Минах по Шипка. Минавам безброй пъти по нея. Но този

Минах по ”Шипка ”. Минавам безчет пъти по нея. Но този път, кой знае за какво се замислих за Шипка. И в този миг откъм Ректората идваха 5-6 девойки и момчета, които с блеснали от увереност очи си подпяваха Боят настана, тупат сърца ни, ето ги близо наште душмани!
Казах си - Има вяра за на следващия ден! Даже след 10 ноември сякаш нямаше толкоз еднодзначна борбена възбуденост измежду младите!!

Така че за на следващия ден: Кураж, тайфа вярна, сговорна!

Николай Слатински