Игуменът на Обрадовския манастир „Св. вмчк Мина“ протойерей Борис Петров пред „Труд“: Ще излезем от злото, ако се държим в доброто
Миналата неделя дворът на манастира „ Св. вмчк Мина ” в кв. Бенковски, София, бе цялостен с хиляди хора, пристигнали в деня на храмовия празник да се помолят пред фамозната чудотворна икона на светеца. Опашката отвън Светата обител се виеше съвсем километър. За обичания светец и чудесата, които се случват там, за изгубените полезности, накъде върви света – за всичко това беседваме с игумена на манастира протойерей Борис Петров.
– Отец Борис, на празника на св. Мина предходната неделя в манастира пристигнаха хиляди хора с желанието да се поклонят пред иконата на светеца. Как приемате това, единствено за помощ ли идват тук, отче?
– Свети Мина е помагал и ще оказва помощ на доста хора. Голямата част от тези хора идват освен с цел да измолят помощ от светеца, само че и да му благодарят. За нас това голямо голям брой не е изненада, тъй като не се случва за първи път. А всеки се моли съгласно потребностите си и насочва своята тъжба към св. Мина и към Бога. Някои имат телесни премеждия, други се молят за излекуване на душата, идват бездетни фамилии, с цел да се снабдят с рожба, младежи, които не могат да срещнат подобаващия сътрудник в живота, всеки съгласно своите потребности.
– Случват ли се през днешния ден чудеса?
– Чудеса в църквата постоянно се случват по милостта на Бога и съгласно молитвите на индивидите. Ако човек не насочва молитва пред Бога и към неговите угодници като покровители пред него, няма по какъв начин да получи. Чудото го прави не самата икона като икона, прави го Господ по молитвеното покровителство на свети Великомъченик Мина, който е изобразен на нея.
– Каква е историята на тази икона?
– Иконата е нарисувана от съветския художник Михаил Малецки, откакто няколко пъти светията му се явява насън, моли да нарисува иконата, след което да я донесе в Обрадовския манастир. Художникът се е открил в София и е част от белогвардейските емигранти, които идват тук след Октомврийската гражданска война. А донасянето на иконата в манастира съответствува с празника на Св. Мина, който е на 11 ноември. В момента, в който иконата идва в манастира, тя демонстрира своята чудодейна мощ – детенце, потърпевшо при случай, прогледнало.
– А по кое време и по какъв начин става донасянето на иконата?
– Самият художник е свидетеслствал пред други хора, че му се е наложило да донесе на тил иконата, тъй като тогава пътят не е бил леснодостъпен като в този момент, а дотук се е стигало по черни пътища. Било е есен, кално от дъждовете, а местността е и блатиста. Малевски бил първо с каруца, само че тя затънала и той я взема на тил, с цел да я донесе дотук. По неговите думи като че ли невидима мощ му е пособия, с цел да я носи, даже не усещал върху себе си. Това става през 1950 година. През 1927 година са открити остатъци от античния манастир, който е съществувал още през римската ера. Същата година е пострен дървения параклис, до него дървена камбанария и аязмото на светите безсребърници чудотворците Козма и Дамян. По-късно през 40-те години дървеният параклис е опустошен и е издигната църквата в днешния й тип. Осветена е през 1946 година и на храмовия празник – 11 ноември, тъкмо 4 години по-късно, иконата идва в манастира. Оттогава тя демонстрира подарък на чудотворство и оказва помощ на тези, които с религия, молитва и очакване към Божието състрадание, пристъпват към св. Мина.
– Вие самият били ли сте очевидец на някое от чудесата?
– Често пъти се случва доста тежко заболели хора да се оправят, самите лекари споделят: „ Каквото можахме, направихме, останалото е в ръцете на Бога “. И лекари изпращат заболели да дойдат да се помолят в манастира. Наистина хора се изцеряват изцяло. Когато преди 11 години пристигнах в манастира, едно момче беше тежко потърпевшо в катактрофа. Лекарите не даваха никаква вяра на родителите му. Хората идваха десетина дни всеки ден да се молят и … чудото стана. Момчето излезе от кома и даже се възвърне изцяло. Св. Мина оказва помощ на доста бездетни, които по-късно в символ на признателност, идват да кръщават рожбите си тук.
– Храмовият празник тази година съответства със 100-годишнината от края на Първата международна война. В цяла Европа камбаните биеха за мир.
– Камбаните биеха тържествено не в памет на починалите, а като наслада от края на войната. Всяка война сама по себе си е покруса и от нея има страдащи индивиди, а Бог не желае това да се случва. Войните стартират поради нас, като хора, поради персоналните прищевки на обособени персони. Бог по своето състрадание пък обгрижва тези индивиди да не се почувстват изоставени от Него. Това се случва по застъпничеството и на светиите. Св. Великомъченик Мина в земния си живот е бил боец, само че се е отказал от воинската си чест и се е отдръпнал като аскет в пустинята. А това, че краят на войната съответствува с датата на неговата памет, може да се пояснява като благосклонност и покровителство от него, с цел да се постави и завършек на войната. Това са неща, труднодостъпни за човешкия разсъдък. Бог позволява да се случват и злините, обаче в негова власт е и те да се прекратят.
– Сега в Европа се чуват гласове, че християнството е застрашено. Християните усещат ли се задоволително уютно в дома си, в Европа?
– Това зависи от самите християни. Ако има оттегляне и отдалечаване от Бога, то това се дължи на тях самите. Който твърдо има вяра в Бога, който се държи за християнския морал и полезности, няма да има какво да го кара да се чуства заплашен. Защото когато сме с Бога, тогава няма кой да бъде против нас.
– Не мислите ли, че атеистичния дух, който властваше тук няколко десетилетия, към момента е в нас? Сегашната глобализация и мултикултурализмът не отдръпват ли хората от Христос?
– Ние не го виждаме. В манастира потокът от вярващи хора е непрекъснат. Ако в живота на индивидите се случва да имат премеждия и неволи, това се дължи на отстъплнието от Бога и на неприлагането в живота на християнските полезности и морал. Но това е доста персонално за всеки човек. Ако човек се въздейства от всичко това, което средствата за всеобща информация му сервират, това приказва, че не е твърда вярата му. В днешно време неведнъж се случва да се приказва против Църквата и против вярата. И в случай че някой е със слаба религия, ще се поддаде и ще повярва на хулите. Но ние, които твърдо имаме вяра, не бихме се поддали на съблазни.
– Отче Борисе, а Църквата не живее ли в друго време, тъй като в този световен свят, хората мислят доста повече за бизнес и пари, до момента в който за полезности към този момент мъчно се приказва на всеослушание?
– Явно, по този начин желаят хората. Вярата е доста персонално преживяване. Не е несъвместимо човек и да работи, и да има преуспяващ бизнес, а в същото време да бъде и набожен. Едното не е противоположно на другото. И Евангелието свидетелства за това.
– Казвате го вие като Божи човек, ето БПЦ от много време поставя старания и предлага в българското учебно заведение да се учи и вероучение, само че не става. Защо?
– Като незадължителен предмет и през днешния ден има опция да се преподава вероучение, само че това е въпрос на предпочитание и на воля от страна на шефовете на учебните заведения и от страна на родителите. Църквата от доста време желае вероучението да влезе като постоянен предмет, само че мъчно ще се случи.
– Директорите в последните години обаче избират да поканят в учебните заведения си всякакви НПО-та с нови съвременни полезности, в сравнение с да предложат на учениците си вероучение.
– Това са плодовете на това време, което отмина. Трябва да минат още много години. Да, в този момент има нови генерации, само че едните са приемници на другите. Както са се учили предходните, по този начин и днешите. Ако се вкара вероучение, това би дало добър плод в обществото. Защото в случай че днешното обучение дава единствено познания на децата, то вероучението би ги и възпитавало по какъв начин да станат по-добри персони.
– БПЦ постоянно се е употребила с огромно доверие, напоследък разсъни и доста благосклонности поради отношението й към Истанбулската спогодба, която провокира доста диспути.
– Църквата отстоява полезностите на Евангелието Христово, провядва го. То е в прорез с тези полезности, налагани от Истанбулската спогодба. Църквата по свободен метод изрази своята безапелационна позиция, което освен е нейно право, само че и неин дълг. Слава Богу, че Конституционният съд отхвърли този документ като опровержителен на Конституцията ни.
– Но ръководещите нямат интерес да отдръпват подписа на България от конвенцията. Предстои ли нова битка?
– Да се надяваме, че – не. Спасителят споделя на св. Апостол Петър, че върху него ще съгради църквата си и портите адови над църквата няма да надделеят. Каквото и да се случва, каквито и разстройства да има, Църквата ще я има, до момента в който съществува и света. Тя постоянно ще отстоява своето обучение, ще се стреми да бъде водителка в пътя към истината за индивидите, ще бъде дирек и крепило на истината. Това, че има друго мислещи и в прорез с християнския морал и полезности, е тяхно право. Но не могат да го постановат на останалите индивиди. Здравият разсъдък не го възприема.
– Още св. Йоан Златоуст е написал в евангелието си: „ Целият свят лежи в зло “. Как можем да излезем от злото?
– И св. Апостол Павел споделя, че светът лежи в зло. Това не е било единствено тогава, не и единствено през днешния ден, постоянно е било по този начин. Под една или друга форма злото постоянно е съществувало и се е стремяло да вреди на индивидите. Да се излезе от злото, значи човек да се държи о положителното. Св. Апостол Павел ни учи като споделя: „ О положителното се дръжте “, т.е. в положителното. А положителното е самичък Господ Исуус Христос. Съвършеното положително. Ако възприемаме християнските полезности, в случай че имаме в живота си като стожер самичък Христос и се придържаме към Неговото обучение, в случай че се стремим да живеем по християнски, то безспорно злото би оставало по-далеч от нас.
– Един популярен българин – писателят Васил Друмев и великотърновски митрополит Климент, ни е оставил завет: „ Има православие – има България, няма православие – няма България “. Сигурно някои ще се надсмеят над сходна мисъл, само че по какъв начин в този момент звучи казаното от Климент?
– Тази мисъл ще е настояща постоянно, тя е велика истина, по този начин ще бъде и отсега нататък. Ако не беше православната черква, България нямаше да я има. Ако я няма вярата, страната ни нямаше да съществува. По време на робството българинът е запазил самосъзнанието си точно поради вярата. Казвайки, че е българин, значи е бил православен.
– Какво мислите за опитите за пренаписване на историята, или за скриване на някои исторически истини?
– Истината не може да бъде скрита. Тя постоянно остава очевидна пред индивидите, каквито и желания да има.
– Тя няма да бъде скрита за тези, които желаят да я знаят. Но невежите се усилват, както и тези, които им е все тая дали я знаят. Появяват се и някои нови евродирективи, които от време на време смущават…
– Това към този момент е въпрос на по-усилено проповядване от страна на църквата. Това, че сме европейци, не ни кара да се откажем наложително от православието. Прославието е съизмеримо с европейските полезности, тъй като Европа е това, с помощта на християнството. Там където е проповядвано Евангелието, където са проповявядвани християнските полезности, където са възпитавани индивидите на християнски морал, се вижда, че има разцвет. Изкушения постоянно е имало – и преди нас, и в този момент, и след това. Зависи от нас самите. Ако ни харесва да се държим о злото, това е наш персонален избор.
– Наскоро пристигна вест от Брюксел, че Коледните пазари там тази година щели да се назовават зимни. Чуха се гласове, че Европа по този метод може би се срами от християнския си корен?
– А за какво си мислят, че хората от другите религии може да се обиден? Та Коледният базар е коледен, тъй като е обвързван с Рождество Христово. А Рождеството няма кой да го отхвърли, тъй като то е част от нашата религия. Политиката не ме интересува, само че светът върви към своя край с всеки минал ден.
– Така ли мислите, не звучи ли плашещо?
– Не, не тревожа никого, това е част от нашата религия. И не го споделям аз, по този начин или другояче ще се случи. Ние, като християни, чакаме славното Второ Христово пришествие. Всеки един ден, който отминава, ни приближава към него. Деня и часа никой не знае, с изключение на един – Отецът небесен. Това е част от нашата религия. Винаги е имало разтърсвания в света, постоянно е имало катаклизми – и естествени, и провокирани от индивидите, войни – жестоки и кървави.
– Но злото не е ли победило?
– Не е. И ние като християни не би трябвало да мислим в отрицателна посока. А да живеем с вярата, че Бог за всеки един от нас промисля по най-хубавия метод, към всеки един от нас Бог демонстрира своята бащинска грижа. Божият промисъл е подобен – всички индивиди да вървят по пътя на Спасението. И от нашата свободна воля зависи дали желаеме да вървим по него.
Нашият посетител
Отец Борис Петров е роден през 1979 година в София. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Свещеник е от 2007 година и от този момент е в Обрадовския манастир край София „ Св. вмчк Мина ”. Сега е и.д. свещеник на Светата обител.
– Отец Борис, на празника на св. Мина предходната неделя в манастира пристигнаха хиляди хора с желанието да се поклонят пред иконата на светеца. Как приемате това, единствено за помощ ли идват тук, отче?
– Свети Мина е помагал и ще оказва помощ на доста хора. Голямата част от тези хора идват освен с цел да измолят помощ от светеца, само че и да му благодарят. За нас това голямо голям брой не е изненада, тъй като не се случва за първи път. А всеки се моли съгласно потребностите си и насочва своята тъжба към св. Мина и към Бога. Някои имат телесни премеждия, други се молят за излекуване на душата, идват бездетни фамилии, с цел да се снабдят с рожба, младежи, които не могат да срещнат подобаващия сътрудник в живота, всеки съгласно своите потребности.
– Случват ли се през днешния ден чудеса?
– Чудеса в църквата постоянно се случват по милостта на Бога и съгласно молитвите на индивидите. Ако човек не насочва молитва пред Бога и към неговите угодници като покровители пред него, няма по какъв начин да получи. Чудото го прави не самата икона като икона, прави го Господ по молитвеното покровителство на свети Великомъченик Мина, който е изобразен на нея.
– Каква е историята на тази икона?
– Иконата е нарисувана от съветския художник Михаил Малецки, откакто няколко пъти светията му се явява насън, моли да нарисува иконата, след което да я донесе в Обрадовския манастир. Художникът се е открил в София и е част от белогвардейските емигранти, които идват тук след Октомврийската гражданска война. А донасянето на иконата в манастира съответствува с празника на Св. Мина, който е на 11 ноември. В момента, в който иконата идва в манастира, тя демонстрира своята чудодейна мощ – детенце, потърпевшо при случай, прогледнало.
– А по кое време и по какъв начин става донасянето на иконата?
– Самият художник е свидетеслствал пред други хора, че му се е наложило да донесе на тил иконата, тъй като тогава пътят не е бил леснодостъпен като в този момент, а дотук се е стигало по черни пътища. Било е есен, кално от дъждовете, а местността е и блатиста. Малевски бил първо с каруца, само че тя затънала и той я взема на тил, с цел да я донесе дотук. По неговите думи като че ли невидима мощ му е пособия, с цел да я носи, даже не усещал върху себе си. Това става през 1950 година. През 1927 година са открити остатъци от античния манастир, който е съществувал още през римската ера. Същата година е пострен дървения параклис, до него дървена камбанария и аязмото на светите безсребърници чудотворците Козма и Дамян. По-късно през 40-те години дървеният параклис е опустошен и е издигната църквата в днешния й тип. Осветена е през 1946 година и на храмовия празник – 11 ноември, тъкмо 4 години по-късно, иконата идва в манастира. Оттогава тя демонстрира подарък на чудотворство и оказва помощ на тези, които с религия, молитва и очакване към Божието състрадание, пристъпват към св. Мина.
– Вие самият били ли сте очевидец на някое от чудесата?
– Често пъти се случва доста тежко заболели хора да се оправят, самите лекари споделят: „ Каквото можахме, направихме, останалото е в ръцете на Бога “. И лекари изпращат заболели да дойдат да се помолят в манастира. Наистина хора се изцеряват изцяло. Когато преди 11 години пристигнах в манастира, едно момче беше тежко потърпевшо в катактрофа. Лекарите не даваха никаква вяра на родителите му. Хората идваха десетина дни всеки ден да се молят и … чудото стана. Момчето излезе от кома и даже се възвърне изцяло. Св. Мина оказва помощ на доста бездетни, които по-късно в символ на признателност, идват да кръщават рожбите си тук.
– Храмовият празник тази година съответства със 100-годишнината от края на Първата международна война. В цяла Европа камбаните биеха за мир.
– Камбаните биеха тържествено не в памет на починалите, а като наслада от края на войната. Всяка война сама по себе си е покруса и от нея има страдащи индивиди, а Бог не желае това да се случва. Войните стартират поради нас, като хора, поради персоналните прищевки на обособени персони. Бог по своето състрадание пък обгрижва тези индивиди да не се почувстват изоставени от Него. Това се случва по застъпничеството и на светиите. Св. Великомъченик Мина в земния си живот е бил боец, само че се е отказал от воинската си чест и се е отдръпнал като аскет в пустинята. А това, че краят на войната съответствува с датата на неговата памет, може да се пояснява като благосклонност и покровителство от него, с цел да се постави и завършек на войната. Това са неща, труднодостъпни за човешкия разсъдък. Бог позволява да се случват и злините, обаче в негова власт е и те да се прекратят.
– Сега в Европа се чуват гласове, че християнството е застрашено. Християните усещат ли се задоволително уютно в дома си, в Европа?
– Това зависи от самите християни. Ако има оттегляне и отдалечаване от Бога, то това се дължи на тях самите. Който твърдо има вяра в Бога, който се държи за християнския морал и полезности, няма да има какво да го кара да се чуства заплашен. Защото когато сме с Бога, тогава няма кой да бъде против нас.
– Не мислите ли, че атеистичния дух, който властваше тук няколко десетилетия, към момента е в нас? Сегашната глобализация и мултикултурализмът не отдръпват ли хората от Христос?
– Ние не го виждаме. В манастира потокът от вярващи хора е непрекъснат. Ако в живота на индивидите се случва да имат премеждия и неволи, това се дължи на отстъплнието от Бога и на неприлагането в живота на християнските полезности и морал. Но това е доста персонално за всеки човек. Ако човек се въздейства от всичко това, което средствата за всеобща информация му сервират, това приказва, че не е твърда вярата му. В днешно време неведнъж се случва да се приказва против Църквата и против вярата. И в случай че някой е със слаба религия, ще се поддаде и ще повярва на хулите. Но ние, които твърдо имаме вяра, не бихме се поддали на съблазни.
– Отче Борисе, а Църквата не живее ли в друго време, тъй като в този световен свят, хората мислят доста повече за бизнес и пари, до момента в който за полезности към този момент мъчно се приказва на всеослушание?
– Явно, по този начин желаят хората. Вярата е доста персонално преживяване. Не е несъвместимо човек и да работи, и да има преуспяващ бизнес, а в същото време да бъде и набожен. Едното не е противоположно на другото. И Евангелието свидетелства за това.
– Казвате го вие като Божи човек, ето БПЦ от много време поставя старания и предлага в българското учебно заведение да се учи и вероучение, само че не става. Защо?
– Като незадължителен предмет и през днешния ден има опция да се преподава вероучение, само че това е въпрос на предпочитание и на воля от страна на шефовете на учебните заведения и от страна на родителите. Църквата от доста време желае вероучението да влезе като постоянен предмет, само че мъчно ще се случи.
– Директорите в последните години обаче избират да поканят в учебните заведения си всякакви НПО-та с нови съвременни полезности, в сравнение с да предложат на учениците си вероучение.
– Това са плодовете на това време, което отмина. Трябва да минат още много години. Да, в този момент има нови генерации, само че едните са приемници на другите. Както са се учили предходните, по този начин и днешите. Ако се вкара вероучение, това би дало добър плод в обществото. Защото в случай че днешното обучение дава единствено познания на децата, то вероучението би ги и възпитавало по какъв начин да станат по-добри персони.
– БПЦ постоянно се е употребила с огромно доверие, напоследък разсъни и доста благосклонности поради отношението й към Истанбулската спогодба, която провокира доста диспути.
– Църквата отстоява полезностите на Евангелието Христово, провядва го. То е в прорез с тези полезности, налагани от Истанбулската спогодба. Църквата по свободен метод изрази своята безапелационна позиция, което освен е нейно право, само че и неин дълг. Слава Богу, че Конституционният съд отхвърли този документ като опровержителен на Конституцията ни.
– Но ръководещите нямат интерес да отдръпват подписа на България от конвенцията. Предстои ли нова битка?
– Да се надяваме, че – не. Спасителят споделя на св. Апостол Петър, че върху него ще съгради църквата си и портите адови над църквата няма да надделеят. Каквото и да се случва, каквито и разстройства да има, Църквата ще я има, до момента в който съществува и света. Тя постоянно ще отстоява своето обучение, ще се стреми да бъде водителка в пътя към истината за индивидите, ще бъде дирек и крепило на истината. Това, че има друго мислещи и в прорез с християнския морал и полезности, е тяхно право. Но не могат да го постановат на останалите индивиди. Здравият разсъдък не го възприема.
– Още св. Йоан Златоуст е написал в евангелието си: „ Целият свят лежи в зло “. Как можем да излезем от злото?
– И св. Апостол Павел споделя, че светът лежи в зло. Това не е било единствено тогава, не и единствено през днешния ден, постоянно е било по този начин. Под една или друга форма злото постоянно е съществувало и се е стремяло да вреди на индивидите. Да се излезе от злото, значи човек да се държи о положителното. Св. Апостол Павел ни учи като споделя: „ О положителното се дръжте “, т.е. в положителното. А положителното е самичък Господ Исуус Христос. Съвършеното положително. Ако възприемаме християнските полезности, в случай че имаме в живота си като стожер самичък Христос и се придържаме към Неговото обучение, в случай че се стремим да живеем по християнски, то безспорно злото би оставало по-далеч от нас.
– Един популярен българин – писателят Васил Друмев и великотърновски митрополит Климент, ни е оставил завет: „ Има православие – има България, няма православие – няма България “. Сигурно някои ще се надсмеят над сходна мисъл, само че по какъв начин в този момент звучи казаното от Климент?
– Тази мисъл ще е настояща постоянно, тя е велика истина, по този начин ще бъде и отсега нататък. Ако не беше православната черква, България нямаше да я има. Ако я няма вярата, страната ни нямаше да съществува. По време на робството българинът е запазил самосъзнанието си точно поради вярата. Казвайки, че е българин, значи е бил православен.
– Какво мислите за опитите за пренаписване на историята, или за скриване на някои исторически истини?
– Истината не може да бъде скрита. Тя постоянно остава очевидна пред индивидите, каквито и желания да има.
– Тя няма да бъде скрита за тези, които желаят да я знаят. Но невежите се усилват, както и тези, които им е все тая дали я знаят. Появяват се и някои нови евродирективи, които от време на време смущават…
– Това към този момент е въпрос на по-усилено проповядване от страна на църквата. Това, че сме европейци, не ни кара да се откажем наложително от православието. Прославието е съизмеримо с европейските полезности, тъй като Европа е това, с помощта на християнството. Там където е проповядвано Евангелието, където са проповявядвани християнските полезности, където са възпитавани индивидите на християнски морал, се вижда, че има разцвет. Изкушения постоянно е имало – и преди нас, и в този момент, и след това. Зависи от нас самите. Ако ни харесва да се държим о злото, това е наш персонален избор.
– Наскоро пристигна вест от Брюксел, че Коледните пазари там тази година щели да се назовават зимни. Чуха се гласове, че Европа по този метод може би се срами от християнския си корен?
– А за какво си мислят, че хората от другите религии може да се обиден? Та Коледният базар е коледен, тъй като е обвързван с Рождество Христово. А Рождеството няма кой да го отхвърли, тъй като то е част от нашата религия. Политиката не ме интересува, само че светът върви към своя край с всеки минал ден.
– Така ли мислите, не звучи ли плашещо?
– Не, не тревожа никого, това е част от нашата религия. И не го споделям аз, по този начин или другояче ще се случи. Ние, като християни, чакаме славното Второ Христово пришествие. Всеки един ден, който отминава, ни приближава към него. Деня и часа никой не знае, с изключение на един – Отецът небесен. Това е част от нашата религия. Винаги е имало разтърсвания в света, постоянно е имало катаклизми – и естествени, и провокирани от индивидите, войни – жестоки и кървави.
– Но злото не е ли победило?
– Не е. И ние като християни не би трябвало да мислим в отрицателна посока. А да живеем с вярата, че Бог за всеки един от нас промисля по най-хубавия метод, към всеки един от нас Бог демонстрира своята бащинска грижа. Божият промисъл е подобен – всички индивиди да вървят по пътя на Спасението. И от нашата свободна воля зависи дали желаеме да вървим по него.
Нашият посетител
Отец Борис Петров е роден през 1979 година в София. Завършил е Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Свещеник е от 2007 година и от този момент е в Обрадовския манастир край София „ Св. вмчк Мина ”. Сега е и.д. свещеник на Светата обител.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ