Мило дете, Днес си на 8. Преди да станеш на 10,

Мило дете,

Днес си на 8. Преди да станеш на 10, а след това на 13 (и да ме намразиш), взех решение, че е добра концепция да ти кажа какъв брой доста те обичам.

Преди да се родиш, имах спорно отношение към децата. Да, знам, че това не е най-хубавото за начало, само че ме слушай деликатно, тъй като нещата минават от „ оф ” към „ олеле ” за 30 секунди.

Да стана майка беше нещо, за което, почтено казано, не съм мислила. Срещнах татко ти и даже не си помислих да се срещам с него. След това той ми направи палачинки и аз си споделих, че не всеки мъж 1) слуша, 2) прави палачинки, 3) има трапчинки, 4) ме харесва, по тази причина се влюбих и две години по-късно се появи ти.

Без подозрение, ти си сборът от качества, които имаме с татко ти. Ти си необикновено сензитивно и лоялно дете, занимателно и благо, мъдро и артистично, красиво и пухкавичко, атлетично и уверено.

Като всички нови родители, и ние бяхме изплашени. Как едно бебе ще се впише при започване на 20-те ни години, по какъв начин ние ще свикнем един с различен, и по какъв начин да ти осигурим куража, любовта и поддръжката, които са ни липсвали от нашите родители. Очевидно знаеш, че постоянно сме се проваляли и сме те разочаровали, само че това не е, тъй като не те обичаме. Дъним се, тъй като сме ти родители и тъй като сме необикновено сбъркани.

Като оня път, в който баща ти ти сподели, че Исус е по-скоро нещо като зомби, в сравнение с наследник на Господ. Знам, че го мразеше най-малко малко в оня ден. Няма проблеми. И мен ме нервира от време на време. Всъщност, много постоянно. Като на Св. Валентин, когато ми подари картичка от iTunes. Или когато оставя една чаша – да, една – в мивката, тъкмо когато съм завършила с миенето на чиниите (на ръка) за пети път в границите на един час.

А какво да кажем за оня път, когато отидохме на екскурзия до Ню Йорк с девойките скаути и аз ти се разкрещях пред всичките ти другари, стиснах те за ръката и те накарах да вървиш по всички страни с мен все едно си на 3. Знам, че несъмнено ти е било гадно. Но бяхме на Статуята на свободата и не можех да те намеря. Знам, че си го спомняш, тъй като непрекъснато ми разказваш за това. Което си е твоят метод да ми го върнеш. Бодлива бомба с виновност.

Ние сме ти родители и безусловно ще те прецакаме:

- ще те нараним

- ще те разплачем

- ще те разочароваме

- няма да ти даваме всичко, което искаш