„Усмивка“ е един приличен съвременен джъмпскер хорър, като изключим слабата актьорска игра
Мина известно време от последния добър актуален смут, който съм гледал. Днес би трябвало да призная, че съм до някаква степен прелестно сюрпризиран. Причината е дебютният план на Пакър Фин - „ Усмивка “.
Историята е за психиатърка, която става очевидец на бруталното самоубийство на своя пациентка, с което се отваря вратата към дълбините на личните душевни контузии на лекарката. Следват серия от странни събития, която размиват границата сред действителността и фантазията, с които основната героиня усеща по какъв начин примката око врата ѝ стартира да се стяга. Това я кара да търси неконвенционално решение на проблемите си, само че с цената на куп саможертви в близкото ѝ обграждане.
Главната роля е поверена на Соси Бейкън. Тя е актриса, която предпочитано се появява в серийни филми, само че ето, че в този момент ѝ е даден късмет, с цел да блесне. Категорично декларирам, че го пропилява, тъй като единственото, което предлага на сцената, е изострен пронизителен вик. През останалото време като че ли залага повече на работата на гримьорите и коафьорите, с цел да пресъздава нужните страсти. Далеч повече би ѝ подхождала роля в някоя сантиментална комедия, където не са нужни кой знае какви съществени актьорски качества.
Снимка: Forum Film
Останалите персонажи са очебийно второстепенни, като си коства единствено да загатна, че Кал Пен има няколко появи. Той е много надарен артист, само че като че ли обликът му към този момент е очебийно комедиен, с цел да бъде признат на съществено в сходно заглавие.
Бих желал да похваля Фин за изявата му на режисьор и сценарист. Определено е вкарал сериозна мисъл, с цел да ни опише тази свръхестествена история, въпреки и да си проличава тук-там, че просто е прекомерно некомпетентен и може би не е съумял да наложи волята си над продуцентите. Хубаво знак е, че е почерпил ентусиазъм от „ Огледала “ на Алекзандър Ая от 2008 година
Един от главните проблеми обаче на „ Усмивка “ е, че е по-дълъг като времетраене филм от нужното. Спокойно можеха да бъдат орязани сред 15-30 минути, с цел да бъде всичко добре смилаемо за фена и да не му става досадно в един миг непрекъснато да гледа полуразсърдената физиономия на Бейкън.
Джъмпскер сцените можеха да са малко повече също по този начин, тъй като в един миг човек не помни, че въобще гледа смут, а не някоя психическа драма с бездънен житейски урок, закодиран в някое прикрито обръщение.
Ще ми се да поощря напъните на всички забъркани, просто тъй като жанрът има потребност от свежи хрумвания, като тази. Затова давам 6,5/10 и бих предложил „ Усмивка “ самоуверено на феновете на ужасите, само че с ангажимента, че надали ще им се трансформира в обичания филм. Гарантирано е единствено, че историята ще им допадне, ще си кореспондират в действително време със събитията и на моменти ще им стане прелестно дискомфортно от видяното.
Историята е за психиатърка, която става очевидец на бруталното самоубийство на своя пациентка, с което се отваря вратата към дълбините на личните душевни контузии на лекарката. Следват серия от странни събития, която размиват границата сред действителността и фантазията, с които основната героиня усеща по какъв начин примката око врата ѝ стартира да се стяга. Това я кара да търси неконвенционално решение на проблемите си, само че с цената на куп саможертви в близкото ѝ обграждане.
Главната роля е поверена на Соси Бейкън. Тя е актриса, която предпочитано се появява в серийни филми, само че ето, че в този момент ѝ е даден късмет, с цел да блесне. Категорично декларирам, че го пропилява, тъй като единственото, което предлага на сцената, е изострен пронизителен вик. През останалото време като че ли залага повече на работата на гримьорите и коафьорите, с цел да пресъздава нужните страсти. Далеч повече би ѝ подхождала роля в някоя сантиментална комедия, където не са нужни кой знае какви съществени актьорски качества.
Снимка: Forum Film
Останалите персонажи са очебийно второстепенни, като си коства единствено да загатна, че Кал Пен има няколко появи. Той е много надарен артист, само че като че ли обликът му към този момент е очебийно комедиен, с цел да бъде признат на съществено в сходно заглавие.
Бих желал да похваля Фин за изявата му на режисьор и сценарист. Определено е вкарал сериозна мисъл, с цел да ни опише тази свръхестествена история, въпреки и да си проличава тук-там, че просто е прекомерно некомпетентен и може би не е съумял да наложи волята си над продуцентите. Хубаво знак е, че е почерпил ентусиазъм от „ Огледала “ на Алекзандър Ая от 2008 година
Един от главните проблеми обаче на „ Усмивка “ е, че е по-дълъг като времетраене филм от нужното. Спокойно можеха да бъдат орязани сред 15-30 минути, с цел да бъде всичко добре смилаемо за фена и да не му става досадно в един миг непрекъснато да гледа полуразсърдената физиономия на Бейкън.
Джъмпскер сцените можеха да са малко повече също по този начин, тъй като в един миг човек не помни, че въобще гледа смут, а не някоя психическа драма с бездънен житейски урок, закодиран в някое прикрито обръщение.
Ще ми се да поощря напъните на всички забъркани, просто тъй като жанрът има потребност от свежи хрумвания, като тази. Затова давам 6,5/10 и бих предложил „ Усмивка “ самоуверено на феновете на ужасите, само че с ангажимента, че надали ще им се трансформира в обичания филм. Гарантирано е единствено, че историята ще им допадне, ще си кореспондират в действително време със събитията и на моменти ще им стане прелестно дискомфортно от видяното.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ