Милорад Киац е първият чужденец - старши треньор на мъжкия

Милорад Киац е първият чужденец - старши треньор на мъжкия Левски, както и на националния тим. Г-н Киац беше извънредно общителен да отговори на няколко въпроса, свързани с престоя му в България в интервала 2001 - 2004 година пред Volleyball Explained:

- Г-н Киац, Вие сте първият чужденец – треньор както на мъжкия Левски, по този начин и на българския народен тим – по какъв начин се стигна до назначението Ви в Левски-Сиконко?

- Назначаването ми в Левски Сиконко се случи напълно инцидентно. През 2000 година Сърбия игра в Световната лига в Белград против кубинския народен тим. На самия мач се срещнах с Константин Тюфекчиев, с който към този момент бях построил доста другарски връзки. Именно той съдийства и мач от Шампионската лига на Войводина, където аз бях старши треньор. След мача отидохме на вечеря, където се опознахме по-добре. После се срещнахме и в Белград. Казах му, че диря нов клуб, на което той отговори, че Левски търси треньор. С Войводина завоювах 6 шампионата на Югославия (последователно от 1993 до 1999 година), бях треньор на юношеския народен тим, както и на мъжкия народен тим. С Войводина играхме в Шампионската лига всяка година и спечелихме бронзов орден на Финалната четворка в Болоня през 1996 година.

- От това, което знам, в това число от състезатели от оня интервал сте бил модернист за българския волейбол. Какви способи на подготовка въведохте в Левски?

- Всеки треньор има своя лична методология на работа и аз не върша изключение. Като учител по физическо образование и квалифициран треньор по волейбол се придържах към главните правила на спортната подготовка. Конкретно, що се отнася до волейболната игра, настоявах за техническо осъществяване на детайли с доста повторения, с цел да основа стандарт у играчите, който да докара до съвършенство. В последна сметка всичко се вписваше в синтетичен способ на работа, още веднъж с доста повторения. Физическата подготовка правех без профилиран треньор за тази част от тренировката. Всичко това нямаше да даде добър резултат, в случай че не бяхме отдадени на волейболната игра, както аз като треньор, по този начин и играчите. Имах шанса играчите да одобряват този способ на работа и да имат цялостно доверие в това, което се прави. Трябва да посоча един доста значим миг, който поддържа казаното от мен по-рано. В самото начало на престоя ми в Левски забелязах проблем в работата на Владимир Николов. След една подготовка го поканих на диалог. Владо беше прям пред мен и описа за казуса си. Беше явно, че тренира без мотивация, даже ми съобщи, че обмисля да спре с волейбола. Изслушах всичко прочувствено, не като треньор, а по-скоро като татко. Моят съвет беше, че в този момент би трябвало да бъдем умни и мъдри. Би било огромна неточност да спре с волейбола след толкоз години тренировки и също така има изключителни благоприятни условия да направи невероятна кариера. Обещах на Владо, че ще приказвам с президента Данчо Лазаров. Разговорът ми с него беше доста градивен и главният миг беше да обещая на Владо, че ще му разреши да замине в чужбина след края на сезона. Когато споделих на Владимир решението на Лазаров, това беше печеливша композиция, тъй като той продължи да тренира фанатично. Левски игра в Шампионската лига през тази година и Николов получи две влиятелни награди: първата за най-хубав изпълнител и втората за най-хубав сервиращ. В последна сметка знаех какъв брой доста значи Владо за тима на Левски и за треньора, който го води, само че този път той завоюва с почтено, правилно и най-много човешко отношение, изключително тъй като Николов го заслужаваше поради приноса си към Левски, националния тим и като цяло волейбола.

- Каква беше ролята на статистиката по това време и по какъв начин се извършваше подготовката за съответния съперник?

- В света на волейбола към този момент се използваха модерни технологии под формата на програмата Дата Волей. Левски по това време нямаше програмата, само че работихме по метод, който беше наличен за нас в този миг /като въвеждахме всички данни, които можеха да ни помогнат/. Следяхме представянето на всеки един от нашите играчи по детайли /сервис, посрещане, блок, офанзива, по-късно посоката на офанзивата на противника/. По време на подготовката за мача използвахме видеозаписи и въз основата на това се правеше тактиката.

- Спечелихте 3 шампионски трофеи с Левски, какво правеше оня тим толкоз мощен?

- Силата на тима на Левски беше, че успяхме да създадем по този начин, че представянето на всеки състезател да дава качество на тима, имахме огромно самочувствие и религия в личните си сили. Разбира се, огромният размер работа способства за това да се усещаме своето предимство, както физическо, по този начин и психическо. И както загатнах по-рано, атмосферата в тима е извънредно добра, което способства за победния ни нрав.

- През 2003 година бяхте треньор и на България. Какви са спомените Ви от завръщането ни в Световната лига в залата във Варна, както и от финалите на Лигата в Мадрид?

- Когато бях определен за треньор на националния тим, първото нещо, което трябваше да направя, беше да образувам професионален щаб. Спрях се на трима помощници от ЦСКА: Сашо Попов като помощник, статистикът Боян Пантелеев и Максим като физиотерапевт, несъмнено, в щаба беше и лекар Захариев, а управител на тима беше Стефан Демерджиев. Беше огромна изненада, че тримата ми помощници бяха от ЦСКА. Работата в отбора беше съвършена, всеки си свърши своята част, което е главната причина за добра организация. Що се отнася до подбора на играчи, мисля, че в тима бяха всички, които заслужаваха да бъдат в националния отбор. Отборът беше доста добре квалифициран и не е чудно, че играта на беше на извънредно високо равнище. Групата ни беше доста мощна: Сърбия, сегашния към оня миг олимпийски първенец, и доста качествените тимове на Куба и Холандия. Със сигурност беше огромна изненада, когато спечелихме 3 от четирите мача против олимпийския първенец Сърбия. Трябва да се подчертае, че посрещането и атмосферата във Варна бяха на най-високо равнище. Резултатът от всичко беше, че националният тим се класира за финалния шампионат /осмица/ в Мадрид. Групата, в която играхме, беше извънредно мощна: Бразилия, Италия, Русия и България. Бразилия завоюва и трите мача, България победи Русия с 3:1, загуби несправедливо от Италия с 1:3, а от Бразилия – също с 1:3. В последна сметка бяхме трети в групата.

- Ако би трябвало да откроите един мач от кариерата Ви, отпред на Левски или на българския народен тим, кой би бил той?

- Само един мач остана в спомените ми - против съветския народен тим. В предходния мач против Италия Владимир Николов се контузи, тъй че бяхме лишени от неговото наличие. Първата част играхме с Мляков на позицията на диагонал, само че загубихме този гейм, по тази причина взех решение да оставя Матей Казийски да продължи мача на тази позиция. Беше печеливша композиция, тимът стартира да играе съвършено, Казийски зададе тона за тази добра игра, спечелихме мача с 3:1.

Ако би трябвало да посоча един мач на Левски, който помня, това е мачът от плейофите в Бургас. Левски беше на първа позиция, а Нефтохимик беше четвърти. Първият мач се игра в София и Нефтохимик с Казийски игра извънредно добре и победи. Тъй като мачовете се играеха до две извоювани срещи, ни очакваше доста сложен мач. Отборът на Левски обаче съумя да победи в Бургас и завоюва мача с 3:2. След това нямаше проблеми за новата купа.