Миналата седмица (19-25.01; първа графика) беше особено показателна за посоката

Миналата седмица (19-25.01; първа графика) беше изключително показателна за посоката на развиване на българската енергетика. Данните са ясни, само че резултатите от развиването през последните години са най-видими при сравнението им с втората седмица на януари, 2017 година

Важно е да се означи, че миналата седмица представляваше естествена зимна конюнктура - междинните температури в страната варираха от -6.1 (понеделник) до +3.3 градуса (неделя), което не е нещо изключително. Въпреки това вътрешното ползване доближи 1,006 GWh за седмицата, като във вторник отчетохме рекорден товар от 7,791 MW. Забележителното е, че това се случи по обяд, за което нямам разумно пояснение.

Седмицата 9-15.01.2017 година (втора графика) е безспорен рекордьор по мраз в най-новата ни история. Средните температури в страната се задържаха под -11 градуса в продължение на няколко дни. Общото ползване доближи 1,076 GWh, като оптималният товар от 7,690 MW бе доближат във вторник в 17:00 вечерта.

От горните обстоятелства можем да стигнем до извода, че зимният пик на потреблението пораства. Това се случва макар, че популацията понижава, а индустриалното ползване стагнира. Явно през миналите 9 години имаме сериозна електрификация на отоплението - евентуално огромен брой нови климатици и термопомпи. Наличието на важен брой електрически автомобили също към този момент оказва въздействие. От една страна, това е хубаво. От друга страна обаче, един по-сериозен мраз доста елементарно би вдигнал потреблението над 8,000 MW. 

Лошите вести са свързани с производството.

През януари, 2017 година язовирите бяха съвсем празни, слънчевите панели бяха малко, а акумулатори въобще нямаше. Въпреки това електроенергетиката ни съумя да покрие рекордното ползване - черната линия на графиката чудесно се покрива с линията на производството - като през съответната седмица създаде 1,096 GWh и чистият резултат беше +20 GWh в интерес на износа.

Как стана това? 

Ами просто е. Всички налични въглищни Топлоелектрическа централа работиха на цялостна мощ като осигуриха 533 GWh или съвсем 50% от електричеството.

През предходната седмица имахме цялостни язовири, големи нови мощности слънчеви панели и акумулатори. Въглищните Топлоелектрическа централа също работиха покрай оптималния си потенциал (дори и двата останали блока на Топлоелектрическа централа КонтурГлобал Марица изток 3), само че защото към този момент са по-малко дадоха 353 GWh или съвсем 40% от тока. Въпреки това системата съумя да обезпечи общо единствено 908 GWh или към 90% от потребностите. Нещо повече, в интервалите на в действителност огромен товар (числата са на първата графика) чистият ни импорт възлизаше на над 2,000 MW, т.е. над+25% от товара се покриваше от импорт.

Защо през 2017 година покрихме потребностите си в същински сибирски мраз, а през 2026 година сме безпределно надалеч от енергийна самостоятелност даже и в общоприета зимна седмица?

Ами, тъй като тогава имахме изцяло работещи АЕЦ Козлодуй и ПАВЕЦ Чаира и най-важното - задоволително въглищни мощности, които бяха в положение да вдигнат производството и да спасят ситуацията. Само подсещам, че тогава всички прилежащи страни бяха в рецесия и никой не можеше да изнася, с цел да помогне на съседа.

Интересна е и пазарната позиция. Средната цена на тока на пазара " Ден напред " у нас през сибирската втора седмица на 2017 година е била 66.67 евро/MWh - измежду най-ниските в Европейски Съюз. През предходната седмица съответната междинна цена беше 182 евро/MWh - най-високата в Европейски Съюз. Огромната разлика се дължи на цените на въглеродните квоти, които са скочили от към 5 до 90 евро/MWh и натоварват извънредно доста себестойността на производството на лигнитните Топлоелектрическа централа. В резултат последните са обречени да работят единствено, когато цените стабилно надвишават 150 евро/MWh.

След всички тези цифри и съпоставения би трябвало сами да можете да си отговорите на въпроса в заглавието. Аз няма да налагам съответен отговор.