Покъртителен разказ от първо лице за разстреляната Елена в столичния кв. “Лагера”…
Минаха 5 месеца оттогава. Трудно се продължава, само че човек няма избор. Това съобщи в ефира на утринния блок на Нова телевизия Милена – другарка на убитата в столицата Елена Василева от някогашния си мъж Венцислав.
На 18 август предходната година Василева бе разстреляна измежду бял ден в заведение в столичния кв. “Лагера” от брачна половинка си Венцислав Василев пред погледа на милена.
“Дойде преди да я простреля 15-20 минути по-рано – спомня си ужасяващият ден Милена. – Извадих телефона, с цел да го фотографирам с концепцията да пуснем тъжба и да предоставим доказателство. Просто пуснах камерата и държах в ръка телефона, дори по едно време бях изключила, че го фотографирам, а в следствие се оказа, че съм снимала по какъв начин си вади револвера. С многочислените тъжби ми стана ясно, че не става. Тя потърси помощ доста пъти. 4 са единствено пуснатите тъжби, тъй като тя към този момент не виждаше смисъл да пуска повече. Имаше миг, в който се опасявах от него след случилото се, само че всичко е чисто психологическо”.
Милена разяснява, че в никакъв случай не е вярвала, че Венцислав е кадърен да убие брачната половинка си.
“В правосъдната зала сподели, че безвъзмезден обяд няма и всеки си заплаща – прибавя Милена. – Насилниците нормално са комплексирани хора. Той не се е разкаял и не съжалява. Поведението му в съда бе безочливо и нападателно. Той не изрече страдание. Децата им са на 5 и 10 години. Виждам ги към момента, само че по-рядко. Те живеят с баба си, само че в този момент времето не разрешава интензивни срещи. Малката върви на градина, огромната на учебно заведение и британски. Всяка една среща с мен обаче им припомня за майка им.
Не, че могат да я не помнят и да я сложат в предишното, само че с мен загатна за убийството й непрекъснато изплува. На огромната доста й тежи, че татко й е палач. На дребната може би ще й е по-лесно да преодолее всичко, тъй като още е доста дребна. Аз персонално отивам на психолог. Постоянно сънувам Елена.. преди случая, по-късно картината е доста тежка”.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
На 18 август предходната година Василева бе разстреляна измежду бял ден в заведение в столичния кв. “Лагера” от брачна половинка си Венцислав Василев пред погледа на милена.
“Дойде преди да я простреля 15-20 минути по-рано – спомня си ужасяващият ден Милена. – Извадих телефона, с цел да го фотографирам с концепцията да пуснем тъжба и да предоставим доказателство. Просто пуснах камерата и държах в ръка телефона, дори по едно време бях изключила, че го фотографирам, а в следствие се оказа, че съм снимала по какъв начин си вади револвера. С многочислените тъжби ми стана ясно, че не става. Тя потърси помощ доста пъти. 4 са единствено пуснатите тъжби, тъй като тя към този момент не виждаше смисъл да пуска повече. Имаше миг, в който се опасявах от него след случилото се, само че всичко е чисто психологическо”.
Милена разяснява, че в никакъв случай не е вярвала, че Венцислав е кадърен да убие брачната половинка си.
“В правосъдната зала сподели, че безвъзмезден обяд няма и всеки си заплаща – прибавя Милена. – Насилниците нормално са комплексирани хора. Той не се е разкаял и не съжалява. Поведението му в съда бе безочливо и нападателно. Той не изрече страдание. Децата им са на 5 и 10 години. Виждам ги към момента, само че по-рядко. Те живеят с баба си, само че в този момент времето не разрешава интензивни срещи. Малката върви на градина, огромната на учебно заведение и британски. Всяка една среща с мен обаче им припомня за майка им.
Не, че могат да я не помнят и да я сложат в предишното, само че с мен загатна за убийството й непрекъснато изплува. На огромната доста й тежи, че татко й е палач. На дребната може би ще й е по-лесно да преодолее всичко, тъй като още е доста дребна. Аз персонално отивам на психолог. Постоянно сънувам Елена.. преди случая, по-късно картината е доста тежка”.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ