Коледа – обичаите, традициите и ритуалите, които носи празничният ден
Коледа – обичаите, традициите и ритуалите, които носи празничният ден.
„ Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо… “
В сутринта на Коледа към този момент на всички места се е разнесла най-радостната новина – на Земята се е родил Божият наследник – ден, който би трябвало да бъде отпразнуван със особено внимание и редица обреди. Това е Голяма Коледа, Божич или Божик, само че и денят, в който коледният пост свършва.
В сутринта на 25 декември се върви на черква, наложително в празнично и публично облекло.
Денят стартира с празнична Рождественска литургия, в която се молим за здраве и благоденствие. Разбира се, в храма всеки се моли и за себе си – за здраве в фамилията, мир, съгласие, разцвет и по-светли дни за всички. Тържествена литургия се отслужва и от папата, който
поздравява римокатолическия свят с Рождество.
В предишното в България обаче преди визитата в църквата е било всекидневно домът да бъде посетен от коледари. Те обикалят от среднощ на Бъдни вечер до изгрев слънце, само че не и по-късно, тъй като се приема, че силата им се губи на ярко. Коледуването е обред с езически корени, който се
е изпълнявал на драго сърце от младите мъже и в по-ново време.
Основната задача на коледарите е да разпъждат злите духове, които се счита, че витаят на 25 декември и 12 дни по-късно. Затова и коледарите пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си – с цел да разгонят нечистите сили. Коледуването се прави единствено от мъже и момци, които авансово избират своя лидер, именуван още цар или станеник.
Полага се той да е най-мъдрия, нормално е женен и по-възрастен от останалите коледари, единствено че от време на време лидерът е най-артистичният или най-веселият и остроумен мъж. При обикалянето домакините подаряват коледарите с гевреци, само че не е изключено да дадат и месо, сланина, фасул, ядки, самун.
Като стане въпрос за храна – Коледа е измежду най-изобилните и богати в това отношение празници.
Краят на постите се отбелязва уместно с обилие на трапезата. Сигурно се чудите за какво пристъпваме непосредствено към ястията, а не загатваме нищо за подаръците. Да, дребни и огромни с боязън чакат да разопаковат красивите пакети под елхата, само че това е относително нова за България
традиция и може да се наблюдава от началото на XX век.
Раздаването на дарове на Коледа е надълбоко залегнало в християнските обичаи, тъй като още трите влъхви носят скъпи блага на Младенеца – злато, тамян и смирна. Оттам потегля и обичаят в църквите да се оставя храна, която на 26 декември се раздава на бедните,
с цел да почетат и те празника.
Въпреки това в нашата страна коледните традиции постоянно са се люшкали сред християнството и езичеството, а в по-бедните години, изключително преди индустриализацията, фамилиите не са имали и опция за такова разсипничество.
В някои случаи децата получавали алегорично плод или ядки, както и ръчно направени неща като чорапи, ръкавици, шапки, везани ризи. В доста случаи обаче не е имало и такива дарове и никой не го е намирал за изключително необичайно.
За да се ознаменува краят на постите, се прави богата коледна погача, в която към този момент е позволено да има и яйца, мляко, квас, масло или мехлем.
Обредният самун следва да бъде кръговиден като слънцето, декориран с кръстове и със знаци, които да подсказват четирите направления на света.
Най-добре било погачата да се пече на спокоен огън цялата нощ на 24 против 25 декември, с цел да поеме от светлината и топлината на Бъдника.
На масата на Коледа също по този начин участват блажни
сарми, кисело зеле с кайма, в Югозападна България – Капама, в Северозападна – вълчи сарми. В някои краища се подготвя тиква, пълнена с месо, или различен тип кебапи, които съчетават месо и зеленчуци.
Едно от най-значимите събития в коледния ден
е клането на особено угоеното за празничния ден прасе. Ритуалът има символичното значение на жертвоприношение към Бог, какъвто е и казусът с агнето на Гергьовден. Езическите вярвания повеляват, че пролятата животинска кръв омилостивява боговете и злите сили, а същото вярване се придвижва и след покръстването.
Коленето на прасе е и мотив да се събере
цялото семейство, като всеки е задължен да помогне с нещо в нелеката задача. Нека не забравяме, че в предишното огромна част от прасето в действителност се е запазвала, с цел да има месо, мехлем и сланина до пролетта. Именно по този начин се появяват способите за запазване на месо в качета, осоляване на месо и сланина и други.
Понякога обаче пълнената коледна пуйка измества свинското месо. В България пуйката идва още към края на Турското иго и изключително в Централна и Южна България тя измества свинското по европейски обичай. И до ден-днешен точно пълнената пуйка е звездата
на коледната софра в значително български фамилии.
Извън погачата и месото всяко семейство единствено е преценявало какво да сервира на Коледа според от опциите. Най-честите посетители на коледната маса са били киселото зеле, тиквата, житото, бобът, туршиите и сушените зеленчуци. В по-нови времена се появяват и картофите и карфиола.
За Коледа и до през днешния ден подготвяме и някаква разновидност на сладка баница – с ябълки, с тиква, със стафиди
или единствено с масло и захар сред корите.
Десерти като меденки, сладкиши с доста и скъпи съставки и разточителни сладки с шоколад и сметана преди не са се консумирали или са били считани за необичаен разкош.
За разлика от Бъдни вечер Коледа рядко продължава до след среднощ.
Обикновено децата са измори от цялото неспокойствие около празника, а домакините нямат самообладание за отмора
след суетенето към трапезата и ястията.
Поверието повелява вечерта всеки да си легне с намислено някое доста скъпо предпочитание, тъй като през нощта Господ ще го чуе и ще му го сбъдне.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ