Изненадваща находка в пещерата Бачо Киро пренаписва историята на миграциите от Африка
Миналата година генетичен разбор на костни фрагменти, представляващи най-ранното известно човешко наличие в Европа, повдигна няколко въпроса, свързани със стъпките, които актуалните хора са подхванали, с цел да завладеят всяко едно кътче от актуалния свят.
На който и да са принадлежали тези остатъци, тяхната фамилна история е била надалеч по-свързана с източноазиатското население от нова време, в сравнение с с днешните европейци. Това от своя страна пък допуска, че миграцията на нашите типове е много по-заплетена, в сравнение с предполагахме.
Сега откриватели от Университета в Болоня и Падуанския университет оферират допустимо най-простото (поне съгласно тях) пояснение на тези странности в фамилното дърво. То стъпва върху основата на информацията, с която разполагаме от генетичните им взаимоотношения, както и за фините промени в античните технологии по света.
Ако проследим своите стъпки от днешни дни до Каменната ера и оттатък нея, ние неизбежно ще се натъкнем на миг, в който представители на Homo sapiens са създали са напуснали рамките на Африка и са стъпили на земята, която през днешния ден назоваваме Евразия.
Много преди този момент по-далечни братовчеди на Homo sapiens също са странствали надлъж и нашир, само че след това са измрели.
Сега обаче обстановката ще бъде по-различна – този път миграцията ще се окаже сполучлива и лека-полека ще посее семето на културна гражданска война, която ще промени нашата планета за няколко къси хилядолетия.
Ако през днешния ден крайният резултат от това монументално странствуване е към този момент явен, то единственият метод да научим повече за пътищата, по които са се движели, е чрез оживелите от оня интервал артефакти, както и посредством данни за генетично смесване.
Човешките остатъци и каменните сечива, отсяти от утайката в родната пещера Бачо Киро, са тъкмо такова доказателство – фантазията на всеки археолог. За първи път са открити през 2015 година Впоследствие са датирани на към 45 000 година Това ги прави прави най-старите кости на хоминини от горния палеолит, откривани в миналото в Европа.
След като отчетем археологическите записи, можем да заключим, че са произлезли от по-голяма общественост в 15 000-годишна пауза в преселенията на изток. Ако не разполагахме с спомагателни данни, евентуално можехме да предположим, че тези хора съставляват някаква самобитна взаимозависимост сред бъдеще в Азия и минало в Европа – самобитен център на прага на Африка, от който те са се разпръснали и са заселили по-далечни региони.
Генетичните доказателства, непокътнати в три от тези костни остатъци обаче, не пасват на по-горния сюжет.
Миналата година проучване, ръководено от института по еволюционна антропология Макс Планк в Германия, доближава до заключението, че индивидите са „ по-тясно свързани с днешните и античните поплулации в Източна Азия и двете Америки, в сравнение с по-късните западноевразийски популации. “
Откриването на по-тесни фамилни връзки със актуалните древноазиатски популации, в сравнение с с днешните европейски хора, слага някои много сложни въпроси, свързани с метода, по който този античен център на човечеството може да се е разклонил на изток и запад.
Също по този начин напълно неотдавна в тяхното родословие е въведена доста огромна доза неандерталска кръв. Това в допълнение ни пречи да разберем по какъв начин тъкмо нашите предшественици може да са мигрирали и да са си взаимодействали.
Според създателите на новото проучване едно от евентуалните пояснения е, че миграцията се е осъществила на тласъци, а не внезапно.
„ Впоследствие, преди към 45 хиляди години, нова агресия, водеща началото си от този популационен център, колонизира необятна територия, разпростряла се от Европа до Източна Азия и Океания. Тя се свързва и с метод на произвеждане на каменни сечива, прочут като начален горен палеолит “, споделя молекулярният антрополог Леонардо Валини от Падуанския университет.
На илюстрацията нагоре: незнаен популационен център на запад, от който хората са мигрирали на талази. Източник: Leonardo Vallini, Giulia Marciani
Онези, които са се насочили към Азия, процъфтяват – следи от техните кръвни линии остават и до ден сегашен. На запад обаче се случва нещо, което поставя краткотраен завършек на „ човешкия опит “ в Европа.
Второ проучване, извършено предходната година върху остатъци на жена, открити в Чечня, хвърля малко повече светлина. Те към момента не са датирани въглеродно и надлежно – не знаем на каква възраст е умряла. Промените в гените ѝ обаче подсказват, че тя е умряла преди повече от 45 000 години.
По-важното в тази ситуация е, че предците на тази жена от палеолита не са свързани тясно със актуалните европейци или азиатци. Не знаем какво е сполетяло и нея, и нейните родственици, само че явно нейният жанр не е траял.
„ Любопитно е да отбележим, че почти по същото време изчезват и последните неандерталци “, споделя Джулия Марчияни, археолог от Университета в Болония.
Чак 7000 години по-късно нова емиграционна вълна от този централен популационен възел съумява да засели отначало запада и да сложи началото на богатото многообразие от култури, които виждаме през днешния ден.
Къде тъкмо се е намирал този краткотраен популационен център и какво е карало хората да мигрират на вълни – още веднъж и още веднъж – занапред ни следва да разберем.
Изследването е оповестено в Genome Biology and Evolution.
Източник: Science Alert
