Западът сам се обрече на безсилие пред Путин
Миналата седмица австрийският канцлер Себастиан Курц посети Кремъл и беседва с съветския президент Владимир Путин за войната в Сирия. Формулировките, които по-късно употребява Курц, можеха да са били произнесени от мнозина европейски политици: Москва имала мощно въздействие върху режима, а това означавало, че носи и отговорност за прекъсване на кръвопролитията; страданията на популацията били непоносими, имало потребност от договаряния и от филантропични коридори. Тези изречения и самоналоженото изтощение в връзките с Путин са конфузни. Нещо повече: те вредят на Европа.
Руският президент към този момент от четири години слуша речите за премеждия, отговорност и въздействие. Тези речи са познати и от войната в Украйна, поради която европейците падат на колене пред Путин с молбата да влияе възпиращо върху „ сепаратистите ". Никой не смее да каже на всеослушание, че Русия е участник в тази война. Въпреки, че съветски бойци бяха хванати на бойното поле и без значение от констатацията на интернационалните следователи, че таман с съветска ракета е свален самолетът с 298 души на борда, прочут като „ полет МН17 ". Колкото повече се приказва за въздействие и отговорност, толкоз повече Путин влиза в ролята на медиатор и на милосърден бранител, комуто би трябвало да се благодари, когато оръжията замлъкнат, който обаче не е отговорен за избиването на хора.
Войната трябваше да е сякаш против терористите
Позволяват на Путин да играе тази роля даже в Сирия, без значение от това, че там Русия към този момент от две години и половина намерено взе участие в бойните дейности. Москва слави като герои своите бойци, паднали в Сирия, и се радва, че десетки хиляди военни събират военен опит, а в Сирия се тестват и нови бойни самолети. Военната интервенция публично е ориентирана против терористи, само че на процедура се оказва, че терорист е просто оня, върху който сега се изсипват бомбите. Молбите на европейците да се окаже въздействие и да се поеме отговорност за протичащото се в Източна Гута съпътстваха още сирийско-руско-иранската атака против източната част на Алепо през 2016 година.
Путин ловко дирижира хора на своите апологети. Вярно, смущава го малко неприятният имидж на неговия съдружник Асад, чийто режим носи отговорността за стотици хиляди жертви. Русия се пробва да ни внуши, че съществува отдалеченост сред нея и Асад, повтаряйки, че не ставало дума за оцеляването на Асад като президент, а за битката против тероризма и за запазването на Сирия като страна. Някои наблюдаващи чуват в тези думи и предизвестие към Асад, в действителност обаче диктаторът-насилник е скъп за Путин и то освен като съдружник. Башар Асад е и знак на борбата, която Москва води против Вашингтон и против онази Америка, която съгласно Кремъл, се опитвала да провокира и в Русия „ цветна гражданска война " - с други думи промяна на режима.
За да прикрие военните си удари зад някакъв политическо-дипломатически заслон, Путин ту отваря „ филантропични коридори ", ту привиква конференции. Последната беше в края на януари в Сочи, когато множеството участници бяха персонално подбрани от Асад, до момента в който в това време бомби падаха над пазари и лечебни заведения в провинцията Идлиб. Москва гневно опровергава новините за сходни набези против цивилни цели, които припомнят за персоналната война на Путин в Чечения през 1999 година И непрестанно прави опити да омаловажи избиването на хора, като съпоставя тези жертви с броя на цивилните жертви от въздушните набези, реализирани от обединението отпред с Вашингтон.
Слабостта на европейските политици личи ясно даже в предизвестията, които насочат Лондон и Париж, че ще нанесат военни удари, в случай че бъде потвърдено потребление на отровни бойни субстанции от войските на Асад. Президентът Макрон и английският външен министър Джонсън може да са сигурни, че никой няма да схване безусловно тези предизвестия, тъй като никой и не може да потвърди потреблението на отровни газове. Та нали в Съвета за сигурност Путин блокира удължаването на мандата на контролната задача на Организация на обединените нации. Малко преди този момент интернационалните следователи оповестиха, че Асад носи отговорност за една убийствена офанзива със зарин през април предходната година.
Защо никой не смее да изиска нови наказания против Путин?
Западните наказания против Русия помогнаха да се замрази войната и териториалното нахлуване в Източна Украйна, тъй като в следствие от тях цената на съветското вмешателство доста се увеличи. Всъщност, и във връзка с Сирия Европа въобще не е обречена на изтощение и празни апели. Никой обаче не смее да изиска нови наказания против Русия поради войната на Путин в Сирия. Тъкмо противоположното. Правителствата на Германия и на Австрия форсират работата по газопровода „ Северен поток 2 “, който обслужва ползите на Путин и е подложен на рецензия от доста сътрудници. И всички дружно се радват на футболния празник в Русия през това лято.
А в Сирия са наранени и европейски ползи и то – освен такива, които са свързани с битката против ислямистките терористи. Първият на практика въпрос гласи: Къде ще се завърнат милионите бежанци? Но най-съществен си остава въпросът по какъв начин реагира и по какъв начин се вижда в огледалото една народна власт, която се кълне в човешките права, до момента в който над Сирия се сипят бомби и се правят „ военни закононарушения в епически мащаб ", съгласно формулировката на Амнести интернешънъл. Онзи, който приказва единствено за въздействие и отговорност и даже не загатва името на един от воюващите, в действителност става съизвършител. И най-малкото, което би трябвало да се стори, е да не участваме като статисти в двойната игра на Путин и да не оказваме помощ на подправения медиатор да реализира пропагандни триумфи – в това число и на Запад, написа Фридрих Шмит от „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
Руският президент към този момент от четири години слуша речите за премеждия, отговорност и въздействие. Тези речи са познати и от войната в Украйна, поради която европейците падат на колене пред Путин с молбата да влияе възпиращо върху „ сепаратистите ". Никой не смее да каже на всеослушание, че Русия е участник в тази война. Въпреки, че съветски бойци бяха хванати на бойното поле и без значение от констатацията на интернационалните следователи, че таман с съветска ракета е свален самолетът с 298 души на борда, прочут като „ полет МН17 ". Колкото повече се приказва за въздействие и отговорност, толкоз повече Путин влиза в ролята на медиатор и на милосърден бранител, комуто би трябвало да се благодари, когато оръжията замлъкнат, който обаче не е отговорен за избиването на хора.
Войната трябваше да е сякаш против терористите
Позволяват на Путин да играе тази роля даже в Сирия, без значение от това, че там Русия към този момент от две години и половина намерено взе участие в бойните дейности. Москва слави като герои своите бойци, паднали в Сирия, и се радва, че десетки хиляди военни събират военен опит, а в Сирия се тестват и нови бойни самолети. Военната интервенция публично е ориентирана против терористи, само че на процедура се оказва, че терорист е просто оня, върху който сега се изсипват бомбите. Молбите на европейците да се окаже въздействие и да се поеме отговорност за протичащото се в Източна Гута съпътстваха още сирийско-руско-иранската атака против източната част на Алепо през 2016 година.
Путин ловко дирижира хора на своите апологети. Вярно, смущава го малко неприятният имидж на неговия съдружник Асад, чийто режим носи отговорността за стотици хиляди жертви. Русия се пробва да ни внуши, че съществува отдалеченост сред нея и Асад, повтаряйки, че не ставало дума за оцеляването на Асад като президент, а за битката против тероризма и за запазването на Сирия като страна. Някои наблюдаващи чуват в тези думи и предизвестие към Асад, в действителност обаче диктаторът-насилник е скъп за Путин и то освен като съдружник. Башар Асад е и знак на борбата, която Москва води против Вашингтон и против онази Америка, която съгласно Кремъл, се опитвала да провокира и в Русия „ цветна гражданска война " - с други думи промяна на режима.
За да прикрие военните си удари зад някакъв политическо-дипломатически заслон, Путин ту отваря „ филантропични коридори ", ту привиква конференции. Последната беше в края на януари в Сочи, когато множеството участници бяха персонално подбрани от Асад, до момента в който в това време бомби падаха над пазари и лечебни заведения в провинцията Идлиб. Москва гневно опровергава новините за сходни набези против цивилни цели, които припомнят за персоналната война на Путин в Чечения през 1999 година И непрестанно прави опити да омаловажи избиването на хора, като съпоставя тези жертви с броя на цивилните жертви от въздушните набези, реализирани от обединението отпред с Вашингтон.
Слабостта на европейските политици личи ясно даже в предизвестията, които насочат Лондон и Париж, че ще нанесат военни удари, в случай че бъде потвърдено потребление на отровни бойни субстанции от войските на Асад. Президентът Макрон и английският външен министър Джонсън може да са сигурни, че никой няма да схване безусловно тези предизвестия, тъй като никой и не може да потвърди потреблението на отровни газове. Та нали в Съвета за сигурност Путин блокира удължаването на мандата на контролната задача на Организация на обединените нации. Малко преди този момент интернационалните следователи оповестиха, че Асад носи отговорност за една убийствена офанзива със зарин през април предходната година.
Защо никой не смее да изиска нови наказания против Путин?
Западните наказания против Русия помогнаха да се замрази войната и териториалното нахлуване в Източна Украйна, тъй като в следствие от тях цената на съветското вмешателство доста се увеличи. Всъщност, и във връзка с Сирия Европа въобще не е обречена на изтощение и празни апели. Никой обаче не смее да изиска нови наказания против Русия поради войната на Путин в Сирия. Тъкмо противоположното. Правителствата на Германия и на Австрия форсират работата по газопровода „ Северен поток 2 “, който обслужва ползите на Путин и е подложен на рецензия от доста сътрудници. И всички дружно се радват на футболния празник в Русия през това лято.
А в Сирия са наранени и европейски ползи и то – освен такива, които са свързани с битката против ислямистките терористи. Първият на практика въпрос гласи: Къде ще се завърнат милионите бежанци? Но най-съществен си остава въпросът по какъв начин реагира и по какъв начин се вижда в огледалото една народна власт, която се кълне в човешките права, до момента в който над Сирия се сипят бомби и се правят „ военни закононарушения в епически мащаб ", съгласно формулировката на Амнести интернешънъл. Онзи, който приказва единствено за въздействие и отговорност и даже не загатва името на един от воюващите, в действителност става съизвършител. И най-малкото, което би трябвало да се стори, е да не участваме като статисти в двойната игра на Путин и да не оказваме помощ на подправения медиатор да реализира пропагандни триумфи – в това число и на Запад, написа Фридрих Шмит от „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ