15 август 1877 г. - Ало?
Милиарди хора по света подвигат своя телефон и дават отговор „ Ало? “. Замисляли ли сте се обаче кой е предложил точно това послание?
Както без подозрение знаете, точно Александър Бел е изобретил това, което през днешния ден назоваваме телефон. Първите думи, които той произнася през това откритие, са „ Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя. “ (Mr. Watson, come here. I want to see you.) Преди това обаче нямало никакъв привет. По-късно, замисляйки се по въпроса, Бел си помислил да употребява за тази цел остарелия моряшки привет „ Ahoy, Ahoy ”. Всъщност първоначално първите, които имали щастието да използват телефона, употребявали точно тези думи, до момента в който на 15 август Едисон не предложил поздрава Hello.
По това време телефонът се възприемал главно като бизнес устройство, което можело да свързва два офиса да вземем за пример посредством непрекъснато отворена линия. Някои се заиграли с концепцията за камбана-аларма на двата края на линията, посредством която единият офис да можел да известява другия, че желае да приказва с него. Тази концепция обаче в началото останала на назад във времето заради следните аргументи. На 15 август 1877 година Едисон писал на собствен другар, който свързвал телефонна система в Питсбърг: „ Аз не считам, че ни е нужна такава тревога под формата на камбана, защото едно Hello! се чува задоволително ясно от 10, даже 20 фута. Ти какво мислиш? “
Противно на много отзиви и информации в медиите обаче Едисън не е измислил самата дума Helloo, защото разнообразни нейни разновидности са употребявани епохи преди този момент за насъскване на ловен кучета и за крещене за привличане на вниманието на хора, които са отдалечени. Едисън разработвал първообраз на фонографа и решил да го тества, изкрещявайки Helloo!. При ранните телефони и грамофони съотношението сред сигнал и създаден тон не било съвсем право съразмерно, каквото е през днешния ден, а производният звук бил доста по-нисък от прелюдия.
Самата думичка Hello се появява на доста места надалеч преди 1877 година, в това число и в пътеписа на Марк Твен „ Roughing It “, оповестен през 1872 година - четири години преди Бел да произнесе това „ Г-н Уотсън... “. Има и по-ранни споменавания на думата в литературата, които датират най-малко до 1826 година
При всички случаи Hello елементарно и безапелационно бил общопризнат за повсеместен телефонен привет, откриващ диалога, посредством което думата влезнала публично в речниците през 1883 година А по кое време за последно се зачудихте по какъв начин да вдигнете телефона? По-добре се придържайте към класическите обръщания, въпреки всичко – историята им е толкоз сантиментална, както се вижда.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 718 година — Арабите смъкват обсадата на Константинопол.
• 797 година — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
• 1002 година — Българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин).
• 1248 година — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предопределена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
• 1534 година — Създаден е орденът " Общество на Исус " от Игнаций Лойола и няколко негови съидейници в Париж.
• 1570 година — Открит е възобновеният акведукт Аква Вирг в Рим.
• 1856 година — В Шумен е проведено първото театрално зрелище в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
• 1866 година — Лихтенщайн получава самостоятелност.
• 1914 година — В деяние е пуснат Панамският канал, който е открит публично 6 години по-късно.
• 1945 година — Втора международна война: Японският император Хирохито афишира безусловната капитулация на Япония.
• 1947 година — Англия дава на Индия и Пакистан статут на самостоятелни страни.
• 1948 година — Състои се церемонията по учредяване на Република Корея.
• 1960 година — Република Конго афишира своята самостоятелност от Франция.
• 1969 година — В Бетъл, щата Ню Йорк, стартира именитият фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
• 1979 година — Основан е кипърският футболен тим АПЕП Питсилия.
• 1981 година — На връх Рожен стартира народен събор-надпяване.
• 1981 година — Започва втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ".
• 1990 година — Президентът Михаил Горбачов възвръща руското поданство на писателя — отстъпник Александър Солженицин.
• 1998 година — В град Омаг е осъществен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на спора в Северна Ирландия, при който умират 28 души, а 220 са тежко ранени.
• 2001 година — Астрономи афишират откритието на първата слънчева система, отвън нашата. Тя е формирана от две планети, които обикалят към една звезда от съзвездието Голямата Мечка.
Родени
• 866 година — Робер I, крал на Франция († 923 г.)
• 1750 година — Пиер Силвен Маршал, френски публицист (†?)
• 1769 година — Наполеон Бонапарт, френски военачалник и монарх († 1821 г.)
• 1771 година — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
• 1785 година — Томас Де Куинси, английски публицист († 1859 г.)
• 1813 година — Жюл Греви, френски държавник и политик († 1891 г.)
• 1842 година — Арсени Костенцев, български просветник и държавник († 1921 г.)
• 1859 година — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
• 1865 година — Микао Усуи, японски свещеник, създател на Рейки († 1926 г.)
• 1867 година — Георги Кирков, български журналист и публицист († 1919 г.)
• 1868 година — Васил Димов, български артист и гъдулар (†?)
• 1872 година — Шри Ауробиндо, индийски националист, академик, мъдрец и гуру († 1950 г.)
• 1875 година — Александър Манов, български бунтовник († 1968 г.)
• 1877 година — Стефан Руневски, български публицист († 1919 г.)
• 1878 година — Бойчо Липовски, български публицист († 1913 г.)
• 1878 година — Пьотър Врангел, съветски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
• 1878 година — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
• 1879 година — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
• 1880 година — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
• 1883 година — Иван Мещрович, хърватски ваятел († 1962 г.)
• 1884 година — Страшимир Кринчев, български публицист († 1913 г.)
• 1888 година — Томас Едуард Лорънс, британски шпионин
• 1891 година — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
• 1892 година — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 година († 1987 г.)
• 1901 година — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
• 1901 година — Христо Кодов, български лингвист и книжовен историк (†?)
• 1908 година — Кръстьо Генов, български литературовед
• 1909 година — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
• 1911 година — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
• 1912 година — Уенди Хилър, британска актриса († 2003 г.)
• 1917 година — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
• 1922 година — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
• 1924 година — Робърт Болт, английски драматург и сценарист († 1995 г.)
• 1925 година — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
• 1926 година — Константинос Стефанопулос, гръцки политик
• 1930 година — Донка Петканова-Тотева, български книжовен историк
• 1935 година — Валдемар Баджановски, полски играч по повдигане на тежести
• 1937 година — Константин Косев, български историк
• 1938 година — Янка Рупкина, българска национална певица
• 1938 година — Януш Зайдел, полски публицист
• 1944 година — Силви Вартан, френска певица
• 1945 година — Ален Жюпе, френски политик
• 1946 година — Доротея Тончева, българска актриса
• 1950 година — Принцеса Ана, английска принцеса, щерка на Елизабет II
• 1950 година — Томи Олдридж, американски рокмузикант
• 1957 година — Валентин Фъртунов, български публицист и публицист († 2014 г.)
• 1962 година — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
• 1963 година — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
• 1963 година — Димитър Борисов Главчев, български политик
• 1968 година — Дебра Месинг, американска актриса
• 1969 година — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
• 1972 година — Бен Афлек, американски артист, сценарист и продуцент
• 1973 година — Адам Уилърд, американски барабанист
• 1974 година — Наташа Хенстридж, актриса
• 1986 година — Крум, български артист
• 1989 година — Джо Джонас, американски артист
• 1993 година — Алекс Окслейд-Чембърлейн, британски футболист
Починали
• 423 година — Хонорий, римски император (* 384 г.)
• 465 година — Либий Север, западноримски император (*? г.)
• 778 година — Роланд, франкски лидер (* 736 г.)
• 1038 година — Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
• 1040 година — Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
• 1057 година — Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
• 1118 година — Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
• 1369 година — Филипа д`Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
• 1621 година — Джон Баркли, шотландски публицист (* 1582 г.)
• 1728 година — Марен Маре, френски велможа композитор (* 1656 г.)
• 1767 година — Фридрих-Михаел декор Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
• 1789 година — Едуард Уоринг, английски математик (* 1734 г.)
• 1860 година — Анна Фьодоровна, велика съветска княгиня (* 1781 г.)
• 1870 година — Иван Шопен, съветски етнограф и историк от френски генезис (* 1798 г.)
• 1883 година — Панайот Семерджиев, български възрожденски публицист (* 1855 г.)
• 1889 година — Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
• 1904 година — Димитър Душанов, български възрожденски просветник (* 1837 г.)
• 1915 година — Константин Варламов, съветски актьор (* 1848 г.)
• 1915 година — Рафаело Джованьоли, италиански публицист
• 1917 година — Коста Шахов, български държавник (* 1862 г.)
• 1931 година — Алберт Сониксен, американски публицист (* 1878 г.)
• 1935 година — Уайли Пост, американски летец (* 1898 г.)
• 1935 година — Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
• 1935 година — Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
• 1936 година — Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 година (* 1871 г.)
• 1940 година — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
• 1949 година — Растко Петрович, сръбски стихотворец и публицист (* 1898 г.)
• 1951 година — Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
• 1962 година — Панайот Сантурджиев, български боен деятел (* 1868 г.)
• 1963 година — Всеволод Иванов, съветски публицист (* 1895 г.)
• 1967 година — Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
• 1971 година — Пол Лукас, американски и маджарски артист (* 1887 г.)
• 1978 година — Михаил Попов, български оперен актьор (* 1899 г.)
• 1982 година — Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 година (* 1903 г.)
• 1990 година — Виктор Цой, руски рок-певец (* 1962 г.)
• 1991 година — Богомил Симеонов, български трагичен и кино артист (* 1922 г.)
• 2002 година — Юрий Яковлев, български артист (* 1930 г.)
• 2004 година — Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 година (* 1916 г.)
• 2006 година — Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
• 2008 година — Илия Буржев, български стихотворец (* 1931 г.)
• 2012 година — Хари Харисън, американски публицист (* 1925 г.)
Празници
• Православна и Католическа черква — Успение Богородично (почита се гибелта или успението на майката на Исус Христос — Дева Мария), в България празника е прочут още като Голяма Богородица
• България —
• Ден на Варна — Отбелязва се от 1993 година в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
• Празник на Несебър — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 година
• Празник на град Стражица — Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 година,
• Празник на Ихтиман
• Празник на град Шипка - Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Празник на историческото населено място Арбанаси — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Ден на селата Добри Дял и Виноградец
• Ден на медиците, починали при осъществяване на служебния си дълг — Идеята за отбелязване е на народен алианс „ Живот за България ” и вестник „ Български доктор ”. За първи път датата се отбелязва през 2005 година Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 година умира доктор Стефан Черкезов от тежко изгаряне, откакто избавя пасажери от горящ рейс
• Ден на спасението — ден на оказване на благодарност към починалите при избавяне на човешкия живот. За първи път ще се означи през 2013 година
• Индия — Ден на независимостта (от Англия, 1947 година, народен празник)
• Коста Рика — Ден на майката (по мотив гибелта на Дева Мария)
• Лихтенщайн — Ден на Лихтенщайн (национален празник)
• Нова Скотия, Канада — Национален празник
• Полша — Ден на армията
• Република Конго — Ден на независимостта (от Франция, 1960 година, народен празник)
• Русия — Ден на археолога
• Южна Корея — Ден на независимостта (от Япония, 1945 година, народен празник)
• Япония — Край на Втората международна война (от 1963 година се почитат починалите във войната)
Obekti.bg
Както без подозрение знаете, точно Александър Бел е изобретил това, което през днешния ден назоваваме телефон. Първите думи, които той произнася през това откритие, са „ Г-н Уотсън, елате тук. Искам да ви видя. “ (Mr. Watson, come here. I want to see you.) Преди това обаче нямало никакъв привет. По-късно, замисляйки се по въпроса, Бел си помислил да употребява за тази цел остарелия моряшки привет „ Ahoy, Ahoy ”. Всъщност първоначално първите, които имали щастието да използват телефона, употребявали точно тези думи, до момента в който на 15 август Едисон не предложил поздрава Hello.
По това време телефонът се възприемал главно като бизнес устройство, което можело да свързва два офиса да вземем за пример посредством непрекъснато отворена линия. Някои се заиграли с концепцията за камбана-аларма на двата края на линията, посредством която единият офис да можел да известява другия, че желае да приказва с него. Тази концепция обаче в началото останала на назад във времето заради следните аргументи. На 15 август 1877 година Едисон писал на собствен другар, който свързвал телефонна система в Питсбърг: „ Аз не считам, че ни е нужна такава тревога под формата на камбана, защото едно Hello! се чува задоволително ясно от 10, даже 20 фута. Ти какво мислиш? “
Противно на много отзиви и информации в медиите обаче Едисън не е измислил самата дума Helloo, защото разнообразни нейни разновидности са употребявани епохи преди този момент за насъскване на ловен кучета и за крещене за привличане на вниманието на хора, които са отдалечени. Едисън разработвал първообраз на фонографа и решил да го тества, изкрещявайки Helloo!. При ранните телефони и грамофони съотношението сред сигнал и създаден тон не било съвсем право съразмерно, каквото е през днешния ден, а производният звук бил доста по-нисък от прелюдия.
Самата думичка Hello се появява на доста места надалеч преди 1877 година, в това число и в пътеписа на Марк Твен „ Roughing It “, оповестен през 1872 година - четири години преди Бел да произнесе това „ Г-н Уотсън... “. Има и по-ранни споменавания на думата в литературата, които датират най-малко до 1826 година
При всички случаи Hello елементарно и безапелационно бил общопризнат за повсеместен телефонен привет, откриващ диалога, посредством което думата влезнала публично в речниците през 1883 година А по кое време за последно се зачудихте по какъв начин да вдигнете телефона? По-добре се придържайте към класическите обръщания, въпреки всичко – историята им е толкоз сантиментална, както се вижда.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 718 година — Арабите смъкват обсадата на Константинопол.
• 797 година — Византийският император Константин VI е ослепен от регентката Ирина Атинянката.
• 1002 година — Българската войска под командването на цар Самуил завладява Адрианопол (Одрин).
• 1248 година — Започва строителството на Кьолнската катедрала, предопределена да съхранява мощите на Тримата влъхви.
• 1534 година — Създаден е орденът " Общество на Исус " от Игнаций Лойола и няколко негови съидейници в Париж.
• 1570 година — Открит е възобновеният акведукт Аква Вирг в Рим.
• 1856 година — В Шумен е проведено първото театрално зрелище в България — Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.
• 1866 година — Лихтенщайн получава самостоятелност.
• 1914 година — В деяние е пуснат Панамският канал, който е открит публично 6 години по-късно.
• 1945 година — Втора международна война: Японският император Хирохито афишира безусловната капитулация на Япония.
• 1947 година — Англия дава на Индия и Пакистан статут на самостоятелни страни.
• 1948 година — Състои се церемонията по учредяване на Република Корея.
• 1960 година — Република Конго афишира своята самостоятелност от Франция.
• 1969 година — В Бетъл, щата Ню Йорк, стартира именитият фестивал за музика и изкуства Удсток, на който се събират 800 000 души.
• 1979 година — Основан е кипърският футболен тим АПЕП Питсилия.
• 1981 година — На връх Рожен стартира народен събор-надпяване.
• 1981 година — Започва втората интернационална асамблея " Знаме на мира - София ".
• 1990 година — Президентът Михаил Горбачов възвръща руското поданство на писателя — отстъпник Александър Солженицин.
• 1998 година — В град Омаг е осъществен най-големия терористичен бомбен атентат след началото на спора в Северна Ирландия, при който умират 28 души, а 220 са тежко ранени.
• 2001 година — Астрономи афишират откритието на първата слънчева система, отвън нашата. Тя е формирана от две планети, които обикалят към една звезда от съзвездието Голямата Мечка.
Родени
• 866 година — Робер I, крал на Франция († 923 г.)
• 1750 година — Пиер Силвен Маршал, френски публицист (†?)
• 1769 година — Наполеон Бонапарт, френски военачалник и монарх († 1821 г.)
• 1771 година — Уолтър Скот, шотландски романист († 1832 г.)
• 1785 година — Томас Де Куинси, английски публицист († 1859 г.)
• 1813 година — Жюл Греви, френски държавник и политик († 1891 г.)
• 1842 година — Арсени Костенцев, български просветник и държавник († 1921 г.)
• 1859 година — Христо Паков, български офицер († 1941 г.)
• 1865 година — Микао Усуи, японски свещеник, създател на Рейки († 1926 г.)
• 1867 година — Георги Кирков, български журналист и публицист († 1919 г.)
• 1868 година — Васил Димов, български артист и гъдулар (†?)
• 1872 година — Шри Ауробиндо, индийски националист, академик, мъдрец и гуру († 1950 г.)
• 1875 година — Александър Манов, български бунтовник († 1968 г.)
• 1877 година — Стефан Руневски, български публицист († 1919 г.)
• 1878 година — Бойчо Липовски, български публицист († 1913 г.)
• 1878 година — Пьотър Врангел, съветски дворянин, контрареволюционер († 1928 г.)
• 1878 година — Стоян Коледаров, български преводач († 1946 г.)
• 1879 година — Етел Баримор, американска актриса († 1959 г.)
• 1880 година — Йевто Дедиер, сръбски географ († 1918 г.)
• 1883 година — Иван Мещрович, хърватски ваятел († 1962 г.)
• 1884 година — Страшимир Кринчев, български публицист († 1913 г.)
• 1888 година — Томас Едуард Лорънс, британски шпионин
• 1891 година — Тур Бержерон, шведски метеоролог († 1977 г.)
• 1892 година — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 година († 1987 г.)
• 1901 година — Георги Пирински-старши, български политик († 1992 г.)
• 1901 година — Христо Кодов, български лингвист и книжовен историк (†?)
• 1908 година — Кръстьо Генов, български литературовед
• 1909 година — Пеко Таков, български комунистически политик († 2005 г.)
• 1911 година — Атанас Примовски, български етнограф, фолклорист и белетрист
• 1912 година — Уенди Хилър, британска актриса († 2003 г.)
• 1917 година — Джак Линч, ирландски политик († 1999 г.)
• 1922 година — Карло Чипола, италиански икономист († 2000 г.)
• 1924 година — Робърт Болт, английски драматург и сценарист († 1995 г.)
• 1925 година — Оскар Питърсън, канадски пианист и композитор († 2007 г.)
• 1926 година — Константинос Стефанопулос, гръцки политик
• 1930 година — Донка Петканова-Тотева, български книжовен историк
• 1935 година — Валдемар Баджановски, полски играч по повдигане на тежести
• 1937 година — Константин Косев, български историк
• 1938 година — Янка Рупкина, българска национална певица
• 1938 година — Януш Зайдел, полски публицист
• 1944 година — Силви Вартан, френска певица
• 1945 година — Ален Жюпе, френски политик
• 1946 година — Доротея Тончева, българска актриса
• 1950 година — Принцеса Ана, английска принцеса, щерка на Елизабет II
• 1950 година — Томи Олдридж, американски рокмузикант
• 1957 година — Валентин Фъртунов, български публицист и публицист († 2014 г.)
• 1962 година — Стойчо Стоев, български футболист и треньор по футбол
• 1963 година — Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор
• 1963 година — Димитър Борисов Главчев, български политик
• 1968 година — Дебра Месинг, американска актриса
• 1969 година — Карлос Роа, аржентински футболен вратар и треньор
• 1972 година — Бен Афлек, американски артист, сценарист и продуцент
• 1973 година — Адам Уилърд, американски барабанист
• 1974 година — Наташа Хенстридж, актриса
• 1986 година — Крум, български артист
• 1989 година — Джо Джонас, американски артист
• 1993 година — Алекс Окслейд-Чембърлейн, британски футболист
Починали
• 423 година — Хонорий, римски император (* 384 г.)
• 465 година — Либий Север, западноримски император (*? г.)
• 778 година — Роланд, франкски лидер (* 736 г.)
• 1038 година — Ищван I Свети, пъви крал на Унгария (* 975 г.)
• 1040 година — Дънкан I, крал на Шотландия (* 1001 г.)
• 1057 година — Макбет, крал на Шотландия (* 1005 г.)
• 1118 година — Алексий I Комнин, византийски император (* 1048 г.)
• 1369 година — Филипа д`Авен, кралица на Англия (* 1311 г.)
• 1621 година — Джон Баркли, шотландски публицист (* 1582 г.)
• 1728 година — Марен Маре, френски велможа композитор (* 1656 г.)
• 1767 година — Фридрих-Михаел декор Пфалц-Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1724 г.)
• 1789 година — Едуард Уоринг, английски математик (* 1734 г.)
• 1860 година — Анна Фьодоровна, велика съветска княгиня (* 1781 г.)
• 1870 година — Иван Шопен, съветски етнограф и историк от френски генезис (* 1798 г.)
• 1883 година — Панайот Семерджиев, български възрожденски публицист (* 1855 г.)
• 1889 година — Иван Доспевски, български художник (* 1840 г.)
• 1904 година — Димитър Душанов, български възрожденски просветник (* 1837 г.)
• 1915 година — Константин Варламов, съветски актьор (* 1848 г.)
• 1915 година — Рафаело Джованьоли, италиански публицист
• 1917 година — Коста Шахов, български държавник (* 1862 г.)
• 1931 година — Алберт Сониксен, американски публицист (* 1878 г.)
• 1935 година — Уайли Пост, американски летец (* 1898 г.)
• 1935 година — Уил Роджърс, американски хуморист (* 1879 г.)
• 1935 година — Пол Синяк, френски художник (* 1863 г.)
• 1936 година — Грация Деледа, италианска романистка, Нобелова лауреатка през 1926 година (* 1871 г.)
• 1940 година — Рафаил Попов, български историк и археолог (* 1876 г.)
• 1949 година — Растко Петрович, сръбски стихотворец и публицист (* 1898 г.)
• 1951 година — Артур Шнабел, австрийкси и полски пианист (* 1882 г.)
• 1962 година — Панайот Сантурджиев, български боен деятел (* 1868 г.)
• 1963 година — Всеволод Иванов, съветски публицист (* 1895 г.)
• 1967 година — Рене Магрит, белгийски художник (* 1898 г.)
• 1971 година — Пол Лукас, американски и маджарски артист (* 1887 г.)
• 1978 година — Михаил Попов, български оперен актьор (* 1899 г.)
• 1982 година — Хуго Теорел, шведски бактериолог, Нобелов лауреат през 1955 година (* 1903 г.)
• 1990 година — Виктор Цой, руски рок-певец (* 1962 г.)
• 1991 година — Богомил Симеонов, български трагичен и кино артист (* 1922 г.)
• 2002 година — Юрий Яковлев, български артист (* 1930 г.)
• 2004 година — Суне Бергстрьом, шведски биохимик, Нобелов лауреат през 1982 година (* 1916 г.)
• 2006 година — Тецухико Асаи, японски каратист (* 1935 г.)
• 2008 година — Илия Буржев, български стихотворец (* 1931 г.)
• 2012 година — Хари Харисън, американски публицист (* 1925 г.)
Празници
• Православна и Католическа черква — Успение Богородично (почита се гибелта или успението на майката на Исус Христос — Дева Мария), в България празника е прочут още като Голяма Богородица
• България —
• Ден на Варна — Отбелязва се от 1993 година в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на Общинския съвет
• Празник на Несебър — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица с Решение на общински съвет от 4 август 1992 година
• Празник на град Стражица — Определен с Решение на Общински съвет от 28 юли 1998 година,
• Празник на Ихтиман
• Празник на град Шипка - Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Празник на историческото населено място Арбанаси — Отбелязва се в Деня на църковния празник Успение на Пресвета Богородица
• Ден на селата Добри Дял и Виноградец
• Ден на медиците, починали при осъществяване на служебния си дълг — Идеята за отбелязване е на народен алианс „ Живот за България ” и вестник „ Български доктор ”. За първи път датата се отбелязва през 2005 година Инициативата е подкрепена от всички лечебни заведения в страната. На 15 август 1963 година умира доктор Стефан Черкезов от тежко изгаряне, откакто избавя пасажери от горящ рейс
• Ден на спасението — ден на оказване на благодарност към починалите при избавяне на човешкия живот. За първи път ще се означи през 2013 година
• Индия — Ден на независимостта (от Англия, 1947 година, народен празник)
• Коста Рика — Ден на майката (по мотив гибелта на Дева Мария)
• Лихтенщайн — Ден на Лихтенщайн (национален празник)
• Нова Скотия, Канада — Национален празник
• Полша — Ден на армията
• Република Конго — Ден на независимостта (от Франция, 1960 година, народен празник)
• Русия — Ден на археолога
• Южна Корея — Ден на независимостта (от Япония, 1945 година, народен празник)
• Япония — Край на Втората международна война (от 1963 година се почитат починалите във войната)
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ