Милко Калайджиев е роден на 23 септември 1951 г. в

Милко Калайджиев е роден на 23 септември 1951 година в Свиленград. Зад гърба си има редица безконечни шлагери, измежду които „ Къде си, батко? “, „ Хей, дребната “, „ GSM “ и „ За да те не помни ”, която се трансформира в химн за сътрудниците му. Изнасял е доста концерти в Турция, Македония, Израел, Канада, Албания, Холандия, Кипър, Гърция. През 2004 година взе участие в телевизионното предаване на bTV „ Вот на доверие “. Участвал е в предаването на bTV „ Twister “, където влиза в ролята на фотограф. Има присъединяване и във „ ВИП брат 3 “. Известен е като изобретател на певиците Преслава, Галена, Анелия, Джена и други. В едно от най-личните си изявленията легендата си спомня за предишното на фолка и новото начало.

– Здравей, Милко. Каква е равносметката ти за 2016 година?
–  За мен е доста добра година – и в професионално, и в персонално отношение. Нямаше дъждове, нямаше бедствия. Даже 4 месеца не падна капка. 

–  Добре, а по какъв начин оценяваш всичките си години на сцена?
– Няма миг, в който да не е мъчно. Ако някой каже, че филията му е намазана от двете страни, сигурно лъже. При мен няма такова нещо, всичко е труд. Откакто съм се родил, майка ми споделя: „ Ще работиш, до момента в който си жив ”. Трябва да се блъскаш като глупак и това е.

– Как стартира да се занимаваш с музика? 
– Моята учителка в детската градина е споделила на родителите ми, че съм доста музикален и би трябвало да ми се обърне внимание. Спомням си, че бях на 7 години и пеех в хора на учебното заведение. Тогава беше доста развито това. Сега да вземем за пример в нашия дребен град се възраждат сходни обичаи. Като дете слях първи и втори клас. Имам трима синове и ми беше доста смешно след това по какъв начин нито един от тримата не може да пее. 

– А началото с „ Пайнер ”?
– Виж, ние с Митко се познаваме от доста години, още преди да сътвори „ Пайнер ”. Бяхме няколко индивида в окръга, които са фенове на музиката. Отначало бях DJ, преди да стартира да пея. 1984 – 85 година гледахме бандите, които идват от чужбина. Гледахме ги в унес.

Тогава всички бяхме смешници а не музиканти.

Купих си инсталация и почнах да се занимавам с музика. Почнах да изсвирвам с оркестър през 1991 година. Дойде демокрацията и можехме да изпълняваме всичко. Имахме репертоарни листове. 70% беше българската музика, която можехме да пеем. Примерно пея ария на Васил Найденов, трябваше да разказвам какъв брой пъти я извършвам в месеца. Описвахме текст, музика, аранжимент. Такъв беше законът. Според мен тези хора получаваха някакви пари за това. Имах три студиа, които вършат музика, и незабавно извадих турска виза и почнах да работя в Турция. Хората имаха пари, а нямаше какво да си купят в тези времена. Аз пътувах доста крепко, два пъти в седмицата. Тогава имаше работа и натрупах капитал (смее се). 

94-та година пристигна началото с „ Пайнер ”. Митко към този момент беше основал компанията, тогава направихме и първия албум. Беше доста благо за мен да изляза на основната улица и да видя моите касети. Или пък по пазарите. Да излезеш на пазара и хората надули музика – хем чуваш твоята ария, хем си виждаш касетите. Мило ми става, като си припомням. Лошото беше, че нямаше телевизия. Въртяхме се по кабеларките по градовете. 

– Мислил ли си в миналото да се откажеш, да спреш?
– Една твоя колежка се беше обадила да ме пита няма ли да се пенсионирам и аз й споделих – няма по какъв начин, нямам годините (смее се). Аз в действителност не мога да се пенсионирам, нямам стаж. В тези специалности е доста мъчно.

Единственият ми стаж е 15 години таксиметров водач

След това се обезпечавам от 2009 година. Преди това всичко беше ей по този начин – иху-аху. Не че ми пука. Те мислят, че желаят 40 години за пенсия, а аз нямам късмет. 

– Ще ми разкажеш ли за разликата сред това време и в този момент?
– Хората желаеха да ни видят тогава. Сега имат телевизия. Тогава отиваш на концерта и хората не те познават. Чували са за теб, само че не знаят по какъв начин изглеждаш. Оня ден една старица ме вижда в кварталния магазин и ми споделя: „ Ти си Милко Калайджиев, познавам те ”. Аз й споделих, че няма по какъв начин да ме сбърка мен. 


Заедно с Галена

– Името ти е обвързвано с две неща: ‘‘Пиленцата‘‘ и Преслава и Галена. Винаги ми е било забавно за какво си им оказал помощ първоначално, в последна сметка те са ти съпернички?
– Никога не ми е минало през мозъка това. Как няма да им оказа помощ, откакто ги чух по какъв начин пеят?! Ти знаеш ли, че има доста други, които са ми отказали да дойдат в „ Пайнер ”…
В Преслава и Галена с изключение на безчовечен глас има и лъчение, и поведение. Те са родени реализатори. Имал съм колежки, които пеят безчовечен, само че като ги погледнеш, и се плашиш. Истинските музиканти си личат отдалече. Колкото до Преслава и Галена, и до през днешния ден сме доста близки. Онзи ден бяхме дружно на присъединяване, снимахме новогодишната стратегия на малкия екран и в съблекалнята се смяхме доста. Спомняхме си разнообразни истории. 

Дойдоха толкоз дребни – Галя от Смядово, Петя от Добрич. Бяха привикнали на различен метод на работа, на пеене. Работехме до 3-4-5 часа. Осъмвахме. Цял ден спят и не можеш да ги видиш. Имали сме участия в Турция с Преслава и след таверните й споделям: „ Петя, видя ли това, видя ли това ”, а тя, не – заспала е. Беше доста натоварено време. 

– Бяха ли ти признателни по-късно за това, че си им оказал помощ да стигнат дотук?
– Винаги. Бащата на Преслава не пропуща да ми се обади. Ако Преслава не помни, той в никакъв случай няма да не помни рожден ден, Коледа, празници… 

– Четох някъде, че си сключил контракт с двете и досега ти заплащат част от хонорарите си?
– Майко!!! Знаеш ли какъв брой щях да съм богат, в случай че беше правилно. Няма нищо сходно. Радвам се на техните триумфи, на живота им.

– Сега да поговорим за персоналния ти живот. Натъкнах се на информация, че не си желал да сключиш брак?
– Не, няма такова нещо. По време на първия си брак да не би да имах прелестен живот. Хиляди живеят без брак. С втората ми жена Маргарита сключихме брак по-късно. Децата ми бяха огромни, дори станаха шафери. 

Харесах в жена ми точността й. Казвам й, че е моето лъвско момиче. Беше на 19 години, когато се запознахме. Най-трудно ни беше при започване на брака. Имах едно изявление преди време и се разплаках, до момента в който разказвах по какъв начин бяхме отритнати от фамилиите си поради решението да сме дружно. С бебета близнаци на ръце, няма кой да ти помогне, да ти се притече, когато имаш потребност. Гледали сме си сами децата, те и до момента не могат без нас, макар че са на 17 години. Чуваме се по хиляди пъти дневно. 

– Да обсъдим и друга информация. Това, че автопаркът на семейство Калайджиеви приближава един милион лв.? 
– (Смее се) Да, като семейство Баневи сме почти. Аз карам едно остаряло ауди, жена ми един хюндай. Не сме милионери. Най-важното е, че сме здрави. 

– Вече не правиш толкоз песни, колкото едно време?
– Не, върша си. Миналата година имам 4 песни. Просто не върша албуми, но то кой прави. Ето Фики направи албум, и то след 2-3 години в „ Пайнер ”. Хората не желаят да вършат албуми, тъй като публиката си слуша песните в интернет. 

– Разкажи ми за „ Я елате, пиленца, при батко ” – по какъв начин тази ария се задържа на върха толкоз време? 
– Полудяват хората по тази ария, в действителност полудяват. Онзи ден бях на присъединяване в Пловдив и виждам навалица хлапета крещят, пеят песента. И ги запитвам на какъв брой са години. Оказаха се на 16 година – набори на пиленцата (смее се). Кажи ми, има ли такава ария, която толкоз години да е на върха?! Не знам каква е тайната. Даже до ден сегашен не знам кой е създателят на текста. Знам, че е Георги Иванов, само че не знам изобщо кой е. Знам композитора, познавам го. Но в никакъв случай не узнах кой е създателят на текста, с цел да му благодаря. Как е измислим сходен текст още не мога да се начудя (смее се). 

– Правих преди време изявление с Мира и тя сподели, че сте доста близки?!
– Мира е страховит човек, може би най-земният. Не се е трансформирала грам. Остана си същата, каквато беше. Все още сме другари с майка й, татко й. Спомням си първото ни пътешестване със аероплан и татко й ми заръча да я вардя. Пък аз му отговорих, че се опасявам повече от нея да хвърча със аероплан. А то някакъв остарял, разхлопан аероплан. Мира затвори очите в София и ги отвори чак като кацнахме в Тел Авив. Страхуваше се да ги отвори. Заради песента ни‘‘Хей, малката‘‘ са ни канили 23 пъти в Македония. Гостувахме на Драган Вучич, аналог на Слави Трифонов, единствено че в Македония. Пеехме три часа онлайн в предаването му. 

– Kакво си пожелаваш? 
– Здраве за мен и фамилията ми! Пожелавам си една сполучлива година или най-малко толкоз сполучлива, колкото беше предходната.

Интервю на Костадин КОСТОВ