Това ли е истината за Торинската плащаница?
Миналата седмица едно изследване от 2022 година провокира медийна стихия, предполагайки, че Торинската плащаница - противоречивият плат, за който някои считат, че е погребалният саван на Исус Христос - фактически датира от времето на християнския набожен лидер. Но макар вълнението, което това провокира, има причина за нерешителност.
Какво съставлява плащаницата от Торино?
Всеки, който е виждал Торинската плащеница, без значение дали е набожен, или не, евентуално ще бъде изумен от странния тип на артефакта. Самият плат наподобява по този начин, като че ли на повърхността му е отпечатан отпечатък на разпнат човек. Това изображение, както и разногласията по отношение на достоверността и възрастта на предмета, го трансфораха в един от най-изследваните артефакти в историята.
Както всяка хипотетична светиня, обвързвана с Исус, достоверността на плащаницата е обект на съществени разногласия, и то освен през последните години.
Плащеницата се появява за първи път в историческата литература към 1354 година, когато е показана на декана на църквата в Лирея, Франция, от Жофроа дьо Шарни. Няма данни по какъв начин дьо Шарни се е сдобил с хипотетичната светиня.
A recent study by Italian scientists has found that the Shroud of Turin does indeed date back to the time of Jesus Christ.
Here’s more about the Shroud of Turin and the mystery behind it
— Al Jazeera English (@AJEnglish)
След това, през 1389 година, платното се появява още веднъж, когато е изложено в Лирей, само че тогава е несъмнено като фалшификат от епископа на Троа Пиер д'Арсис, който го разказва като „ хитро нарисувано, като истината е доказана от художника, който го е нарисувал “.
Въпреки тази ранна рецензия, доста генерации християни и духовници, даже папи, са вярвали в достоверността й и са правили поклоннически пътувания, с цел да я видят. Плащаницата е подложена и на научни проби, с цел да бъде датирана и да се дефинира къде е направена.
През 80-те години на предишния век Плащаницата е подложена на радиовъглеродно датиране дружно с три контролни проби от три обособени екипа откриватели, всеки от които работи без значение един от различен. Резултатите датират Плащаницата някъде сред 1260 и 1390 година пр.н.е., което значи, че явно е основана доста откакто се твърди, че Христос е живял.
Не е ново проучване, само че е вълнуващо.
Проучване, извършено от италианския академик Либерато Де Каро, обаче предлага различна позиция за възрастта на плащаницата. Резултатите са оповестени през 2022 година, само че по някаква причина едвам в този момент привлякоха вниманието на медиите. Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, изследват артефакта с нова техника, известна като широкоъгълно рентгеново разпръскване, в изследване, извършено през 2019 година
Според този документ Торинската плащаница датира отпреди 2000 години, т.е. от времето, когато се твърди, че е живяла историческата персона на Исус.
Изследователите настояват, че целулозата, открита във влакната на плащаницата, е стареела постепенно от XIV в. насам заради по-ниските температури на околната среда в пространствата, където е била съхранявана. Това съгласно тях значи, че по-голямата част от стареенето на Плащеницата е настъпило преди 1300 година
„ Степента на естествено стареене на целулозата, която съставлява бельото на изследваната проба, получена посредством рентгенов разбор, сподели, че тъканта на Торинската плащаница е доста по-стара от седемте века, препоръчани от радиовъглеродното датиране през 1988 година “ , пишат Де Каро и неговият екип.
Авторите обаче акцентират, че резултатите им могат да бъдат точни единствено в случай че бъдещите проучвания намерят доказателства, че реликвата е била съхранявана безвредно при междинна стайна температура от към 22 °C (71,6 °F) и относителна мокрота от към 55 % в продължение на 1300 години, преди да се появи в историческите сведения.
Внимателно с нашето умозаключение
What's Going On With The Shroud Of Turin?
— IFLScience (@IFLScience)
Въпреки забавните последствия от резултатите на Де Каро, има някои аргументи за нерешителност. Първо, някои аспекти от работата на Де Каро и по-широкият спор за достоверността на плащаницата са предизвиквали разногласия в предишното. През 2018 година публикация в съавторство с Де Каро и неговите сътрудници беше оттеглена от списание PLOS One, откакто качеството на проучването беше сложено под въпрос.
Първоначално в публикацията се твърдеше, че проба от Плащеницата съдържа биологични доказателства, съответстващи на човек, който е претърпял тежка контузия, вид принуждение, което може да се чака при мъчения и разтягане на кръст (можете да видите връзката, към която са се стремили). Статията обаче беше оттеглена - освен че в проучването липсваха задоволително контролни механизми, които да поддържат заключенията им, само че и произходът на влакната, употребявани при разбора, беше подложен под въпрос.
Забележително е, че създателите на проучването не са заявили, че тестът им е била предоставена от Асоциацията за обучение и проучване на Торинската плащаница - организация, която поддържа убеждението, че плащаницата е достоверното погребално платно на Исус. По този метод пристрастността на създателите не може да бъде отхвърлена.
Всичко това не значи, че новооткритото проучване не е извършено вярно, само че ще са нужни спомагателни проучвания и разбори, с цел да се потвърдят тези резултати, преди да се създадат действителни изводи за възрастта на плащаницата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Какво съставлява плащаницата от Торино?
Всеки, който е виждал Торинската плащеница, без значение дали е набожен, или не, евентуално ще бъде изумен от странния тип на артефакта. Самият плат наподобява по този начин, като че ли на повърхността му е отпечатан отпечатък на разпнат човек. Това изображение, както и разногласията по отношение на достоверността и възрастта на предмета, го трансфораха в един от най-изследваните артефакти в историята.
Както всяка хипотетична светиня, обвързвана с Исус, достоверността на плащаницата е обект на съществени разногласия, и то освен през последните години.
Плащеницата се появява за първи път в историческата литература към 1354 година, когато е показана на декана на църквата в Лирея, Франция, от Жофроа дьо Шарни. Няма данни по какъв начин дьо Шарни се е сдобил с хипотетичната светиня.
A recent study by Italian scientists has found that the Shroud of Turin does indeed date back to the time of Jesus Christ.
Here’s more about the Shroud of Turin and the mystery behind it
— Al Jazeera English (@AJEnglish)
След това, през 1389 година, платното се появява още веднъж, когато е изложено в Лирей, само че тогава е несъмнено като фалшификат от епископа на Троа Пиер д'Арсис, който го разказва като „ хитро нарисувано, като истината е доказана от художника, който го е нарисувал “.
Въпреки тази ранна рецензия, доста генерации християни и духовници, даже папи, са вярвали в достоверността й и са правили поклоннически пътувания, с цел да я видят. Плащаницата е подложена и на научни проби, с цел да бъде датирана и да се дефинира къде е направена.
През 80-те години на предишния век Плащаницата е подложена на радиовъглеродно датиране дружно с три контролни проби от три обособени екипа откриватели, всеки от които работи без значение един от различен. Резултатите датират Плащаницата някъде сред 1260 и 1390 година пр.н.е., което значи, че явно е основана доста откакто се твърди, че Христос е живял.
Не е ново проучване, само че е вълнуващо.
Проучване, извършено от италианския академик Либерато Де Каро, обаче предлага различна позиция за възрастта на плащаницата. Резултатите са оповестени през 2022 година, само че по някаква причина едвам в този момент привлякоха вниманието на медиите. Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, изследват артефакта с нова техника, известна като широкоъгълно рентгеново разпръскване, в изследване, извършено през 2019 година
Според този документ Торинската плащаница датира отпреди 2000 години, т.е. от времето, когато се твърди, че е живяла историческата персона на Исус.
Изследователите настояват, че целулозата, открита във влакната на плащаницата, е стареела постепенно от XIV в. насам заради по-ниските температури на околната среда в пространствата, където е била съхранявана. Това съгласно тях значи, че по-голямата част от стареенето на Плащеницата е настъпило преди 1300 година
„ Степента на естествено стареене на целулозата, която съставлява бельото на изследваната проба, получена посредством рентгенов разбор, сподели, че тъканта на Торинската плащаница е доста по-стара от седемте века, препоръчани от радиовъглеродното датиране през 1988 година “ , пишат Де Каро и неговият екип.
Авторите обаче акцентират, че резултатите им могат да бъдат точни единствено в случай че бъдещите проучвания намерят доказателства, че реликвата е била съхранявана безвредно при междинна стайна температура от към 22 °C (71,6 °F) и относителна мокрота от към 55 % в продължение на 1300 години, преди да се появи в историческите сведения.
Внимателно с нашето умозаключение
What's Going On With The Shroud Of Turin?
— IFLScience (@IFLScience)
Въпреки забавните последствия от резултатите на Де Каро, има някои аргументи за нерешителност. Първо, някои аспекти от работата на Де Каро и по-широкият спор за достоверността на плащаницата са предизвиквали разногласия в предишното. През 2018 година публикация в съавторство с Де Каро и неговите сътрудници беше оттеглена от списание PLOS One, откакто качеството на проучването беше сложено под въпрос.
Първоначално в публикацията се твърдеше, че проба от Плащеницата съдържа биологични доказателства, съответстващи на човек, който е претърпял тежка контузия, вид принуждение, което може да се чака при мъчения и разтягане на кръст (можете да видите връзката, към която са се стремили). Статията обаче беше оттеглена - освен че в проучването липсваха задоволително контролни механизми, които да поддържат заключенията им, само че и произходът на влакната, употребявани при разбора, беше подложен под въпрос.
Забележително е, че създателите на проучването не са заявили, че тестът им е била предоставена от Асоциацията за обучение и проучване на Торинската плащаница - организация, която поддържа убеждението, че плащаницата е достоверното погребално платно на Исус. По този метод пристрастността на създателите не може да бъде отхвърлена.
Всичко това не значи, че новооткритото проучване не е извършено вярно, само че ще са нужни спомагателни проучвания и разбори, с цел да се потвърдят тези резултати, преди да се създадат действителни изводи за възрастта на плащаницата.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ