Събудил се Коцето пиян, а наоколо пропаст…
Миналата Нова година вечно ще остане в паметта ми! И всичко това с помощта на моя другар Коцето – непретенциозен юноша, който в действителност загази…
В общи линии, в жилището ми се събра огромна компания от другари, с цел да честваме и да се повеселим. Ясно е, че всички се напихме много и продължихме да пием, до момента в който и най-издръжливите не се предадоха и не започнаха да забиват нос в чиниите.
Решихме групово, че към този момент е време всички да спим, прибрахме масата и се отправихме по стаите. А за Коцето не остана място на леглата, тъй като той бе първият, задремал на масата.
Тук в главата ми узря подлият проект и аз сложих Коцето непосредствено върху масата. Че какво? И без това бе задремал първи, дано се помъчи, а и всички хоризонтални повърхности, пригодени за спане, към този момент бяха заети. Оставих го да легне върху масата, похихиках се тихичко над него и самият аз отидох да дремя.
Изминаха няколко часа… Изведнъж в квартирата се разнесе зов! Някой крещеше с такова обезсърчение, че косата ми се изправи. Естествено, всички се разсъниха и отидоха да търсят кой е този викач, с цел да го санкционират за това грубо пробуждане измежду нощ.
В хола ни чакаше в действителност необикновено представление: тъкмо в центъра на масата, прегърнал коленете си и треперейки, в цялостна мрачевина седеше Коцето!
Когато светнах лампата, видях в очите му същински смут. Оказало се, че през нощта на Коцето му станало студено (да, сложих го да легне на масата, а за одеяло забравих) и се събудил, с цел да се завие с нещо.
След пробуждането си с помощта на мисловната си активност Коцето схванал, че лежи в цялостен мрак върху нещо ледено и твърдо (даже не си и помислил, че грижовните му другари са го захвърлили върху масата!).
Константин поровил с ръце в близост в търсене на по-удобно място за сън и… почувствал ПРОПАСТ!
Убеждавайки се, че пропастта го обкръжава от всички страни и ръцете му не стигат до дъното при все цялото му предпочитание, на този планински планинар му пристигнала на разум мисълта да ревизира каква е дълбочината.
Той взел някаква вилица (признавам си, че не разчистих масата доста добре) и я хвърлил долу. А вилицата се захванала за ръба на покривката… Звукът от рухването на вилицата Коцето чул едвам след десетина секунди…
Точно тогава Коцето издал този отблъскващ зов, чиято гръмкост и дълготрайност вероятно биха нечий рекорд…
