Мими Иванова е една от най-известните български поп певици. Тя

Мими Иванова е една от най-известните български поп певици. Тя изпя „ Хора и улици ”, „ Майчице свята ”, „ Слънцето е в моите коси ”, „ Петнадесет лалета ”, ”Вече свърши хубавото време ”... Първият й брачен партньор е басистът и артист на супер известната през 70-те години полска група „ НоТоЦо ” Юрек Рибински, само че с него се развежда поради огромната си обич с Развигор Попов. Всъщност, когато кажем Мими, не можем да не заговорим и за Развигор. Композиторът работи с нея от 1973 година Пред националното издание певицата по традиция дава своите мъчително откровени изявленията. Прави го и този път, разкривайки за първи път неподозирани обстоятелства от персоналния си свят.

- Мими, неотдавна в “Като две капки вода” Марги Хранова трябваше да влезе в твоя облик и да изпее класиката от репертоара ти “Вълкът и седемте козлета”. Как се почувства, наблюдавайки в профил?
- Марги доста се постара да пресъздаде облика ми. Чест й прави, че искаше да изпипа всеки подробност – от пеенето до държанието на сцена. Гримьорите несъмнено се бяха постарали доста. И имам вяра, че тя ще има занапред своите заслужени победи в шоуто.

Колкото до песента – за мен е удивително, че тя просто не остарява. Аз непрестанно я пея по моите участия, вършат го и децата по състезанията. Не е пропуснат шлагер, а доста обичан. И в действителност е една от най-простичките песни в репертоара ми – не е комплицирана, нито градена за някакъв голям вокален диапазон. Наскоро дори бях при едни дребни деца, които се оказа, че ме познават поради тази ария, само че повече по име, в сравнение с като визия. Едното даже ми сподели разгорещено:

“Ооо, аз ви гледах в “Капките”, нали това сте вие?”.

Затова умерено мога да кажа, че изпяването на тази ария точно в толкоз харесвано и гледано предаване като “Капките” несъмнено ми оказа помощ, въпреки аз от дълго време да съм наясно, че нашето най-активно креативно време свърши. В момента сме толкоз заети с Развигор с школите, поддържаме връзка непрекъснато с най-различни хора, вършим нови песни. Но признавам, стана ми доста прелестно от реакцията на тези деца.


Марги Хранова имитира Мими Иванова, а до нея Развигор като Вълка

- Развигор съумя за нула време по този начин да стресне Хилда Казасян, преоблечен като вълк, че тя дълго по-късно евентуално е нормализирала пулса си…
- (Смее се.) Да, евентуално е бил интензивен. Той в действителност уплаши Хилда, а и тя фактически не знаеше какво се случва, тъй като всичко това се пазеше грижливо в загадка. Така че реакцията й беше изцяло достоверна (смее се).

- “Като две капки вода” е съществено предизвикателство! За да се осмели да го одобри, човек на първо място би трябвало да вижда в себе си капацитет за добър имитатор…
- О, да, несъмнено. Но може би няма шоу, на което с Развигор да не сме били канени. “Капките” са доста прелестен формат, нищо, че аз все се заричам, че това не е за мен. Човек в никакъв случай не би трябвало да споделя “никога” за такива неща. Ще ти споделя нещо доста занимателно около присъединяване ни с Развигор в това шоу – мои познати непрестанно си мислят, че с него сме свързани по някакъв метод с предаването, и ни карат да им уреждаме предложения, да отидат и да гледат онлайн. Сякаш аз всеки миг мога да уредя нещо такова (смее се). А и персонално аз се усещам доста по-удобно у дома пред тв приемника.

- Тече същинска война за тези предложения в “Капките”, поради които най-атакувана е пиар-ката на формата, от която се изисква всекидневно да обезпечава предостатъчно количество скъпи пропуски.
- (Смее се.) Да, разбрах за това. Не й е елементарно сигурно. Но знаеш ли, неслучайно е по този начин, тъй като и моите наблюдения са, че точно това предаване е най-гледано, спрямо останалите музикални формати най-малко. Поздравления към всички, които го вършат! Форматът съумя последователно да набере своя престиж.

- Наближава един от най-светлите християнски празници – Великден. Къде ще го посрещнете?
- Онзи ден беше моят финален работен ден преди празника и най-сетне ще остана за няколко дни у дома и ще можем да посрещнем другари и близки. А с роднините ще се забележим в моя роден град Хисаря в края на април, когато ще отпътува, с цел да журирам в състезанието “15 лалета”. Поне за няколко дни няма да ми се постанова да ставам рано поради школата или някакъв различен ангажимент. Но това единствено до Великден. После отново ще стартира с познатата динамичност – школата, журирането, състезанията. Това са все приятни неща, не се окайвам, само че от време на време уговорките доста се натрупват и на човек съвсем не му остава време за отмора.

- Въпреки че с Развигор към този момент не сте в дейната си креативна активност – такава, каквато се е случвала в миналото, когато концертите са били постоянно и по два дневно, само че пък в този момент ми се коства, че още веднъж нямате спирка за отмора?!
- Сега дори сме и по-заети, тъй като в миналото имаше Концертна дирекция, която уреждаше превоза, всичките тези спомагателни административни детайлности. А от мен се искаше единствено да си науча песните и хореографията, да си ушия облекла, да се кача в колата или в рейса, след което да си изпея репертоара. Нямах никакви други грижи. Сега с всичко се занимаваме с Развигор и ни е малко мъчно на моменти. Много по-сложно е, също така към този момент не сме на по 20 години. Сами си го избираме обаче, обичаме си работата.



- Двамата на сцената постоянно сте едно ведро и лъчезарно въодушевление, без значение дали отвън сцената има някакви компликации, или даже разтърсвания. Как се съхранява такова лъчение във времето?
- Не съм го признавала в никакъв случай до момента, само че някак си ориста ме е предпазвала постоянно, когато е трябвало да съм доста интензивно на сцена. При все, че човек няма по какъв начин да се защищити от разтърсванията в живота си, за жалост. Преди година, когато изгубих сестричката си, отложих посрещането на рождения си ден, тъй като не ми беше въобще до това. Но мен ориста по един или различен метод ме щади, по тази причина и не се окайвам. Щастлив човек съм. Знам, че някои неща са неизбежни, само че при мен са се случили в моменти, когато не съм била дейна на сцената. Иначе просто не знам какво бих правила… Аз съм човек, който няма да издържи. Прекалено съм сензитивна. Не мога да прикрия страстта, евентуално ще се разплача пред хората. От несъразмерна страст даже един път ми се случи и да изгубя гласа си. Случи се преди години, когато с Развигор доста пътувахме, съвсем непрекъснато снимахме и на процедура имахме не повече от 3-4 свободни дни в месеца. Правехме по два концерта най-малко дневно, което е доста изтощително. И при мен се натрупаха събитията – бях ужасно преуморена, бях изгубила и непосредствен собствен другар, а ми предстоеше втори концерт за деня. Оставаха броени часове, когато внезапно се оказа, че не мога дори да приказвам, камо ли да пея.
Никога не бях изпитвала такова нещо. Това положение продължи към половин час, в който се чудехме дали да не отложим концерта. Изведнъж гласът се появи, като че ли някаква мощ ми помогна… Никога няма да ги схвана тези чудеса в живота ми.

- Но тъкмо след такива моменти човек най-осезаемо обръща взор на тези дребни чудеса, стартира да ги вижда все по-често в живота си…
- Абсолютно. Вярвам в чудеса. Имала съм нееднократно и сънища, които са предопределяли протичащото се в живота ми. Така наречените оракулски сънища. И съм сигурна, че в случай че някъде ги опиша, няма да повярват хората защо става въпрос. Защото хората по принцип сънуват и са привикнали с този факт. В моя доскорошен живот обаче,
имам три съня, които в никакъв случай няма да не помни, до момента в който съм жива
Знаех тъкмо какво ми споделят те и се случи тъкмо, каквото чаках поради тях. В два от сънищата бяха родителите ми. Баща ми, светла му памет, си отиде първи, а малко след него и майка ми. Бяха от това потомство хора, които са толкоз свързани между тях, че в случай че единият си отиде, и другият не устоя дълго без него. Преди първия ми сън помня по какъв начин сестричката ми, която тогава гледаше майка, ми се обажда и ми споделя, че би трябвало незабавно да отида, тъй като ситуацията било доста тежко. А аз бях в София, беше тежка зимна конюнктура, гледах детето, работех паралелно, а Развигор го нямаше. През нощта ми се случи този сън, след който разбрах, че няма потребност да пътувам, тъй като всичко ще се стабилизира.
Така и стана. Майка се стабилизира, а след това поживя още 2-3 години преди да си отиде. А когато това се случи, обстановката се повтори – сестра ми ми се обади, че би трябвало незабавно да потегли, а аз отново имах подобен на първия сън. След него обаче потеглих незабавно, тъй като майка просто ме изчака и си отиде. Имам своите доста показателни сънища.

- Хубаво е, че се вглеждаш в посланията им, тъй като това са неща, които доста хора подминават с лека ръка.
- Мисля, че някои сънища не могат да се подминат просто по този начин. И най-големият песимист ще преобърне визиите си в такива моменти. Имала съм толкоз доста сънища, само че тези три в никакъв случай няма да не помни. Преди една година пък, сънувах Емил Димитров, без въобще да знам за какво
И в съня той ме предизвести за нещо, което последва и нескрито – и то тъкмо по този начин, както бе споделил. В момента, в който обърнах внимание на всеки един от детайлите, разбрах за какви неща ме е предизвестил той. Те в действителност се случиха, а нещата не бяха хубави. Не бих желала да ги споделям пред всички обаче, тъй като са доста съкровени.

- Покрай теб не разви ли и Развигор сходен вид сензитивност към духовното, към сънищата и знаците, които се дават в тях?
- Прави го около мен, да, само че аз съм индивидът, който най-много обръща внимание. Развигор е по-спокойна натура, по-уравновесена, само че когато аз се сугестирам в една или друга тематика, той е като болен към мен, тъй като се тормози.

- На кого се пада нормално яйцето бияч по Великден?
- (Смее се.) Пада се на Развигор. Аз не държа толкоз на тези неща, само че има хора, които доста държат. Важното е да сме здрави, на който и да се падат – и яйцето бияч, и паричката, и всичко останало. Споровете с Развигор постоянно минават в смях “Принципно аз съм тази, която показва гръмогласно позицията си, когато спорим с Развигор, а той нормално си мълчи и чака да премине бурята. И като повикам, повикам – минута-две – и видя, че няма реакция, си онемявам, а в идващия миг мога дори и да не помни по какъв начин е тръгнала цялата история. При него има една зрялост, мъдрост, която доста ми оказва помощ, тъй като аз по-лесно запалвам.
А в случай че и той отвръща по същия метод, като мен, мисля, че нещата няма да се развият по никакъв начин добре.
Но то при нас не са и тъкмо разногласия – постоянно прераства и в прям смях. Чисти битовизми са – да викна, че е изсипал нещо на пода, след това се спирам и си споделям “Но какво ми става?!”. Иначе той незабавно ще се поправи, ще направи, каквото би трябвало, само че в случай че му кажа. Но какъв брой е къс животът… единствено един момент е, единствено че когато би трябвало да изчистя нещо, за което съм се ядосала примерно, ситуацията и философията е друга (смее се). Мрънкам от време на време и много гръмогласно”. Деси Слава е нейна племенница “До 5-6 клас тя живееше в моя роден дом в Хисаря. И аз доста скърбя, че не съм разкрила гения й по-рано. Аз бях толкоз заета тогава, колкото е тя в този момент. Ходех там за по ден, за по два, и не смогвах с нищо. А детето е стояло в профил, гледало е. Беше доста сладка още като дребна. И в никакъв случай не посмя да запее пред нас. Притесняваше се. Но по-късно ми призна по какъв начин ме е гледала по какъв начин се гримирам, след това по какъв начин пея по концертите. Деси е извънредно надарена, доста е друга от множеството реализатори в България.

Интервю на Анелия ПОПОВА