Милош Цветкович се присъедини към Левски в начало на сезона,

Милош Цветкович се причисли към Левски в начало на сезона, само че началото на престоя му на “Герена” не бе елементарно. Постенно обаче десния бек стартира да се показва по-добре и към този момент е един от обичаните играчи на Сектор “Б”.
В момента Цветкович е контузен и няма да вземе присъединяване в днешния мач на “сините” с Берое, който на процедура ще реши бронзовия медалист в Първа лига.

Ето какво описа пред БЛИЦ футболистът:

Милош, получи травма в мача с Верея. Как си в този момент, по какъв начин е кракът ти?
– Сега е добре. Направихме фотография след мача, докторът сподели, че ще би трябвало да почивам 2-3 седмици. Ще минавам лечения и ще забележим. Искам да вземам участие в някой мач до края на сезона, само че дали ще стане това не знам.

Изгледа мача с ЦСКА от трибуните. По-трудно ли е от там?
– Много мъчно е. Гледаш момчетата се борят, а ти си на трибуните. Наистина ми беше мъчно, само че няма какво да направя. Знаеш, че няма по какъв начин да окажеш помощ на съотборниците си, а ти се желае да си долу. Горе на трибуните е по-трудно.

Прохазка оправи ли се на твоя пост?
– Роман е доста добър футболист. Знам, че се оправя добре и на моята позиция, както и на всеки различен пост. Той няма проблем да бъде халф, ляв или десен бек, крило… Навсякъде.

Започна доста мъчно в Левски и направи слаби мачове първоначално. А идваш от Сърбия, където живота и футбола е съвсем същия. На всеки ли му е необходим интервал за климатизация?
– Няма разлика сред България и Сърбия, както и сред футбола в двете страни. Но сигурно би трябвало и време. Дойдох тук. Знам, че започнах едва, само че някъде след към месец и половина към този момент мисля, че всичко беше наред. След това все по-добре. Смятам, че в този момент е доста добре. Знам по какъв начин гледаха на мен почитателите, както и вие публицистите, след първите няколко мача, които бяха слаби. Знам, че след всеки мач би трябвало да отида при почитателите и да ги поздравя. Ако съм играл едва одобрявам това, че има рецензии към мен. Заставам пред тях, пред бранша и ги излушвам, тъй като знам, че не съм играл добре и те са прави. Когато пък победим и играем добре, отново отивам при тях, те ме поздравяват.

Четеш ли какво се написа за теб?
– Чета. Четох и тогава и знаех, че не е добър миг за мен и не се пишат хубави неща. Важното е, че по-късно всичко към този момент беше наред.

Имаш цели 36 мача от началото на сезона. Чувстваш ли отмалялост? Трудно ли се устоят физически толкоз мачове през сезона?
– Аз съм тук, с цел да работя. Не ми е мъчно, няма проблем.

Помага ли ти това, че си сърбин и си играл в Цървена звезда, с цел да схванеш какво е Левски за почитателите и за България?
– Да, обикновено е да е по този начин. Левски е като Звезда в Сърбия. Това са двата най-големи тима на двете страни. Знам какво желаят от нас почитателите, знам какво значи този клуб за тях. Знам, че желаят титли. Затова се веселя, че стигнахме до финала за Купата и се надявам да спечелим шампионата.

Оставихте ли на назад във времето шампионата?
– Не, не мисля по този начин. Играем всеки мач за победа. Това е Левски и би трябвало всеки мач да се стремим към триумф. Просто в едни 15 дни направихме няколко неприятни мача – загубихме от ЦСКА в дъжда с гол в 85-ата минута, по-късно загубихме от Берое. След 3 дни и от Ботев. И стана неприятно. Но победихме ЦСКА с 2:0 в първия мач за Купата, което беше добре и беше значимо за нас.

Как се стигна до прехвърлянето ти в Левски?
– Един ден ми звънна мениджърът ми Милко Бански. Каза ми, че Левски ме желае. Помислих тъкмо 15 минути и одобрих. Нямаше какво толкоз да мисля. Поговорих и със фамилията ми и взех решение да подпиша.

Имаш контракт за още една година. Към теб към този момент има интерес. Мислил ли си какво ще предприемеш след края на този сезон?
– Не знам още. Имам контракт за още една година. Аз се усещам чудесно в Левски, само че всичко е в ръцете на управлението. На мен ми е добре в Левски, в София. Домът ми е близо – 400 км са до Белград.

Ти си младеж на Цървена звезда, след което преминаваш в няколко клуб, с цел да се върнеш още веднъж в своя роден отбор. Това ли беше сбъдната ти фантазия?
– Разбира се. Когато си младеж на Цървена звезда, най-голямата ти фантазия е да заиграеш в първия тим. Както тук е Левски. Играх две години, беше ужасно. След това пристигнах тук.

Имат ли доста общо дербитата Партизан – Звезда и Левски – ЦСКА?
-Да, същото е. Най-големите мачове за тези страни. Фенове, футболисти, всички желаят успеха в този мач. Феновете на Звезда могат да простят да не спечелиш купа или купа, само че този мач би трябвало да го спечелиш. Аз имам три мача против Партизан, в които имам три равенства. Вече имам и четири мача с Левски против ЦСКА, като имам една загуба, една победа и две равенства. Тези дербита в България и в Сърбия са нещо особено. Ако си сръбски или български футболист, може да си доста добър, само че не си играл в най-малко едно дерби, може да се каже, че не си играл футбол.

Разкажи ни за детството си и по какъв начин стартира с футбола?
– Още от дете желаех единствено и само да играя футбол. С никакви други спортове не съм се занимавал, единствено с футбол. Обичам футбола. Не съм от хората, които гледат парите. За мен е значимо да играя, да изпитвам наслаждение. Да, работя за пари. Но за мен по-важна е самата игра.
Роден си в Белград. Бил си на 9 години, когато НАТО бомбардира града. Помниш ли събитията тогава?
– Помня. Беше ужасно. Не желая обаче даже да си припомням. Надявам се в никакъв случай повече да не се случва такова нещо. Голяма покруса за Сърбия беше, имаше доста жертви. Три месеца… Аз не изгубих близки и другари, само че е мъчно да го преживееш. Трудно е да виждаш всеки ден нови и нови жертви…

Кой ти е обичаният тим и къде мечтаеш да играеш?
– Мисля единствено за Левски. Искам да вземем Купата. Ако остана в клуба, желая следващата година да се борим и да вземем купата. Това е. Иначе одобрявам Барселона, тъй като играе добър футбол.

Знаеш ли кой е Васил Левски и кой е Георги Аспарухов?
– Знам, да. Не знаех преди да дойда тук, само че ми споделиха. Знам, че Георги Аспарухов е най-голямата легенда на Левски. Знам и кой е Васил Левски.
Кои са ти най-близките другари в Левски?
– На лагерите съм в стая с Яблонски. Като цяло съм непосредствен и с Костов, Панайотов, Яблонски, Прохазка, Горанов, Буш… Балканци, хора с идентичен съвсем нрав. Нормално е.

Женен ли си? Имаш ли деца?
– Женен съм, имам едно дете. Дъщеричка, споделя се Елена. Те са тук с мен в София.

Как се запознахте с жена ти?
– Ние се познаваме от дребни, само че сме дружно от 4 години. Къщите ни са доста близо една до друга. Тя е с 6 години по-малка от мен.

Спират ли те постоянно почитатели по улиците? Да си поговорят с теб, да се снимат. ..
– Да, постоянно. Особенно в този момент като съм контузен. Подкрепят ме, пращат ми известия. Но на мен ми е мъчно, тъй като желая да играя, желая да оказвам помощ на Левски.

Би ли гледал някой мач с почитателите на Левски в Сектор “Б”? Доста някогашни футболист, измежду които и сърби, след края на интервала си в клуба са ходили в Сектор “Б” и са гледали мачове с ултрасите.
– Разбира се. Искам и нямам проблем да виждам мач от този бранш. Знам и песните на агитката, разбирам какво се пее.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }