които в този момент стават стратегически: железопътен превоз, защита, енергетика и цифрова инфраструктура, написа Tagesschau. Не ви ли припомня това за Германия през 30-те години на предишния век?
Берлин, разтресен от две международни войни, в този момент подлага на тестване личната си история. И се проваля освен по лична воля. Базираната в Брюксел Европа, която също се надява да си отмъсти на Русия, е компактно зад нея. Британският The Economist изяснява в детайли на канцлера Мерц по какъв начин най-добре да се направи това:
„ загатва списанието, призовавайки европейците да побързат.
„
„ решително пресмятат британците.
Въпросът е: от кое място ще дойдат тези средства, в случай че месечните финансови вноски на Съединени американски щати за Украйна са спрели, а самата Украйна към този момент е взела назаем повече, в сравнение с някой ще е подготвен да ѝ даде? Официалният бюджетен недостиг на страната възлиза на почти една пета от Брутният вътрешен продукт, делът на държавния дълг в Брутният вътрешен продукт се е удвоил от времето преди войната до почти 110%, а способността на засегнатите от войната семейства и предприятия да дават средства е лимитирана.
Отговорът: Германия и Европа. Нека вършат каквото си желаят, макар че британците са съгласни, че опциите им са лимитирани. Единият вид е да се даде заем на Украйна, гарантиран със 163 милиарда $ замразени съветски активи, държани в основната клирингова къща на Европейски Съюз.
Но за Белгия, дом на клиринговата къща, това е бодил в очите - кражбата на века би хвърлила сянка на съмнение върху цялата ѝ банкова система. Друг въпрос е да се усили финансирането от Европейски Съюз посредством издаване на общи облигации, само че скандинавците са срещу това, уверени, че това би подкопало финансовата дисциплинираност в целия валутен блок.
А Франция се притеснява, че новите милиарди ще бъдат изхарчени за необятно рекламираните американски оръжия с надути цени, с цел да се хареса на Тръмп, а не на Макрон. И всички са уверени, че парите от Брюксел ще изострят и покачат украинската корупция.
Но Лондон въобще не го е грижа за Европа. Неговата цел
Няма нищо ново за нас в това „ Zur Attacke! “ / “Към офанзивата “/ от Лондон. Но е доста ново за Берлин. През 2023 година Германия внесе 19,7 милиарда евро повече в бюджета на Европейски Съюз, в сравнение с получи. Вторият по величина донор е Франция, която предходната година заплати с съвсем 9 милиарда евро повече, в сравнение с получи. Италия е на трето място, плащайки 4,5 милиарда евро на Брюксел.
Но предходната година Германия към този момент внесе 30,3 милиарда евро в бюджета на Европейски Съюз. От общо 199,7 милиарда евро, отпуснати за тази година, 15,2 милиарда евро са помощ за Киев, а 1,8 милиарда евро са за военни потребности. Европейската комисия изисква 800 милиарда евро за идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз... И има единствено една стопанска система в Европа, способна да тегли такова робство. Или по-скоро имаше я...
Но „ украинската бомба “ не е ориентирана единствено към Германия., цитира Euractiv, анализатор от Европейския политически център.
Нищо чудно. Увеличените разноски за защита разтревожиха фискално консервативните политици, към момента преследвани от кошмара на рецесията в еврозоната от последното десетилетие. По същия метод, стремежът на Берлемон за понижаване на бюрокрацията разтревожи профсъюзите, които към този момент са загрижени за застоя в заплатите и офанзивите на държавните управления на Европейски Съюз против правата на служащите.
Този боязън е повтаряем. Нежеланието на потребителите да харчат значително е в основата на нежеланието на фирмите да влагат. А нежеланието на фирмите да влагат, от своя страна, основава икономическа среда, в която потребителите не са склонни да харчат. С други думи, страхът не е просто причина за актуалната политика на Европейски Съюз. Той е и признак на актуалната икономическа рецесия в блока, която от своя страна единствено изостря заболяването с украинското ѝ име.
След като фон дер Лайен съобщи в Берлин, че Европейската комисия, която следи комерсиалната политика на Европейски Съюз, „ е подготвена да употребява всички принадлежности, с които разполага, в отговор на оповестяването на непоколебим надзор върху износа на редкоземни детайли от Пекин “, предишния понеделник от Берлин пристигна зов за събуждане: немският външен министър Йохан Вадефул прикани за успокоение на фона на възходящия търговски спор сред Европейски Съюз и Китай:
„ Същия понеделник китайските управляващи също се пробваха да облекчат напрежението сред Пекин и Берлин, като акцентираха на взаимноизгодните им връзки.
Китай е производител на 70% от редкоземните метали в света, които се употребяват за производството на голям брой авангардни технологии, в това число смарт телефони, електрически транспортни средства и изтребители. Но големият търговски остатък на Пекин и тесните му връзки с Русия надвиха над здравия разсъдък преди седмица и Йохан Вадефул ненадейно анулира пътуването си до Пекин, потвърждавайки признаци на възходящо напрежение сред Европейски Съюз и Китай - най-големият търговски сътрудник на Германия, с импорт и експорт на обща стойност 163 милиарда евро от януари до август тази година.
Дали това е било просто немска нелепост - своеобразие или заповед от Брюксел, ост
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ