Миналата седмица американският в. Файненшъл Таймс“ публикува материал, в който

Миналата седмица американският в. „ Файненшъл Таймс “ разгласява материал, в който написа, като се базира на свои източници, че екипът на Доналд Тръмп е уведомил европейски публични представители, че бъдещият президент на Съединени американски щати ще изиска от страните членки на НАТО да усилят разноските си за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт.

Изданието цитира източници, съгласно които най-близките външнополитически сътрудници на определения през ноември нов президент на Съединени американски щати са споделили тези негови планове в диалози с високопоставени европейски чиновници този месец.

По време на предизборната си акция Тръмп се зарече да спре помощта за Украйна, да принуди Киев да стартира незабавни мирни договаряния и да остави съдружниците от НАТО без отбрана, в случай че не изразходват задоволително средства за защита, което провокира опасения в европейските столици.

Според един от източниците на " Файненшъл Таймс " Тръмп би се задоволил и с повишение на разноските до 3,5% и има намерение категорично да обвърже по-високите разноски за защита с предлагането на по-благоприятни условия за търговия със Съединени американски щати. „ Ясно е, че приказваме за 3% или повече на срещата на върха [на НАТО през юни в] Хага “, споделя и почитан европейски чиновник, осведомен с желанията на Тръмп.

По време на предизборната акция Тръмп неведнъж насочи обвинявания против американските съдружници, че се възползват от разноските на Съединени американски щати за защита, отбелязва английският в. „ Телеграф “. Мнозина негови политически сподвижници считат войната в Украйна за европейски проблем и приканват Съединени американски щати да се съсредоточат върху опасността от страна на Китай в Тихия океан, написа изданието.

Съюзниците от НАТО към този момент разискаха опцията за увеличение на задачата за военни разноски до 3% от Брутният вътрешен продукт на срещата на върха на водачите през юни тази година, само че доста страни са обезпокоени от сложните фискални решения, които биха били нужни за това, разяснява „ Файненшъл Таймс “. По данни на Службата за ръководство и бюджет на Белия дом през 2024 година Съединени американски щати ще изразходват за защита към 3,1% от Брутният вътрешен продукт. През последната година от първия мандат на Тръмп разноските на Пентагона доближиха 3,4% от Брутният вътрешен продукт.

Генералният секретар на алианса Марк Рюте частично застана на страната на Тръмп по този въпрос, разяснява " Политико ". „ Ще би трябвало да харчим повече... Това ще бъде доста повече от 2%. За мен този въпрос е явен “, съобщи Рюте по време на срещата на върха на Европейската политическа общественост в Будапеща предишния месец. „ Време е да преминем към военновременно мислене “, съобщи по-късно Рюте, откакто се появи информация, че до 2030 година НАТО има намерение да дефинира нова цел за разноските от 3% от Брутният вътрешен продукт.

По време на чуването си в Европейския парламент по-рано този месец бъдещият комисар на Европейски Съюз по въпросите на защитата и галактическото пространство Андрюс Кубилюс също съобщи пред депутатите, че е време НАТО съществено да увеличи разноските си за защита.

„ Трябва да обсъдим - само че това може би е задача за НАТО, можем да желаяме от [алианса] да разиска - [дали] задачата от 2% е задоволителна “, сподели Кубилюс. „ От моя позиция тя не е задоволителна “, разгласи тогава той.

„ Ако единствено харчите повече, а не харчите по-добре, ще би трябвало да стигнете най-малко до 4% “, предизвести Рюте предходната седмица. „ Можете да намалите тези 4%, като извършите две неща - първо, като се уверите, че въвеждате най-иновативните технологии като част от вашата отбранителна индустриална база и затова във вашите отбранителни организации; и второ - като купувате взаимно “, добави той.

Междувременно Кубилюс прикани страните членки " да предплатят “ част от средствата за взаимно пазаруване на оръжия и за погасяване на дълга, стихотворец посредством издаване на по този начин наречените „ отбранителни облигации “.

Идеята за взаимно изтегляне на заеми за финансиране на разноските за защита обаче към този момент среща гневна опозиция от страна на няколко страни членки, в това число Нидерландия и Германия, показва " Евронюз ".

Миналия четвъртък министър председателят на Нидерландия Дик Схоф още веднъж се опълчи на взаимното изтегляне на заеми, като съобщи, че макар че „ би трябвало да впрегнем всички сили, с цел да накараме отбранителната промишленост да създава повече “, парите би трябвало да дойдат от „ частен капитал и за предпочитане без заеми и без еврооблигации “.

В предишното европейските страни са разчитали в огромна степен на военната поддръжка на Съединени американски щати, в това число на американския нуклеарен чадър, показва „ И Ю Тудей “ (EU Today). Искането на Тръмп за увеличение на разноските за защита подхожда на по-широкообхватната му цел за понижаване на финансовото задължение за Съединени американски щати, като в същото време се подсигурява готовността на НАТО да се оправи с груповите закани.

Освен военните бюджети, тактиката на Тръмп наподобява включва стопански тласъци и напън, разяснява медията. Европейските страни, които не желаят да изпълнят по-високите цели за разноски за защита, може да се сблъскат с упования да разширят икономическите си връзки със Съединени американски щати. Това може да включва пазаруване на американски енергийни запаси - ход, който Тръмп поддържа като част от политиката си за „ енергийно владичество “.

Тази политика може да бъде от изгода за Украйна, защото ще понижи зависимостта на Европа от съветския импорт на сила, разяснява „ И Ю Тудей “. Страни като Унгария и Словакия, които не престават да внасят обилни количества съветския петрол и газ, може да бъдат изправени пред възходящ напън за прекосяване към различни снабдители. Словакия да вземем за пример ще загуби достъп до съветския газ по тръбопроводите на „ Газпром “ от 2025 година, което ще повдигне въпроси за нейната енергийна сигурност. Администрацията на Тръмп може да нарежда американския полутечен природен газ като жизнеспособна опция, подкрепяйки както американските стопански ползи, по този начин и стратегическите цели на Украйна.

Стремежът на Тръмп за по-високи европейски разноски за защита и понижаване на зависимостта от съветската сила подхожда на по-широкобхватните старания на Запада да отслаби икономическата и геополитическата позиция на Русия. Стратегията добавя военната помощ за Украйна, целяща освен да укрепи нейната защита, само че и да подкопае способността на Русия да продължава с военните си дейности.

Европейските водачи обаче са изправени пред вътрешни провокации при осъществяването на тези претенции. Увеличаването на бюджетите за защита може да докара до натоварване на обществените финанси и евентуално да се отрази на виталния стандарт в редица страни. Балансирането на тези цели с уговорките им към НАТО и Украйна ще изисква деликатни договаряния и съгласуваност сред страните членки и новата американска администрация, заключава европейската медия.

Източник Българска телеграфна агенция