Проф. Михаил Константинов: Машинното гласуване е крах за българската изборна система
Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 гласоподаватели по лист, се гласуваше единствено с машини. Поради това гласоподавателите стабилно понижиха с по 600 хиляди спрямо изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна интензивност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е фрапантна щета. Това разяснява в изявление за вестник проф. Михаил Константинов.
„ Някой настояват, че машинното гласоподаване също по този начин намалявало купения избор. Това е нелепост. Намалява го, единствено в случай че откаже от избор някой необразован платен гласоподавател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези гласоподаватели обаче ги опасява господин Рашков, та не е нужно да ги опасяваме и с машините. “, изясни той.
„ Съмнения за манипулиране на машинния избор има на всички места, където той се ползва. На някои изложби, където се показва гласоподаване с машини, особено вървят млади хакерчета, с цел да се забавляват. За сред 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям подбив! Не на вятъра във високотехнологичните и с демократични обичаи страни не се гласоподава по този метод. “, безапелационен е той.
„ По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласоподаване наближат 10%, аз персонално стартирам да изпитвам леко разстройване. Че дори и приблизително. Ако хората не имат вяра в изборните резултати, по-добре да не вършим избори. Именно това се случва при машинното гласоподаване. Дори в случай че за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са оповестени, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния избор е ниско. Когато могат да избират по какъв начин да гласоподават в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април предходната година, българските гласоподаватели в съответствие съвсем 3 към 1 избираха хартията. “, добави проф. Константинов.
Той напомня и, че след случаи на подозрения за операции Холандия и Германия отстраняват машинния избор.
„ Дори да забравим обоснованите подозрения за операции с машинния избор, гласуването единствено с машини докара до жестоко проявление на конституционното право на глас на българските жители. Има и още нещо, доста значимо и доста неприятно. Централната изборна комисия още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините както за изборите на 11 юли, по този начин и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите сътрудници от ЦИК, считат ли да изпълнят наредбите на Изборния кодекс и личните си решения? “, попита математикът.
„ При машинното гласоподаване недействителни гласове няма, само че има доста не случили се гласове - тези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции заради боязън основно от машините и частично от господин Рашков. Чуват се отзиви, че това били основно цигански гласове, или гласове за Българска социалистическа партия, и нищо ужасно, затова, нямало. Докато към момента сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, сходни отзиви звучат дискриминационно, даже когато са изказани от умни и красиви анализатори. “, добавя още проф. Константинов.
Математикът счита, че към този момент е време за проверка на изборния кодекс и даже се учудва за какво депутатите се бавят с това.
„ Някой настояват, че машинното гласоподаване също по този начин намалявало купения избор. Това е нелепост. Намалява го, единствено в случай че откаже от избор някой необразован платен гласоподавател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези гласоподаватели обаче ги опасява господин Рашков, та не е нужно да ги опасяваме и с машините. “, изясни той.
„ Съмнения за манипулиране на машинния избор има на всички места, където той се ползва. На някои изложби, където се показва гласоподаване с машини, особено вървят млади хакерчета, с цел да се забавляват. За сред 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям подбив! Не на вятъра във високотехнологичните и с демократични обичаи страни не се гласоподава по този метод. “, безапелационен е той.
„ По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласоподаване наближат 10%, аз персонално стартирам да изпитвам леко разстройване. Че дори и приблизително. Ако хората не имат вяра в изборните резултати, по-добре да не вършим избори. Именно това се случва при машинното гласоподаване. Дори в случай че за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са оповестени, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния избор е ниско. Когато могат да избират по какъв начин да гласоподават в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април предходната година, българските гласоподаватели в съответствие съвсем 3 към 1 избираха хартията. “, добави проф. Константинов.
Той напомня и, че след случаи на подозрения за операции Холандия и Германия отстраняват машинния избор.
„ Дори да забравим обоснованите подозрения за операции с машинния избор, гласуването единствено с машини докара до жестоко проявление на конституционното право на глас на българските жители. Има и още нещо, доста значимо и доста неприятно. Централната изборна комисия още не е разгласила данните от инспекцията на разписките от машините както за изборите на 11 юли, по този начин и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите сътрудници от ЦИК, считат ли да изпълнят наредбите на Изборния кодекс и личните си решения? “, попита математикът.
„ При машинното гласоподаване недействителни гласове няма, само че има доста не случили се гласове - тези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции заради боязън основно от машините и частично от господин Рашков. Чуват се отзиви, че това били основно цигански гласове, или гласове за Българска социалистическа партия, и нищо ужасно, затова, нямало. Докато към момента сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, сходни отзиви звучат дискриминационно, даже когато са изказани от умни и красиви анализатори. “, добавя още проф. Константинов.
Математикът счита, че към този момент е време за проверка на изборния кодекс и даже се учудва за какво депутатите се бавят с това.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ