Бавно и постепенно разбирах, че съществува глутница от самопровъзгласили се арбитри, които разкъсват всеки, който не им е от полза или не им целува задниците
Милена Фучеджиева, публицист, фейсбук
Разбирам, че един от огромните проблеми с Вежди Рашидов е, че когато направи тракийската галерия в Лувъра, не къде да е, което също му се отхвърли, че не е в Лувъра тъкмо, а в помещение към Лувъра, т.е. под пирамидата, той предложения и Клуба на писателките да създадем четене в посолството. Направихме четене, пристигнаха доста хора, които бяха щастливи да се срещнат с разнообразни страни от женската българска литература сега. Бяхме с Леа Коен, Амелия Личева и Виктория Бисерова. Леа беше и продължава да е ръководител на Клуба на писателките, аз от дълго време не членувам там.
Леа Коен и Виктория Бисерова заплатиха билетите си за пътуването, разноските за тях бяха за 2 вечери в хотел. Амелия и аз бяхме изцяло на разходи на страната, т.е. беше ни заплатен пътя и спането.
За мен това е единствената командировка в живота ми на разходи на страната. Не го споделям с цел да се извинявам, тъй като въобще не виждам какъв е казусът с това, че Вежди ни предложения. Имаше и спомагателна културна стратегия към изложбата и ние бяхме част от нея. Разбирам, че моето име и името на Леа Коен нервира по най-различни аргументи, само че мисля, че е неуместно да бъдем споменавани като част от някаква корупция или шуробаджанащина на Вежди Рашидов. Аз го бях виждала два пъти в живота си преди този момент. Като втория път беше когато отидох при него да желая да създадем четене на женска литература някъде отвън България, за българите в чужбина. Тогава книгата ми „ Сексът и комунизмът “ беше доста нашумяла и хората имаха интерес към нея и мен. Леа и Амелия няма за какво да изяснявам кои са и каква им е литературата. Можеха ли да съпровождат делегацията други писателки? Естествено, че можеха, само че никоя не се беше сетила да изиска среща с Вежди. Ей по този начин стават огромните „ корупции “ в България.
Последиците за мен от това пътешестване бяха горчиви. Слави Минеков се държа с мен безобразно обществено тук, във фейсбук, викам ми, че съм се продала за 50 евро дневно, нещо такова. Обясних му, че за мен не е проблем да отида в Париж на мои разходи, само че той не искаше пояснения, а обществен линч върху мен. И го получи. Всички велики демократи воайорстваха до момента в който той истеризираше просташки върху мен. Всякакви опити за естествен диалог бяха непотребни. Аз трябваше да бъда обществено пребита поради това четене в посолството. Скандалът беше великански за нещо, за което и до момента не разбирам какъв беше казусът, а че и до момента се оказва, че е проблем, чета в Дневник някакви нелепости, едно изречение за някакви командировки.
От тогава стартира да ми се обяснява картината към „ демократите “ и „ демократичните медии “. Бавно и последователно разбирах, че съществува глутница от самопровъзгласили се арбитри, които раздират всеки, който не им е от изгода или не им целува задниците.
Та това е истината за тази командировка. Ощетихме страната с четене в посолството. Съсипахме бюджета за просвета по тази причина, че отидохме ние, а не някои от тези, които глутницата поддържа. Голям грях е това на Рашидов, не му го прощавайте, апелирам. Не ми прощавайте и на мен, че се „ продадох за 50 евро “.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Have a nice day
Разбирам, че един от огромните проблеми с Вежди Рашидов е, че когато направи тракийската галерия в Лувъра, не къде да е, което също му се отхвърли, че не е в Лувъра тъкмо, а в помещение към Лувъра, т.е. под пирамидата, той предложения и Клуба на писателките да създадем четене в посолството. Направихме четене, пристигнаха доста хора, които бяха щастливи да се срещнат с разнообразни страни от женската българска литература сега. Бяхме с Леа Коен, Амелия Личева и Виктория Бисерова. Леа беше и продължава да е ръководител на Клуба на писателките, аз от дълго време не членувам там.
Леа Коен и Виктория Бисерова заплатиха билетите си за пътуването, разноските за тях бяха за 2 вечери в хотел. Амелия и аз бяхме изцяло на разходи на страната, т.е. беше ни заплатен пътя и спането.
За мен това е единствената командировка в живота ми на разходи на страната. Не го споделям с цел да се извинявам, тъй като въобще не виждам какъв е казусът с това, че Вежди ни предложения. Имаше и спомагателна културна стратегия към изложбата и ние бяхме част от нея. Разбирам, че моето име и името на Леа Коен нервира по най-различни аргументи, само че мисля, че е неуместно да бъдем споменавани като част от някаква корупция или шуробаджанащина на Вежди Рашидов. Аз го бях виждала два пъти в живота си преди този момент. Като втория път беше когато отидох при него да желая да създадем четене на женска литература някъде отвън България, за българите в чужбина. Тогава книгата ми „ Сексът и комунизмът “ беше доста нашумяла и хората имаха интерес към нея и мен. Леа и Амелия няма за какво да изяснявам кои са и каква им е литературата. Можеха ли да съпровождат делегацията други писателки? Естествено, че можеха, само че никоя не се беше сетила да изиска среща с Вежди. Ей по този начин стават огромните „ корупции “ в България.
Последиците за мен от това пътешестване бяха горчиви. Слави Минеков се държа с мен безобразно обществено тук, във фейсбук, викам ми, че съм се продала за 50 евро дневно, нещо такова. Обясних му, че за мен не е проблем да отида в Париж на мои разходи, само че той не искаше пояснения, а обществен линч върху мен. И го получи. Всички велики демократи воайорстваха до момента в който той истеризираше просташки върху мен. Всякакви опити за естествен диалог бяха непотребни. Аз трябваше да бъда обществено пребита поради това четене в посолството. Скандалът беше великански за нещо, за което и до момента не разбирам какъв беше казусът, а че и до момента се оказва, че е проблем, чета в Дневник някакви нелепости, едно изречение за някакви командировки.
От тогава стартира да ми се обяснява картината към „ демократите “ и „ демократичните медии “. Бавно и последователно разбирах, че съществува глутница от самопровъзгласили се арбитри, които раздират всеки, който не им е от изгода или не им целува задниците.
Та това е истината за тази командировка. Ощетихме страната с четене в посолството. Съсипахме бюджета за просвета по тази причина, че отидохме ние, а не някои от тези, които глутницата поддържа. Голям грях е това на Рашидов, не му го прощавайте, апелирам. Не ми прощавайте и на мен, че се „ продадох за 50 евро “.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Have a nice day
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ