Милиони барели петрол продължиха да преминават през Ормузкия проток през

Милиони барели нефт продължиха да минават през Ормузкия пролив през уикенда, макар че Иран още веднъж съобщи, че е затворил най-важния енергиен морски кулоар в света. Така рецесията към протока влезе в нова фаза - не толкоз на цялостна физическа обсада, колкото на борба за надзор върху маршрута, риска и политическия роман.На хартия Техеран твърди, че Ормуз е затворен. На процедура корабният трафик демонстрира по-сложна картина. Няколко натоварени петролни супертанкера с общ потенциал към 8 млн. барела са били засечени да навлизат или да се движат в региона на протока в събота и неделя. Част от тях са употребявали южния маршрут около крайбрежията на Оман, преди да изключат автоматизираните си сигнали за следене. Един от корабите по-късно още веднъж се е появил на екраните, откакто към този момент е достигнал Оманския залив.Този подробност е значим, тъй като демонстрира, че Вашингтон и Техеран сега разказват две разнообразни действителности. Иран упорства, че има надзор върху водния път и че северният кулоар е единственият позволен маршрут. Американските военни обаче настояват, че могат да пазят придвижването по южния маршрут край Оман. Ако танкерите продължат да минават оттова, това ще подкопае иранското обръщение, че протокът е дейно затворен.Ормуз не е елементарен морски проход. През него минава голяма част от международния експорт на нефт и полутечен природен газ от Персийския залив. Затова всяко известие за обсада незабавно се трансформира в световен пазарен риск. Но сегашната обстановка демонстрира разлика сред политическа декларация и действителна оперативна обсада. Иран може да разгласи затваряне, да плаши с надзор, такси и разрешителни, само че до момента в който танкери минават, пазарът ще прави оценка риска по-внимателно, а не автоматизирано като цялостно спиране на доставките.Американското централно командване заяви, че през протока са минали над 17 млн. барела нефт, макар иранските изказвания за затваряне. Паралелно с това морски координационен център е уведомил корабите, че могат да употребяват южния маршрут край Оман и денем, и през нощта, при включени транспондери, радари, навигационни светлини и естествена радиовръзка. Това е явен сигнал към комерсиалните компании, че Съединени американски щати се пробват да наложат различна действителност на сигурност - трафикът може да продължи, в случай че корабите се движат по предпазената южна линия.Същевременно рискът не е липсващ. Пакистан заяви за доказана мина по южния маршрут, а част от корабите не престават да изключват сигналите си при прекосяване през чувствителни зони. Това държание не приказва за нормализиране, а за акомодация към среда, в която всяко корабоплаване носи боен, осигурителен и политически риск. Корабособствениците, производителите и търговците към този момент не гледат единствено дали протокът е „ отворен “ или „ затворен “. Те би трябвало да правят оценка кой маршрут е по-безопасен, дали военният конвой е задоволителен и дали Иран може ненадейно да промени разпоредбите.Сред съответните придвижвания се открояват няколко танкера. Gulf Sunrise, пренасящ към 2 млн. барела саудитски нефт за Япония, е минал към Оманския залив, откакто е липсващ от системите за следене наоколо до протока. Други кораби, в това число Angola B и Monaco Loyalty, също са били засечени към основни точки на маршрута. Два по-малки танкера с потенциал към 1 млн. барела всеки са били на курс към оманската линия.Наред с тях три свързани с Индия супертанкера - Desh Vibhor, Desh Vaibhav и Sanmar Herald - са били видяни в Оманския залив и Арабско море, откакто по-рано са алармирали опит за прекосяване през Ормуз. Те транспортират общо към 6 млн. барела иракски и кувейтски нефт. Маршрутът им край иранския остров Кешм допуска, че може да са употребявали трасето, което Техеран счита за възможно.Това разделяне сред „ ирански “ и „ омански “ маршрут е същинската вест. Ормуз към този момент не е просто въпрос дали корабите минават, а под чий политически чадър минават. Иран желае да покаже, че управлява входа и изхода на Персийския залив. Съединени американски щати желаят да потвърдят, че могат да подсигуряват свободно мореплаване без иранско позволение. Между двете позиции се намират танкерите - физическите носители на петрола, върху които се мери действителната мощ на всяка опасност.Пазарната логичност към този момент е по-сдържана от политическата изразителност. Докато потокът продължава, няма цялостен потрес в предлагането. Но прекосяването „ на мрачно “, предизвестията за мини и разногласието за позволени направления значат, че рискът остава вграден в цената на силата. Ако една мина, един случай или една неправилна военна преценка пресечен даже отчасти придвижването, реакцията на петрола може да бъде доста по-рязка от сегашната.В този смисъл Ормуз не е затворен по този начин, както Иран твърди, само че не е и отворен по този начин, както пазарът би желал. Протокът работи напрегнат, с военна отбрана, изключени сигнали и конкуриращи се искания за надзор. Това е междинното положение, което постоянно е най-опасно за пазарите - доставките още текат, само че доверието в естествения ред към този момент е нарушено.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за търговия на финансовите пазари.