Милтън Хърши е индустриалец от най-сладкия вид. Роден сред млечни

Милтън Хърши е фабрикант от най-сладкия тип. Роден измежду млечни ферми в Централна Пенсилвания, той прави цяло положение, като основава метод да прави млечен шоколад в миг, в който това е първокласна стока, създавана скрито от германците и швейцарците.

Като чирак на сладкар в младините си, Хърши бързо осъзнава, че желае самичък да си бъде началник. Така той стартира две компании за бонбони в края на 19 век и не губи мотивация, когато и двете затварят. Третият му опит, компания за карамел, бързо процъфтява, след което той взема решение да се концентрира върху шоколадовите бонбони.

Но той също е човеколюбец, който финансира транспортни планове, медицински центрове, учебни заведения и благотворителни организации. И защото той и брачната половинка му не могат да имат деца, дружно основават учебно заведение за сираци, което към момента работи и през днешния ден като Училището Милтън Хърши и служи на фамилии с ниски приходи в Пенсилвания.

Роден на 13 септември 1857 година, в град Дери, Пенсилвания, Милтън израства като приказва пенсилвански холандски. Родителите му са фермери от швейцарски и немски генезис и вдъхват дисциплинираност в дребното си дете, която той ще носи цялостен живот. Сестра му е родена през 1862 година, само че трагично умира 4 години по-късно.

Като дребен той работи във плантация и не получава изключително обучение – учи единствено до четвърти клас. Едва на 14 години чиракува в един немски-английски вестник, само че не намира особена наслада в специалността. Баща му е ядосан, когато го уволнват, само че майка му предлага да се опитва като сладкар.

Там дребният учи по какъв начин се вършат бонбони и сладолед под ръкововдството на Джоузеф Ройър в Ланкастър, Пенсилвания, в продължение на 4 години, преди да се осмели да стартира личен бизнес. През 1876 година се реалокира във Филаделфия, тъкмо в точния момент за първия международен панаир на Америка, и се надява, че притока на туристи ще изведе магазина му към триумфа.

Въпреки финансовата помощ от майка си и вуйна си, първото бизнес начинание на Милтън е несполучливо и банкрутира през 1882 година Но това единствено го стимулира.

Посъветван от татко си се реалокира в Денвър, Колорадо, само че откакто дойде намира града посред икономическа меланхолия. Вместо да стартира нов бизнес, той си намира работа.

През 1883 година отпътува още веднъж, с цел да стартира второто си сладкарско начинание, в Ню Йорк. Въпреки че в началото е сполучлив, бизнесът му се проваля по финансови аргументи, а също и тъй като полицията лишава част от оборудването му за произвеждане на бонбони поради несбъднат дълг.

До 1886 година Милтън Хърши е съвсем банкрутирал. Той употребява последните си пари, с цел да се върне с влака в Ланкастър, където тези, които го познават, го считат за неуспех.

Град Хърши, бул. Какао

В Ланкастър, поредност от щастливи събития най-сетне застигат 29-годишен юноша. Докато Хърши работи със своите остарели сътрудници, вуйна му и майка му, в последна сметка той основава нов вид карамел, наименуван „ Кристал А “, който се прави посредством разбъркване с прясно мляко.

Милтън обикаля да го продаде на всеки, който е подготвен да го изслуша, обещавайки, че се топи в устата. Скоро един вносител на английски бонбони остава впечатлен от продукта и прави поръчка.

Хърши обезпечава заем от Националната банка Ланкастър и закупува всички първични материали, от които се нуждае, с цел да основе компанията Lancaster Caramel през 1886 година която продава карамели с прясно мляко в насипно положение. Бизнесът е толкоз сполучлив, че до 90-те години на 19 век Хърши към този момент дава работа 1300 души в две заводи.

С пари в джобовете за първи път, Милтън Хърши стартира да се глези с първокласни пътувания, посещавайки Мексико, Европа, Обединеното кралство и Египет. Залага в Монте Карло и целува Камъка от Бларни в Ирландия, за който има вярване, че който го целуне, ще се снабди с дарбата на сладкодумното сладкодумство и меродавност. А през 1898 година той се дами за Катрин Суий, ирландска американка от Ню Йорк, която оформя бъдещата му филантропия.

Но той също по този начин прави удобно пътешестване и до Световната колумбийска експозиция в Чикаго през 1892 година, където вижда и купува машини за произвеждане на шоколад от Германия. До този миг Хърши е употребявал шоколада единствено като декоративно покритие на карамелите си. Но в този момент той размишлява върху сериозен преход.

И през 1900 година Милтън продава компанията Lancaster Caramel за 1 милион $, като губи правата си върху „ Кристал А “ и всичките му карамелени заводи. Но проницателно резервира правата за своите шоколадови предписания.

С парите от продажбата основава шоколадовата компания Hershey и купува земя в град Дери, където знае, че млечните стопанства са в мощни. Той отваря фабрика през 1903 година и в границите на две години от завършването на завода през 1905 година Hershey Kiss излиза на пазара.

Тъй като не могат да имат деца, които да ги наследят, Милтън Хърши и брачната половинка му стартират да размишляват по какъв начин да похарчат благосъстоянието си. Така през 1909 година те отварят Индустриално учебно заведение хърши за сираци, което към момента оперира и през днешния ден като учебно заведение Милтън Хърши.

Семейството за малко заобикаля нещастието на борда на Титаник през 1912 година, откакто вземат решение в последния миг да не се качват. Но Катрин умира от пневмония през 1915 година и Милтън се погребва в работа, в резултат на което създава първия шоколад, пуснат в Америка и над 100 разнообразни типа.

Бизнесът е в взрив и той стартира да размишлява дали да не направи земеделската си земя в град. Така, предопределен за служащи и личен състав, град Хърши, Пенсилвания е планиран от инженер Хенри Н. Хр. Днес Хърши има население от 14 000 души.

След три години като вдовец, Милтън трансферира Щатски долар 60 милиона от компанията си на Hershey Trust, който финансира индустриалното учебно заведение, което основава с починалата си брачна половинка.

Той поддържа също по този начин военните старания на Америка против нацистите в Втората международна война, като доставя въоръжените сили с шоколадови блокчета, които прави особено да не се топят в ръката. Хърши беше прекомерно остарял, с цел да се бие, само че знаеше, че финансовата мощ може да работи за положително.

Създал разнообразни филатропски планове – от учебното заведение Милтън Хърши, което годишно образова 1900 възпитаници през днешния ден, до Фондация Хърши, която поддържа културните действия в едноименния град – Милтън умира като великодушен милионер на 13 октомври 1945 година